Сигурността на Европа без участието на САЩ? Защо трябва да се отнасяме по-сериозно към нещата в Румъния

Валентин Наумеску за дилемите на румънската външна политика, ако Западът се раздели

Валентин Наумеску, Contributors, 07 февруари 2024 г.

След десанта на англоезичните съюзници (САЩ, Великобритания, Канада)[1] на плажовете в Нормандия през юни 1944 г. свободата, демокрацията и сигурността на Европа са немислими без американския ангажимент и гаранции за сигурност. По този начин концепцията за Запада е придобила, отвъд неясните културни, интелектуални и религиозни нотки, релативизирани във всеки случай от националните особености, много ясно трансатлантическо стратегическо значение.

Създаването на НАТО с подписването на Договора за Северноатлантическия алианс[2] във Вашингтон на 4 април 1949 г. се превръща в „крайъгълен камък“, квинтесенция и блестящ израз на тази блестяща идея – Доктрината за сдържане (Доктрината Труман), за „сдържане“ на опасността от болшевишка експанзия на европейския континент, отвъд окупирания от Сталин през 1944-1945 г. Северна Америка и Западна Европа формират следвоенния западен „мечтан свят“, защитаван от непобедимата сила на американската армия и твърдата политическа ангажираност на вашингтонските президенти и конгресмени, както демократи, така и републиканци.

В ретроспекция, три пъти през ХХ век Съединените щати спасяваха и освобождаваха Европа (изцяло или частично) от агресори, диктатори и империи – през 1917-1920 г., през 1944-1945 г. и през 1987-1990 г., като последния път убедиха Михаил Горбачов да се откаже от това, което И. В. Сталин беше постигнал в края на Втората световна война, а именно разделянето на Германия и руския контрол над Източна Европа. „Така американският „чадър за сигурност“ над Европа направляваше свободните и демократични държави и народи през цялата Студена война, а по-късно се разпростря и в Централна Европа, от руините на Берлинската стена до Прут.

След 1989 г. ние, бедните хора, които през 1945 г. в продължение на две поколения бяхме пленници на Москва, на комунистическата диктатура и изостаналост, зад Желязната завеса, започнахме да се стремим към този проспериращ и сигурен свят. Но за тези от моето поколение („революционното поколение“), третото след влизането на Червената армия в Източна Европа, които са израснали в комунизма, но след 1990 г. се обучават в западната либерална парадигма, няма по-ясен, по-твърд и по-добър принцип от дълбокия, неразрушим, цивилизационен съюз между САЩ и Европа. Цялата ни интелектуална и академична формация се крепи на тази основа и нищо, никога, няма да я промени.

Между 1997 г. и 2007 г., в рамките на само 10 години, се случи „чудото“ – Румъния подписа Стратегическо партньорство със САЩ (1997 г.), присъедини се към НАТО (2004 г.) и Европейския съюз (2007 г.). По този начин идеалът и политическият проект на нашето поколение бяха осъществени, като се възползвахме от историческия шанс. Това беше всичко, което можехме да си пожелаем по отношение на закрепването на посткомунистическа Румъния в системата на международните отношения.

На 53 години съм твърде стар, за да си представя по-добра, по-естествена, по-природна формула за стратегически съюз и политически ред от трансатлантическия Запад, и твърде млад, за да не забележа и да не се заинтересувам (и да не се притесня) от наблюдението, че политическата и идеологическата основа на трансатлантическия Запад може да се пропука след президентските избори в САЩ на 5 ноември. Нуждата от план Б става все по-ясна, дори когато ние ценим и все още предпочитаме да се придържаме към план А.

За първи път от 1944 г. насам през следващата година Европа може да остане, ако не де юре, то поне де факто, без американски политически ангажимент и гаранции за сигурност, точно когато на Путин му се налага да бъде все по-агресивен… Доналд Тръмп публично заплашва, че „Европа ще трябва да се погрижи сама за себе си“[3], а обкръжението му намеква, че става въпрос не само за незаинтересованост от военна помощ за Украйна, но дори и за възможността за напускане на НАТО (идея, с която се заиграваше и през първия си мандат[4]) и договаряне на компромисно споразумение с кремълския диктатор, уж за да се постигне бързо мир в Украйна. Не знаем дали това е съвпадение или не, но е ужасно глупаво да се припокриват двете ситуации – тази в Русия и тази в американската политика.

Все повече европейски служители твърдят, че след няколко години Русия вероятно ще нападне държава – членка на НАТО и ЕС, вероятно на източния фланг, и в такъв случай на американската военна намеса вече няма да може да се разчита като гаранция за сигурност. Разбира се, няма сигурност, че това ще се случи. От изказването до решението е дълъг път с много променливи. Тръмп е бил президент в Белия дом и преди, НАТО не се е разпаднала, а двустранните отношения между САЩ и Румъния са много добри. Човекът е „транзакционен“, казват, ти му даваш, той ти дава… Дали това е достатъчна причина да не се притесняваме? Не, очевидно не. Двата мандата биха могли да бъдат много различни.

Навсякъде се чува алармен звън като в трилър. На контролния панел мигат червени лампички, а генерали, началници на армията и политически лидери се втурват с документи в ръка и правят изявления, каквито отдавна не са чувани в Европа. В щабовете на НАТО, в Германия, в Швеция, във Великобритания, във Финландия, в балтийските държави, в Полша и т.н. военно-политическият естаблишмънт дава признаци, че нещо не е наред, че ако голямата буря ни връхлети, няма кой и какво да защити нашия демократичен свят. Все още няма паника, но и не бихме искали да се стигне дотам, когато обикновено става твърде късно да се направи нещо, за да се избегне колапсът. Сякаш досега всички са спали дългия, наивен сън на съучастническо благополучие и „мир“ с Путинова Русия и изведнъж са се събудили бодри от звука на сирените.

Най-накрая един разумен и отговорен глас даде сигнал за събуждане в Румъния. Той предизвика известно вълнение, признавам, тъй като това беше изцяло изборна година, в която управляващите партии искаха, както навсякъде по света, да задоволят и успокоят избирателите, на класическия принцип, че никой не гласува за някой, който му казва, че ще го призове на оръжие. Тогава, понеже никой не искаше да го каже, го каза самият началник на Генералния щаб на отбраната, защото той така или иначе не се кандидатира и не иска гласа на хората.

Генерал Георги Влад бие тревога на нашия бряг и направи нещо добро. Някой трябваше да го направи и вероятно това е било в длъжностната му характеристика. Ако не началникът на армията, то кой е по-способен да осъзнае, че „нямаме никого и нищо“? Големият проблем обаче, изглежда, не са оръжията в момента (макар че със сигурност са необходими повече, по-добри и по-мощни такива, извън основните въоръжения, направени през последните години), а фактът, че нямаме кой да ги използва.

Войните в областта на отбраната не се водят само от професионалисти. Необходими са, както виждаме в Украйна, стотици хиляди хора, които оставят за известно време цивилния си живот и получават в ръцете си оръжие, знаят какво да правят с него, уцелват целта и могат да тичат от точка А до точка Б с (със сигурност по-тежка от лаптопа) прашка на гърба. Да, доброволната военна служба за мъже и жени на възраст 18-35 години е необходима и полезна, при условие че е успешна, работи и е привлекателна. Това предстои да се види и засега имаме известни съмнения. Четири месеца не са кой знае какво военно обучение, но ако се направи добре и броят на кандидатите е голям, проектът ще донесе значителен военен ресурс на страната. Това ще бъде интересно изпитание както за правителството, така и за армията и румънското общество.

С около 60-70 хил. активни военнослужещи, колкото, както разбираме, има Румъния в момента, едва ли ще можем да напълним големия стадион в Букурещ. С такава малка армия Румъния не може да се защити срещу Русия, това е очевидно. И ако от Запада се говори, че никой няма да ни се притече на помощ и да воюва тук, ако Тръмп блокира НАТО, а европейците продължават да търсят решения за европейската армия, остава ни какво можем да направим, за да защитим страната си. И изведнъж ситуацията става „проблематична“ (меко казано) и ние тук трябва да подходим към бъдещето в много по-сериозен и отговорен ключ.

Ако вземем предвид и факта, че носталгията на Виктор Орбан по Хорти[5] и Велика Унгария (премиер на ЕС и НАТО, който демонстративно носи шалче с историческата карта[6] и го подарява на чуждестранните гости[7], съответно оплаквайки „несправедливостта на Трианонския договор“[8]) и неговият антизападен и проруски ревизионизъм изглежда са много харесвани от Доналд Тръмп[9], тогава трябва да сме много по-внимателни за някои нежелани усложнения, както на Изток, така и на близкия Запад.

В пресата виждаме учудващо наивните, невежи или цинични мнения на много румънци във военна възраст, когато ги питат дали биха се включили като доброволци в случай на агресия – Не сме ли в НАТО? Каква е нашата работа, работата на НАТО е да ни защитава! Те затова са там, за да ни защитават! (Тук няма какво да защитаваме, аз просто защитавам семейството си, това е всичко! и т.н.) Представете си, че мъжът, възмутен от въпроса, отива във фитнеса, за да се подготви да защити семейството си, т.е. да удари в лицето руснака, който ще звънне на вратата му, за да го разсейва от гледането на Netflix. Е, може би не всички сме на това ниво на разбиране на ситуацията и да се надяваме, че журналистите не са спрели на улицата или не са подбрали само възможно най-шокиращите отговори.

Връщайки се към политическата картина САЩ-НАТО-ЕС-Русия, от която през следващите години ще зависи сигурността на Европа като цяло и на нашата геополитическа периферия в частност, в бъдеще ще трябва да мислим, дори и да не ни харесва, за план Б, за чиято необходимост писахме през последните месеци[10].

Сега не знаем какво би могъл да съдържа този план Б, дали това ще бъде „европейският стълб на НАТО“, някаква форма на регионално сътрудничество с Полша и Украйна (или с целия интермариум от Балтийско до Черно море), или двустранни споразумения за сигурност, договорени със САЩ и Обединеното кралство, но трябва да се вземат предвид опасенията, че Доналд Тръмп може да блокира НАТО и да не приложи член 5 от Договора в момента на руско нападение срещу държава членка на Северноатлантическия съюз. Коридорът „Сувалки“? Балтийските държава? Дунавската делта?

Както е известно, ЕС не е доставчик на гаранции за сигурност и скоро няма да стане такъв, въпреки че в момента се обсъждат някои полезни мерки, като например преструктуриране на Европейската агенция по отбрана и повишаване на нейния профил и стратегически интерес, увеличаване на Европейския фонд за отбрана, съживяване на европейската отбранителна промишленост и повишаване на оперативната съвместимост и стандартизацията, създаване на пост на европейски комисар по отбраната в новата Комисия, разработване на нови европейски инструменти и съоръжения за отбрана и сигурност и др. ЕС не е създаден, за да защитава Европа, и не може да я защитава.

Освен това, колкото и да се правим, че не забелязваме, неудобната истина е, че руската заплаха винаги ще бъде геополитически асиметрична и съсредоточена върху Централна и Източна Европа. Тя не е като заплахата на нацистка Германия, която се разширяваше от центъра на континента и на запад, и на изток, и на север, и на юг. В крайна сметка не знаем и дали САЩ щяха да започнат война срещу силите на Оста, ако не бяха нападнати в Пърл Харбър. С Русия на Путин нещата стоят по различен начин. Никога няма да убедим французин, белгиец или португалец, че Русия заплашва техните страни, а западноевропейците извън Германия (която всъщност е централноевропейска) никога няма да имат безсънни нощи по този въпрос. За повечето западняци заплахата от Русия днес няма нищо общо с глобалната и ядрена заплаха на Съветския съюз от епохата на Студената война. Да не забравяме, че дори президентът Макрон само преди няколко години ни каза, че „СССР си отиде, какъв е смисълът от НАТО, който вече е клинично мъртъв“[11].

Освен всички други уязвимости на Запада, САЩ се намират в процес на трансформация като общество и външната политика вече не може да бъде отделена от вътрешната политика, където и да е по света и особено в първата световна велика сила. Популизмът сее хаос в демокрациите от евроатлантическата зона. Всеки военен отговор произтича от съзнанието за заплаха за собствената сигурност, за собствените интереси – принцип, който, нека не се заблуждаваме, важи както за западноевропейците, така и за американците. Говоренето е едно, а реалното водене на война срещу Русия – друго. Западното население не желае война. И Путин, по основателна причина, няма да нападне нито САЩ на Байдън или Тръмп, нито Франция на Макрон или Льо Пен. През май 1939 г. французите питат риторично: защо да умираме за Полша[12]?  Не, ситуацията през 2024 г. не изглежда добра. Не всичко е загубено, но трябва да подходим много по-сериозно към нещата от всички гледни точки, като започнем от политиката, партиите и политиците. Нашата собствена национална военна готовност и повишаването на отбранителната способност на Румъния сега са приоритети. Не сме на картата в позиция, която ще ни осигури дълги периоди на спокоен сън в историята.


[1] https://www.army.mil/d-day/history.html

[2] https://www.nato.int/cps/en/natolive/official_texts_17120.htm

[3] https://www.politico.eu/article/donald-trump-vow-never-help-europe-attack-thierry-breton/

[4] https://www.cnbc.com/2019/01/15/trump-privately-said-he-wanted-to-pull-us-from-nato-report.html

[5] https://balkaninsight.com/2022/10/24/orbans-hungary-looks-to-seal-an-historical-autocrats-reputation-in-stone/

[6] https://romania.europalibera.org/a/viktor-orban-harta-ungariei-mari-fular-mae-revizionim-inacceptabil/32142443.html

[7] https://www.libertatea.ro/stiri/harta-ungariei-mari-cu-transilvania-inclusa-in-ea-2234141

[8] https://www.dw.com/ro/trauma-lui-viktor-orb%C3%A1n/a-53677408

[9] https://www.politico.eu/article/trump-confuses-turkish-and-hungarian-leaders-orban-erdogan/

[10] https://adevarul.ro/blogurile-adevarul/are-romania-un-plan-b-un-alt-tip-de-reflectii-de-2320251.html

[11] https://www.france24.com/en/20191107-macron-claims-nato-is-suffering-brain-death[12] https://www.herodote.net/4_mai_1939-evenement-19390504.php

Снимка: (източник: Pixabay)

Абонирайте се за канала на подкаста “Трансгранични разговори” (Cross-border Talks) в YouTube! Следете страницата на медията във Facebook и Twitter! Cross-border Talks има и канал в Telegram!

About The Author

Donate

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

You may have missed

%d bloggers like this: