Отсега нататък: Поляк и румънец, двама най-добри приятели?

Да бъде ключов регионален съюзник на Съединените щати, да засили позициите си в НАТО – това са основните цели на полската външна политика днес. Посещението на министър-председателя Матеуш Моравецки в Букурещ показва решимостта на Полша да укрепи връзките си с партньори, които мислят по сходен начин за своята роля. Но най-интересните декларации по време на посещението засегнаха икономически, а не военни въпроси.

Mateusz Morawiecki and Klaus Iohannis during the joint press conference/ photo by Polish Prime Minister's Office

Полският министър-председател Матеуш Моравецки рядко говори за други държави и чуждестранни лидери с такова възхищение, както се изказа за Румъния и нейния президент Клаус Йоханис на 28 март 2023 г.

Полша и Румъния са най-близките съюзници на Америка. Ние сме стълбовете на Северноатлантическия пакт в тази част на Европа – заяви той на пресконференцията.

Той добави, че Йоханис, както малко други европейски лидери, разбира много добре “рисковете отвъд източната граница”.

В отговор домакинът определи Полша като надежден съюзник и дългогодишен приятел на Румъния.

Полската външнополитическа линия

От първите дни на руското нахлуване в Украйна Полша насочва оръжия и хуманитарна помощ към Киев. Оборудване от други западни държави също е изпратено през Полша на украинските защитници. Полша прие най-голям брой украински военни бежанци и опрости процедурите за тяхното установяване, намиране на работа и получаване на социална подкрепа.

Някога Варшава имаше амбицията да действа като главен защитник на европейските стремежи на Украйна и главен специалист на Европейския съюз по (постсъветския) Изток. Днес тези амбиции отиват още по-далеч.

Полша би искала да определя европейската политика спрямо Русия (да се отнася с пълна строгост към режима на Путин и да не допуска никакви компромиси с Москва), както и да определя формата и размера на подкрепата за Украйна. Освен това източната политика на Полша не се отнася само до Украйна, но и до системната подкрепа за беларуската антилукашенковска опозиция, съчетана с очакването, че в случай на нейна победа – която обаче засега е трудно да си представим – Полша ще определя насоките на икономическата и политическата трансформация на Беларус.

Полските стремежи съчетават исторически и съвременни елементи и тези елементи не си противоречат.

Намерението на Съединените щати, на чиято страна Полша – независимо коя партия е на власт в момента – се позиционира недвусмислено и безрезервно, е да засили присъствието си в географския център на Европа, да блокира Русия и да попречи на (до 24 февруари 2022 г.) концепциите за стратегическа автономия на “стара Европа” да се превърнат в реалност.

Тези цели могат да бъдат блестящо съчетани със старите концепции на източната политика на Полша – било то прометеизъм (подкрепа на националните движения в рамките на Руската империя, за да се стигне до нейното отслабване и може би разпадане), било то доктрината “Гедройц” или демократизацията на Украйна и Беларус в съюз с Полша и срещу недемократична Русия.

При цялата трагичност на тази ситуация – в края на краищата на заден план има истинска война и реални жертви – може да се признае, че след 1989 г. никога не е имало по-подходящ момент за Полша да провежда така формулирана източна политика. Никога досега полските твърдения, че всяко споразумение с Русия е нецелесъобразно и нереалистично и че Европейският съюз трябва да търси партньор първо в Киев, не са били приемани толкова сериозно от западноевропейските политици.

Полша се стреми да затвърди по-силната позиция, която е придобила при тези обстоятелства, и е естествено в този момент да се обърне към страни, които изглеждат по същия начин проамерикански, проукраински и решени да се борят с Русия независимо от цената. Президентът Йоханис, подобно на полските политици, иска да бъде един от тези лидери, които сътворяват европейската политика по отношение на Украйна и имат голяма дума в НАТО.

Полско-румънските отношения

Укрепването на връзките с Румъния изглежда важно от още една гледна точка. Политиката на Виктор Орбан по отношение на войната и на Русия означава разпадане на традиционното сътрудничество между двете централноевропейски държави. “Полякът, унгарецът – двама добри приятели“, които защитаваха “семейните ценности” и се подкрепяха взаимно в конфликта с Брюксел заради нарушенията на върховенството на закона, вече не съществуват. Също толкова безсмислено би било Полша да заложи на монтирани контакти с крайно десни партии в цяла Европа преди 2022 г. С изключение на италианската Fratelli d’Italia, тези формации нямат големи шансове да вземат властта в своите страни в обозримо бъдеще, а някои от тях са заели двусмислени или дори открито проруски позиции по отношение на Украйна.

Къде тогава да търсим новия добър приятел? Ако погледнем от Варшава, Букурещ изглежда естествен кандидат.

Както отбелязва румънският политолог Овидиу Вайда в интервю за Cross-Border Talks, страни като Франция и Германия, дори ако дори техните елити признават погрешността на предишната си политика спрямо Москва, няма да се откажат от влиянието си в Централна и Източна Европа след войната. За Полша и другите проатлантически настроени страни в региона единственият шанс да запазят позициите, които придобиха след 24 февруари, е да действат като блок, който с подкрепата на САЩ би могъл да им бъде противотежест.

Искаме да бъдем силни със собствените си сили, но нашето сътрудничество ни укрепва ясно и засилва този глас по много видим начин

Моравецки заяви в Букурещ.

Това, че полско-румънското военно сътрудничество в рамките на НАТО ще продължи, беше представено по време на посещението като нещо, което не буди ни най-малко съмнение. Ако в миналото се е случвало Полша и Румъния да се съревновават кой има по-близки и по-добри контакти с Вашингтон, сега премиерът и президентът демонстрираха готовност да се третират взаимно като равностойни партньори. Впрочем това се случва без особени щети за историческите и символичните амбиции на двете страни – полските концепции за източна политика винаги са били свързани с източнославянските земи и басейна на Балтийско море, а не с Молдова и Черноморския регион, където са насочени румънските интереси.

Икономическият модел на Централна и Югоизточна Европа

Полският министър-председател се появи в Букурещ за откриването на румънско-полския бизнес форум, а декларациите, направени по време на посещението по икономически въпроси, звучат дори по-амбициозно от тези по военни въпроси.

Клаус Йоханис припомни, че “Полша е един от най-големите търговски партньори на Румъния в региона. През 2022 г. двустранната търговия е достигнала рекордно високо ниво от почти 11 млрд. евро”.

Моравецки именно призна, че след 25 години Полша и Румъния са разбрали, че “е по-добре да си сътрудничат, отколкото да бъдат разигравани от по-силните”.

Подобни думи бяха казани след това и по време на разговорите на Моравецки с министър-председателя Николае Чука.

По този начин полският премиер призна, че моделът на развитие на цяла постсоциалистическа Източна Европа, основан на конкуриране с ниски разходи за труд и привличане на чуждестранни инвеститори, се е оказал път за никъде. Страните в региона привличат инвестиции, като се конкурират помежду си, а регионът като цяло не може да излезе от капана на периферността. И в крайна сметка – както Полша вече изпитва – придобитите инвеститори така или иначе напускат, когато получаваните доходи вече не отговарят на очакванията им.

Ако войната в Украйна приключи и властите в Киев възприемат неолиберален курс на възстановяване (което в момента изглежда напълно вероятно), масовото бягство на инвеститори от Централна и Източна Европа към Днепър е още по-реална заплаха. Декларациите на полския премиер звучат като покана за съвместно търсене на други възможности за развитие в рамките на взаимното сътрудничество, което заслужава внимание.

Какви обаче биха могли да бъдат тези възможности, остава отделен въпрос – предложеното от Моравецки сътрудничество, основано на подкрепа за малките и средните предприятия (т.е. насърчаване на растежа на разпръснатия национален капитал), е умерено завладяваща алтернатива. Сценариите, преследвани с по-голяма динамика – включително големи държавни инвестиции в ключови сектори на икономиката – биха изисквали, наред с другото, корекции в полската и румънската данъчни системи, като се отдалечат от вярата в чудодейната сила на ниските данъци. Това би било истински пробив.

Със сигурност за Полша и Румъния ще бъде по-лесно да преследват целите на военното сътрудничество, очертани по време на посещението. Защото, въпреки че и в двете страни има кръгове и гласове, които не харесват евроатлантическия, силно проамерикански и силно проукраински курс, те все още са малцинство (в случая на Полша – много малко) от общественото мнение. В Румъния наличието на антиукраински (или антиславянски) предразсъдъци в обществото не пречи на възприемането на такъв външнополитически курс, а в Полша тежкият багаж на общата история с украинците също не пречи на солидарността с борещия се съсед. Ако и двете страни решат да оспорят сериозно, дори частично, предпоставките на неолибералната, постсоциалистическа икономическа политика в региона, те ще бъдат изправени пред много по-голямо предизвикателство.

Снимка: Матеуш Моравецки и Клаус Йоханис по време на съвместната пресконференция (източник: Канцеларията на полския министър-председател)

Абонирайте се за канала на подкаста “Трансгранични разговори” (Cross-border Talks) в YouTube! Следете страницата на медията във Facebook и Twitter! Cross-border Talks има и канал в Telegram!

About The Author

Donate

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

You may have missed

%d bloggers like this: