Йордан Божилов: Споразумението между Турция, Румъния и България за борба с мините в Черно море е съвсем различно от идеята за натовска флотилия
Плаващите мини в Черно море са риска за корабоплаването и нанасят икономически щети за крайбрежните държави
Владимир Митев, Мостът на приятелството, 11 януари 2024 г.
Йордан Божилов е основател и директор на Софийския форум за сигурност. Той е бивш заместник-министър на отбраната на Република България. Бил е държавен служител от кариерата в Министерството на отбраната, като в периода 1992 – 2013 г. заема различни длъжности, включително началник на отдел “Международни организации и контрол на въоръженията”, директор “Международно сътрудничество”, заместник-директор по политиката за сигурност и отбрана и началник на политическия кабинет на министъра на отбраната. Работил е и като съветник по въпросите на отбраната и сигурността към Българската академия на науките.
Йордан Божилов е преподавател в Софийския университет. Негови статии по въпросите на европейската отбрана, сигурността в Черно море и други теми са публикувани в България и в чужбина.
“Мостът на приятелството” разговаря с Йордан Божилов по повод на споразумението между Турция, Румъния и България за създаване на противоминна военноморска група в Черно море. Мисията трябва да гарантира сигурното корабоплаване, след като войната в Украйна доведе до множество инциденти с плаващи мини и търговски кораби.
Господин Божилов, как коментирате, че се сключи това споразумение за чистене на мините в Черно море между България, Румъния и Турция, почти две години след началото на войната в Украйна?
Първо да кажем, че свободно плаващите мини са изключителен риск за корабоплаването в Черно море. Вече са установени и унищожени над 80 мини. Повечето от тях са унищожени в украинските териториални води и икономическа зона. Няколко мини са унищожени от румънските сили, няколко от българските. Има мини, които са стигнали до турските териториални води. А няколко кораба бяха ударени от плаващи мини и получиха повреди.
От тази гледна точка прочистването на Черно море от свободно плаващи мини е от изключително значение. Ние виждаме вече, че заради несигурността в региона, преди всичко войната, която се води и след това мините, потенциалния риск от екологични катастрофи всичко това се отразява на икономическите дейности. В Черно море се вдигнаха изключително много застраховките за корабите, което е проблем за бизнеса. В Черно море почти не влизат нови кораби. Влизат основно стари кораби, което създава допълнителен риск. Ето защо всяка инициатива, насочена към адресиране на съществуващите рискове и заплахи, е много положителна.
Защо се стигна до тази инициатива на България, Румъния и Турция? Първо, това са черноморски натовски държави. Второ, тези държави имат реални способности да извършват прочистване на Черно море от свободно плаващи мини и от друга страна са натовски сили. Поради позицията на Турция да не се допускат кораби в Черно море на нечерноморски и натовски държави, а единствената възможност за някаква операция е трите натовски черноморски държави България, Румъния и Турция да обединят усилията си.
Прави впечатление, че това са трите членки на НАТО в Черноморския регион. Обаче това не е операция под егидата на НАТО. Защо не е операция на НАТО?
Точно така. Причината е позицията на Турция, която счита, че в период на война Черно море според Конвенцията от Монтрьо трябва да бъде затворено за влизане на нечерноморските кораби на нечерноморските държави. Защо?
Според турското разбиране по този начин се намалява възможността за ескалиране на конфликта и от друга страна. Тази позиция на Турция се прилага не само към не черноморски натовски държави, но и към кораби на Русия, които не са записани, че са базирани постоянно в Черно море. От тази гледна точка Турция представя тази своя позиция и като начин да се ограничават руските военноморски способности и по този начин да се върви към мирно споразумение.
Така или иначе мините са изключителен проблем и изискват много ресурси за търсенето, проучването и унищожаването им създават проблем за корабоплаването и заради това аз приветствам сключването на това споразумение и създаването на операция на трите черноморски държави. Впрочем, аз знам, че се работи по този въпрос от доста дълго време.
През 2016 г. имаше идея да се създаде обща флота на трите държави или съвместна флота в Черно море, но тогава тази идея пропадна. Какво сега е същото и какво е различното?
2016-та година беше подета инициатива да се създаде Черноморска флотилия. Идеята бе за черноморска координирана операция, в която да се включват не само натовските държави, но също така Украйна и Грузия. А и операцията тогава не се ограничаваше по никакъв начин до определени дейности. Тази флотилия трябваше да бъде военноморски компонент и да бъде отворена за участие на други натовски държави. По определени причини България не подкрепи влизането в черноморската флотилия и блокира на практика цялата инициатива, въпреки че имаше предварителни договорености между България, между българското Министерство на отбраната и румънското министерство на отбраната. Украйна също беше изявила желание да се присъедини към това.
За съжаление начинът, по който България отказа да се присъедини, беше доста груб по отношение на нашите съюзници приятели от Румъния. Спомнете си, че Клаус Йоханис пристигна в България. Той говори за тази инициатива първо с президента Плевнелиев, който я подкреп. Но след това министър-председателят Бойко Борисов заяви, че няма да я подкрепи и иска да има в Черно море лодки, платноходки и т.н. Ние знаем какво може би е стояло зад тези думи и защо министър председателят не е подкрепил инициативата. Но така или иначе отношенията между България и Румъния доста пострадаха от начина, по който беше заявена българската позиция.
Добре, но сега се стига вече до съвместна операция на трите държави.
Сега има нещо съвсем различно от флотилията. Флотилията не се ограничаваше до някаква конкретна дейност. Тя трябваше да бъде военноморски компонент, който да е част от НАТО. Тази операция, която сега се създава, е само и изключително за търсене и унищожаване на свободно плаващи мини в Черно море. Тя има много ясно определен мандат. Тя не е насочена към някоя определена държава, тя не се разпростира към други военноморски дейности.
Снимка: Турският министър на отбраната Яшар Гюлер, румънският му колега Анджел Тълвар и българският заместник-министър на отбраната Атанас Запрянов подписват споразумението за създаване на противоминна военноморска група между трите страни в Черно море (източник: YouTube)
Абонирайте се за канала на подкаста “Трансгранични разговори” (Cross-border Talks) в YouTube! Следете страницата на медията във Facebook и Twitter! Cross-border Talks има и канал в Telegram!
About The Author
