Владимир Митев: Ротационната управленска формула в Румъния донесе стабилност

Людмила Железова, БНР

На 8 януари 2024 г. в предаването “Нещо повече” на програмата за новини и анализи “Хоризонт” на Българското национална радио водещата Людмила Железова интервюира Владимир Митев от румънската секция на Радио България относно актуални въпроса на румънската вътрешна и външна политика. Разговорът се съсредоточи върху причините за достигането до ротационна формула на правителството в Букурещ и резултатите от нейното съществуване, върху политическите и гражданските реакции на споразумението за частично присъединяване към шенгенското пространство, върху очакванията относно ролята на румънския суверанизъм през 2024 г., върху актуалното състояние на румъно-украинските и румъно-молдовските отношения, както и върху прогнозата за икономическото развитие на Румъния през тази година.

Едно от предизвикателствата пред българския политически живот през 2024 г. е предстоящата през март ротация във властта. Тогава се очаква кабинетът Денков да подаде оставка и постът министър-председател да бъде поет от настоящия вицепремиер и министър на външните работи Мария Габриел. Подобна размяна във властта през миналата година имаше и в Румъния, където двете най-големи партии предприеха този ход, за да се избегне задълбочаването на политическата криза в страната. Как точно стана тази ротация? Какви бяха политическите ползи, каква е оценката на обществото? Затова сега ще говорим с колегата Владимир Митев от румънската секция на Радио България. Добър ден и за много години.

Здравейте!

Как на практика стана ротацията между двете най големи партии и каква е оценката на гражданите и на политиците за този модел?

До тази формула се стигна със съдействието на президента Йоханис в един момент, в който споровете за ресурси в предишното правителство, което беше между Националнолибералната партия, Съюза “Спасете Румъния” и унгарската партия, така нарастна, че не можаха да си поделят порциите на властта.

В крайна сметка в има различни мнения за постигнатото. Зависи кого питате в политическите и гражданските среди. Но мисля, че всички са единодушни, че тя даде стабилност на страната, която може би имаше значение в моментите, в които все още корона кризата не беше отминала. Може би също така беше важна, когато войната в Украйна започна. Тази стабилност има различни лица. Разбира се, тя може да бъде видяна и негативно. Но благодарение на тази формула политиката стана по-предвидима, ресурсите се разпределят към когото трябва и особеното е, че тези две партии са най-големите и най-влиятелните. Те заемат някак цялото пространство и се постига нещо като хегемония на тези две партии засега. Преди те бяха в конкуренция и си оспорваха позициите. Сега са заедно.

С какви промени в румънската политика и в румънското общество е свързано това съвместно ротационно управление, както вие казахте, на двете най-големи партии в Румъния?

Ще се опитам да дам по един добър и един негативен пример за тези промени.

Важно е в условията, когато се прие плана за възстановяване и устойчивост, да има правителство, способно да приема и да отмята точките по плана, като получава съответните средства, защото тези средства водят до развитие на страната. И Румъния, също подобно на други страни в Европейския съюз, дърпа напред благодарение на приходите от европейските фондове. Това е едното нещо, което е позитивно. В крайна сметка правителството в Букурещ получи вече два транша – ако не се лъжа, 9 милиарда евро от 29 милиарда общо по плана. Тоест има субект, който взема решения, прокарва закони и т.н.

От друга страна обаче негативното, което мисля, че също трябва да се каже е, че в Румъния се създаде една практика партиите да получават големи партийни субсидии. Тези пари отиват директно за купуване на медийно влияние или по-скоро на тишина. Има много разследвания, много публикации, че най-големите телевизии в Румъния получават огромни средства от партиите, в резултат на което, ако някаква критика и корупция към правителството въобще се забелязва, тя се появява в някакви по-странични медии. Те не са лоши медии. Те са даже добри медии, но просто основните, най-популярни медии не са така критични към правителството и това създава трудност нещата да се променят.

Тази формула доведе до една медийна тишина. Дано да не се случи и у нас така. Сега, преди да минем към 2024 година, да ви попитам как Румъния, как румънците реагираха на поетапното влизане в Шенген? Какви бяха коментарите там?

Пак ще се опитам да дам както политически, така и граждански коментар. Разбира се, правителството се хвали, че голям успех е постигнат, но на мен ми направи впечатление позицията на Дачиан Чолош. Може би нашите слушатели знаят, че той е доста влиятелна фигура. Беше еврокомисар, бил е премиер на Румъния. Свързан е с макронистката тенденция в европейската и в румънската политика. Той посочи, че с това споразумение на практика Румъния приема всяка държава в бъдеще да може да поставя всякакви условия за приемането на Румъния в Шенген по суша. Дори евентуално дело в Европейския съд – каквото се води в момента от една неправителствена организация за промяна на тези решения спрямо Шенген, според Чолош няма как да има успех, защото Румъния вече се е съгласила на предефинирането на условията. Това е на политическо ниво. На гражданското ниво има всякакви забавни, иронични коментари. Имаше мемета как се влиза по въздух. Например имаше една снимка как хеликоптер пренася един джип по въздуха и така се влиза в Шенген. Най-различни закачки и иронични коментари имаше през последните дни.

Тази година в Румъния ще се проведат всички възможни избори – за Европейски парламент, местни, парламентарни, президентски. Каква е интригата на тези избори?

Според мен нещо, което всички ще гледат – някои може би с ентусиазъм, някои с тревога е, че се засилва така наречения румънски суверенизъм. Това е едно понятие, което може би в нашата страна е по-малко известно. Става дума за национализъм, но в един европейски контекст. Тоест суверанистите са по-скоро анти-Европейската комисия, против правата на ЛГБТ общността. Но предполагам, че това не е стандартният тип национализъм, който е съществувал преди влизането в Европейския съюз. Трябва да се види до каква степен те ще усилят своето влияние и каква промяна ще има.

Има много мнения, че останалата част от политическата система ще се обедини срещу тези партиите от това течение. Имат и страхове, че може би Социалдемократическата партия би могла някак си да завие и да влезе в съюз с него, особено ако Тръмп или някой републиканец с по-отявлени възгледи стане президент. И тогава някак си в цяла Европа вероятно ще имаме завой към суверанизма.

Докъде според вас може да стигне възхода на румънския суверанизъм?

От известно време виждаме, че публичната подкрепа за него е някъде между 25 и 28 %. Това виждам в различни сондажи вече месеци наред. Явно на този етап това е неговото влияние. Не знам какво би било, ако наистина в САЩ се засилят още повече републиканците.

Но все пак си мисля, че Румъния има средна класа. Има хора много свързани със западноевропейските инвестиции, със западноевропейските пари, има елити, свързани с евроатлантическите структури. Така че някак си едва ли чак толкова драстичен би бил този завой към суверанизъм. Поне така ми се струва в момента – че едва ли може да е много драматично отдалечаването от западноевропейската линия, защото просто няма икономическа динамика, която да подкрепи такова такъв завой. В Румъния има много западноевропейски инвестиции. За да има икономическа база суверанизмът, трябва да дойдат инвестиции и икономическа динамика от другаде.

Националистите имат анти-украински послания. Докато вие казахте, евроатлантическите елити подкрепят правителството в Киев. Какво е всъщност румънското отношение към Украйна?

Мисля, че е подобно на българското. Например, има желание да се участва във възстановяването на Украйна. Тоест, съществува икономически интерес да се подкрепя Украйна. Има и геополитически интерес, свързан с това Русия да бъде държана по-далеч от границите на Румъния. И този интерес ми се струва все пак доминантния, независимо че е по-сложно.

Просто Румъния исторически има по-сложни отношения с Украйна. Имало е спорове от 90-те години до днес – най-различни видове спорове – териториални и свързани с румънското малцинство. Но виждаме, че от есента на миналата година се постигна стратегическо партньорство между двете страни. То бе свързано и с това, че езика, който преди Украйна считаше за молдовски, започна да бъде наричан от Украйна румънски. Тоест предполагам, че постепенно, може би с американска подкрепа се премахват някои пречки в тези двустранни отношения.

А наистина има усещане, че някои хора от елитите в Румъния имат по нюансирана позиция спрямо Украйна. Имаше скандали, свързани с влиятелни интелектуалци или политици, които подсказаха, че има една по-особена позицой. Румъния може би вижда Украйна донякъде като конкурент в региона за евроатлантическо внимание. А може би и балансите в света са такива, че не можеш да играеш само с една международна сила. И може би в Румъния също има желание за стратегическа двусмисленост в някои отношения. Но както казах, оставам с впечатлението, че евроатлантическата тенденция надделява.

Бившата румънска финансова министърка Анка Драгу е била одобрена от молдовския парламент за управител на Молдовската централна банка. Сега вие ще ни кажете какви са мащабите на румъно-молдовското сътрудничество от последните години.

Те са наистина големи. Стотици хиляди молдовци са станали румънски граждани. Включително президента на Молдова Мая Санду и шефа на тайните служби Мустяца са румънски граждани. Имаме случай, в който най-голямата румънска банка с румънски капитал Банка Трансилвания купи и една от големите банки в Молдова. Тоест, има икономическо сътрудничество. Румъния помогна на Молдова и да оцелее в условията на войната в Украйна, когато имаше проблеми с доставките на газ и ток.

Все пак трябва да кажем, че Молдова има различни партньорства – не само с Румъния. Например има доста добри отношения с Полша, със западноевропейските държави. Всъщност Румъния участва в Платформата “Молдова”, чрез която Германия, Франция и Румъния подкрепят финансово някои реформи в Молдова и въобще подкрепят страната. Според мене от гледна точка на Молдова, колкото и да е близко сътрудничество с братята румънци, се запазва и една собствена държавна линия. Просто защото има различни партньорства и различни влияния и те някак си се балансират.

Последният въпрос е каква очаквате да е за Румъния 2024 г. Доколкото знам, премиерът Марчел Чолаку каза, че това ще е годината на най-високия растеж.

Наистина има нещо такова. Аз гледах данните за бюджета за тази година вече и ако не се лъжа се очаква 3,4% растеж на брутния вътрешен продукт. Когато пътувам в Румъния на мене специално ми прави впечатление, че е много спокойно. Човек има едно усещане за сигурност там, което аз поне в София или в Русе по-малко го получавам. Така че очаквам в Румъния хората да продължат да живеят и да се утвърждават, колкото е възможно. А Румъния има и много социални проблеми. Отвъд големите градове има бедност. Има емиграция. Така че очаквам да видим повече от вече съществувавщото развитие. Но това, което качествено и структурно стои като проблеми, също ще продължи.

Ако се върнем към началото на разговора и обобщим, вие ни казвате, че тази ротация донесе стабилност в Румъния.

Да.

Много ви благодаря. В предаването за коментари и анализи разговарях с журналиста Владимир Митев от румънската секция на Радио България.

Снимка: Двамата ротационни премиери на Румъния – Николае Чука (дясно) от Националнолибералната партия и Марчел Чолаку от Социалдемократическата партия (източник: YouTube)

Абонирайте се за канала на подкаста “Трансгранични разговори” (Cross-border Talks) в YouTube! Следете страницата на медията във Facebook и Twitter! Cross-border Talks има и канал в Telegram!

About The Author