Премахването на граничния контрол между България, Румъния и Гърция е технически сложно
Новият ръководител на бюрото на Европейския съвет за външна политика в София разговаря с “Моста на приятелството” за новия вариант на предложението за премахване на граничния контрол между Румъния, България и Гърция.
Владимир Митев, Мостът на приятелството, 1 февруари 2024 г.
Ръководителят на софийския офис на Европейския съвет за външна политика Мария Симеонова разговаря с Владимир Митев от “Моста на приятелството” за предложението на политици от Гърция, Румъния и България за премахване на граничния контрол между техните страни, което дойде месец след като Австрия, България и Румъния постигнаха споразумение за членство на България и Румъния в Шенген, което ги допуска, но запазва контрола по сухопътните граници между тях и съседните им страни от Шенген.
Мария Симеонова обясни, че в сегашния си вид предложението на политиците от трите държави има по-силна политическа подкрепа от преди – с гръцки елемент в подкрепата и с ангажирането на Дачиан Чолош – влиятелен румънски политик на равнище ЕС (бивш еврокомисар и бивш председател на парламентарната група „Обнови Европа“), който също го подкрепя. Въпреки това Мария Симеонова подчерта, че освен необходимостта от по-широка политическа подкрепа за подобна идея, е необходима и яснота по свързаните с нея технически или правни въпроси. Европейската комисия все още не се е произнесла по този въпрос.
Мария Симеонова също така подчерта, че България и Румъния не трябва да губят от поглед крайната цел, която е присъединяване към Шенген чрез сухопътни граници, независимо от резултата от тази настояща инициатива за премахване на граничния контрол между трите югоизточни европейски държави членки на ЕС.
Г-жо Симеонова, обсъждаме предложение на различни политици от Гърция, Румъния и България за премахване на граничния контрол между трите държави. То е вариант на по-ранно предложение за румънско-български мини Шенген. Какво е различното в сегашния вариант на това предложение?
Преди всичко нека кажа, че преди няколко дни депутати и членове на Европейския парламент от България, Румъния и Гърция, а именно Даниел Лорер, Дачиан Чолош, Влад Георге и Йоргос Кирцос, обявиха тази инициатива за създаване на своеобразен балкански или мини-Шенген.
Предложението идва месец след като България и Румъния постигнаха споразумение с Австрия да станат част от Шенгенското пространство. Така в самия край на миналата година беше обявено, че от края на март 2024 г. ще бъдат премахнати морските и въздушните граници за България и Румъния за безконтролно пътуване в Шенгенското пространство. А на двете държави беше предложена перспективата да станат пълноправни членове на Шенгенското пространство, което би означавало премахване и на сухопътните граници. Всички знаем много добре, че Австрия беше страната, която отправи някои искания към България и Румъния. И затова беше постигнато споразумение, че България и Румъния трябва да укрепят външните си граници. Това е много важно за нашата страна, за България, тъй като България е външна граница на ЕС и граничи с Турция. Знаем, че геополитическото напрежение в момента е динамично и затова защитата на външната граница на Европейския съюз е от първостепенно значение.
Ето защо тези четирима политици от трите страни написаха писмо до гръцкия министър по въпросите на имиграцията и убежището Димитрис Кайридис, в което го молят да подкрепи своеобразен мини Шенген между трите страни. С какво това се различава от предишните предложения за румънско-български мини Шенген?
Сега имаме нова ситуация за България и Румъния. И двете страни ще бъдат част от Шенгенското пространство. А скоро ще бъде премахнат и контролът по сухопътните граници към Шенгенското пространство за тях. Друга разлика е, че представител на гръцките евродепутати подкрепя инициативата. Така че тук имаме много силна политическа воля за насърчаване на сътрудничеството, търговското сътрудничество, икономическото сътрудничество между трите държави, но също така и за насърчаване на туризма. Всички знаем много добре, че много български и румънски туристи посещават гръцкото крайбрежие през летните месеци, а премахването на контрола по сухопътните граници ще намали значително времето, прекарано на границите. И точно това са причините, които четиримата политици посочват в писмото си до гръцкия министър.
Един от гръцките политици е ангажиран с тази идея за премахване на граничния контрол между Гърция, Румъния и България. Дачиан Чолош също е много влиятелен румънски политик на ниво ЕС. Доколко според Вас това обединение на различни държави и сили в европейската политика създава по-голям шанс или възможност предложението да бъде реализирано?
Разглеждам това предложение от две гледни точки – техническа и политическа. Присъствието на политици от тези три държави прави подкрепата за тази инициатива още по-силна. Но, от друга страна, все още не знаем какво е мнението на Европейската комисия за това дали тази инициатива може да бъде реализирана. От това, което чух от колегите, които се занимават с прилагането и изпълнението на Шенгенското споразумение, ще бъде много важно да се знае дали подобна инициатива би била в съответствие с разпоредбите на Договора за Европейския съюз, с Шенгенското споразумение и със споразумението, което споменах, че беше подписано в края на миналата година за присъединяването на България и Румъния към Шенгенското пространство. Така че в политически план, както казахте, видни политици подкрепят инициативата. Но мисля, че резултатът от тази инициатива, крайният резултат от нея, ще бъде някак си пресечната точка между техническата страна на проблема и политическата страна на проблема.
Добре. Само един бърз въпрос за техническата страна. Съдейки по това, което сте прочели или което сте обсъждали с експертите, имат ли право тези три държави едностранно да премахнат граничния контрол помежду си, особено в момент, когато България и Румъния се договориха с Австрия само преди месец действително да засилят граничния контрол помежду си?
Да, наистина. Това е трудната част от тази инициатива. В споразумението, което току-що споменахте, България и Румъния трябва да гарантират по-строг контрол по границите си. В същото време инициативата предвижда премахване на контрола по сухопътните граници. Така че водим динамичен дебат за това какво би казала Европейската комисия за тази инициатива. Не бива да подценяваме и политическата страна на въпроса. Много от решенията, взети от Европейския съюз, са политически. Но има и техническа страна, която не бива да пренебрегваме.
Обсъждаме всичко това само няколко месеца преди европейските избори. До каква степен очаквате въпросът за пълноправното членство в Шенген през сухопътните граници, а също и тази дискусия за премахването на граничния контрол да изиграе роля и може би дори да се превърне в разделителна линия между различните политически тенденции в България на европейските избори?
Дебатът за Шенген, поне в българския контекст, е неизбежно свързан с дебата за миграцията. Неотдавна ние от Европейския съвет за външна политика публикувахме два доклада, основани на паневропейски проучвания. Установихме, че голяма част от европейците са обезпокоени или виждат в миграцията кризата, която ще засегне живота им в бъдеще. Другата криза, която споменават европейците, е кризата с климата. Бих искал да отбележа, че климатът и миграцията са двете най-големи кризи, които европейците определят като засягащи бъдещето им. Така че всичко, свързано с дебата за миграцията, неминуемо ще окаже влияние върху предстоящите избори за Европейски парламент, които ще се проведат между 6 и 9 юни 2024 г.
За българския контекст очаквам кандидатите да говорят по тази тема и да обсъдят подробно перспективата за присъединяване на България към Шенген. Но смятам, че кандидатите трябва много сериозно да предоставят на гражданите информация, основана на факти, за миграционните потоци в Европа и за това каква би била ролята на България като външна граница за гарантиране на сигурността на целия европейски континент. Така че смятам, че ще има дебати по тези въпроси – както за Шенген, така и за миграцията. Също така насърчавам политиците да подходят много сериозно към този въпрос, така че гражданите да имат достъп до надеждна информация.
Има и още нещо важно, което трябва да се каже за тази инициатива за мини Шенген на Балканите. Какъвто и да е резултатът, ще бъде много важно България и Румъния да не изпускат от поглед крайната цел за премахване на контрола по сухопътните граници. Тази перспектива беше предложена и на двете страни и мисля, че и двете страни трябва да работят за нея.
Снимка: Мария Симеонова (източник: Европейският съвет за външна политика)
Абонирайте се за канала на подкаста “Трансгранични разговори” (Cross-border Talks) в YouTube! Следете страницата на медията във Facebook и Twitter! Cross-border Talks има и канал в Telegram!