Нито една повече: жени, живот, свобода!

Манифест за Международния ден за елиминиране на насилието срещу жените

dav

Феминистки мобилизации, 25 ноември 2022 г.

През март тази година Европейският съд по правата на човека постанови, че българските власти не са предприели навременни действия, за да предотвратят смъртта на поредната жена в страната, която загуби живота си през 2017 г,. едва 18 часа, след като е подала един от многото сигнали срещу насилника си. Спешни и координирани мерки за нейната защита не са били взети от институциите и днес тя не е сред нас. Докато чакаме ефективното законодателството и добрите практики в институциите, които с години ни се обещават, да станат реалност, ние продължаваме да броим жертвите. Не трябва да позволяваме поредицата от взаимносвързани кризи – здравна, политическа, икономическа, хуманитарна – съпроводени от жестоката война в Украйна, да бъдат използвани като легитимно оправдание за липсата на внимание и политическо действие, свързано с насилието над жени и домашното насилие, напротив – това трябва да ни тласка към още по-спешни и неотложни мерки! Няма да оставим тази тема на заден план! Тази година, вдъхновени от борбата на украинските и иранските жени за живот без страх и насилие в семейството, на улицата, на границата, от институциите, отново ще извикаме „Нито една повече!” и „Жени, живот, свобода!”. 

От колектива на Феминистки мобилизации настояваме за:

1. Кризисни и консултативни центрове във всяка област на България, достоен труд за социални работници и адекватна издръжка в кризисните центрове.

Според данни, събрани от новосъздадена организация в МВР, жертвите на домашно насилие в България през първите 5 месеца на тази година са 4 пъти повече, отколкото полицията е регистрирала за цялата 2021 г. Жертвите на домашно насилие от началото на годината до май са 1738. Сред тях жените са 1194, а децата – 409. Повече от една жена губи живота си всеки месец в България вследствие на полово базирано насилие. Само от началото на месец ноември жертвите са ЧЕТИРИ.

Абсолютно неприемливо е, че въпреки ежегодната ескалация на регистрираните случаи на насилие, кризисните центрове с временен приют на територията на България, финансирани от държавата, са само 8, с общо само 94 места за цялата страна. Държавното финансиране за изхранване на хората в центровете, както и заплащането на психолози и социални работници в кризисни центрове са крайно недостатъчни – по 2.17 лв. и 3 лв. на час респективно. Докога хората, които извършват животоподдържащ социален труд, ще продължават да получават жълти стотинки?  

Нужно е създаването и поддръжката на кризисни и консултативни центрове за настаняване на пострадали от насилие и за работа с жертви и отделно с извършители, както и специализирани центрове за грижи и възстановяване на изнасилени жени в абсолютно всяка една от 28-те области на България. Без да има към кого да се обърнат, жертвите на насилие ще бъдат принудени да продължат да живеят в рискова за тях ситуация, което е недопустимо.  

Настояваме и за предприемането на спешни мерки за разрешаването на жилищната криза и за подобряване достъпа до кризисни услуги в малките населени места.

2. Настояваме Законопроектът за изменение и допълнение на ЗЗДН да се приоритизира и гласува веднага – стига чакане!

Въпреки че през лятото тази година, след дългогодишно чакане, Министерският съвет внесе нови промени в Закона за защита от домашното насилие за разглеждане, никой досега все още не е стигнал до гласуването им. Приветстваме този дългоочакван опит за осъвременяване на законодателството, но отново върволицата от избори и непрестанни политически интриги взеха превес над сериозната работа, която предстои, свързана с реализирането на всички неотложни мерки за справяне с домашното насилие, заложени в Законопроекта. Все още е необходимо осъвременяване на законовите определения на състави като домашно насилие, изнасилване, сексуален тормоз, психически тормоз и т.н., за да достигнат международните стандарти, като включват и дискриминационен елемент, който отразява факта, че този тип насилие диспропорционално засяга и е насочено срещу жени. 

Приветстваме удължаването на срока на програмите за превенция чрез тези изменения в ЗЗДН. Обществените разбирания и стереотипните роли на жените и мъжете, както и социалните норми за това кой може да изразява „женственост“ или „мъжество“ и кой – не, дават власт и средства за контрол на насилника. Те са в основата на насилието, основано на пола. Следователно ключ към превенцията на насилието е изкореняване на патриархалните разбирания за подчинената позиция на жената и стереотипните роли, които се налагат и ръководят от тези нагласи. Тези разбирания увеличават риска от упражняване на насилие и контрол, като също така поставят пречка пред осъзнаването на проблема и търсенето на помощ и закрила. Училищното образование и държавната политика в сферата на здравеопазването, сигурността и социалните услуги трябва да са изградени на принципите на ненасилието, антирасизма и равенството на половете. Необходимо е разработените обучителни програми за превенция на насилието да включват тези елементи в себе си, както и във всички редовни програми за обучение на медицински работници, полицаи, учители, социални работници, юристи и психолози, като има и установявани и действащи механизми за техния мониторинг. 

Настояваме и за системни национални информационни кампании за превенция на насилието над жени и домашното насилие – информиране на широката общественост за различните форми на насилие, на които жените редовно са подложени, за различните прояви на домашно насилие, както и за наличните телефонни линии и кризисни центрове, в които може да бъде потърсена и получена помощ. Настояваме и за усилия срещу насилието над мъже и оспорване на обществените норми относно очакванията за стереотипно държание. 

Имаме нужда от цялостен подход към борбата с насилието срещу жени и домашното насилие, което изисква не само изменения в областта на наказателното право, а и в редица други сфери, чрез реформиране на старите и създаване на нови институции, които да координират различните подходи централизирано. Част от тези действия следва да бъдат предприети от Националния съвет за превенция и защита от домашното насилие, предвиден от измененията в ЗЗДН и поради това неговото сформиране не трябва да бъде отлагано повече!

3. Възстановително правосъдие и равен достъп до безплатна правна помощ.

Настояваме за активното въвеждане на по-адекватни съвременни подходи като възстановителното правосъдие, които поставят нуждите на жертвата в основата на правосъдния процес. Трябват ни не само програми за преодоляване на агресията и справяне с гнева, насочени към насилниците, а цялостен, дългосрочен подход, който включва различни аспекти от психологията и социализацията на един насилник.

Настояваме също така за разработване на програми за възстановително правосъдие в случаи на домашно насилие, които да бъдат алтернативни опции за адресиране на проблема извън съдебната система, за онези жени жертви на насилие, които не виждат справедливо разрешение на проблема в съдебния наказателен процес или в затворнически присъди за насилниците си. Тези програми непременно трябва да са изготвени с помощта на специалисти по отношение на насилието основано на пола, които също така разбират огромния натиск и риск за безопасността, на който жените жертви на насилие често са подложени – например когато принудително встъпват в процеси на медиация в ситуация, в която все още са под контрола на насилника и/или близките си.

Настояваме и за безплатна правна помощ за всяка една пострадала жена от насилие основано на пола, независимо от доходите, с които разполага – безплатните правни клиники трябва да са достъпни за всички жени в страната. Много често една жена жертва на насилие може да живее над прага за бедност, но въпреки това да не може да си позволи да плати за наемането на адвокат. Това може да бъде сериозна пречка пред решението ѝ да потърси помощ от институциите. 

4. Събиране на официална статистика за насилието над жени, не само за домашното насилие. 

Срамно е, че в България все още липсват ежегодни, изчерпателни и надеждни статистики и проучвания за причините и размера на насилието над жени и домашното насилие в страната, социалните, икономически и политически последствия от него, както и необходимите мерки, които трябва да бъдат предприети, за преодоляване на проблема. Настояваме Националният регистър на случаите на домашно насилие, който е предвиден от измененията на ЗЗДН да стане реалност в най-скоро време! Но също така, къде са статистиките за сексуално насилие и изнасилване? Кои жени са по-диспропорционално засегнати и защо? Необходим е ангажимент от страна на всички отговорни институции за провеждане и събиране на такъв тип статистики и проучвания, които изследват целия спектър на насилие над жени, тъй като това ще доведе до осветляване на проблема, до предприемане на по-ефективни действия от страна на институциите и ще постави в центъра преживяванията на пострадалите. 

5. Сексуално образование и репродуктивни права.

Липсата на адекватно сексуално образование в училище оставя много момичета без знания за собствените им тела. Именно образователните институции би следвало да възпитават в нас още от ранна възраст идеята, че телата ни принадлежат само на нас самите и ние сме единствените, които могат да се разпореждат с тях. Липсата на сексуално образование е сред основните причини насилието да не се разпознава като такова своевременно, както от потърпевшите, така и от хората около тях. Смятаме, че държавата трябва да даде ясна заявка спрямо защитата на телесната ни автономност. Настояваме за въвеждане на задължителни часове по сексуално образование в училищната програма, които да бъдат съобразени с нуждите на всички деца и тяхната сексуална ориентация и джендър идентичност, и които да действат като превантивна мярка срещу сексуален тормоз. 

6. Справедливост и достоен живот за жените от най-уязвимите групи.

Настояваме за пакет от мерки, които да гарантират човешките права и достойния живот на мигрантките, бежанките, жените от ромски и друг малцинствен произход, ЛБТИ+ жените, затворничките, жените с увреждания, жените със зависимости, секс работничките и непълнолетните майки. 

Необходимо е преодоляване на езика на омразата срещу тези групи, който е нормализиран и масово използван както от медии и различни публични личности, така и от политици. Расизмът и дискриминацията нямат място в нашето общество и трябва да бъдат заклеймени. Време е за край на политическото демонизиране на ромската общност, обричащо я на социално-икономическо изключване, с което се опитват да ни убедят, че е справедливо социалното подпомагане и социалните помощи да бъдат съкращавани, като така ни настройват едни срещу други. Институционалният расизъм поддържа сегрегацията и икономическото неравенство, потиска и изолира жертвите на полово базираното насилие, което им пречи да потърсят и получат адекватна помощ. 

Трябва да бъдат гарантирани равни възможности и осигуряване на защита за недокументираните мигранти и лицата, търсещи закрила у нас. В последните години се наблюдава притеснителна ескалация на насилствено и незаконно отблъскване на мигранти от граничната полициявключително събличане на жени и деца и физическо изблъскване. Мигриращите жени и всички тези, които търсят убежище имат право на справедлив процес за подаване на документи за закрила.

Необходимо е осигуряване на достойни условия за живот за хората, лишени от свобода, и особено на жените затворнички. 

Настояваме за държавен ангажимент по предоставянето на адекватни/специализирани социални грижи и помощи за жените с физически и ментални увреждания, както и премахване на запрещението на хора с интелектуални затруднения. 

Настояваме за приемане на ясна законова процедура за признаване и промяна на гражданския пол на транс и интерсекс лица, както и за създаване на медицински стандарт, който по техен избор урежда преминаването им през прехода и предвижда безплатен достъп до здравеопазване, консултации, хормонална терапия и операции. Държавата следва да разработи и закони срещу престъпленията от омраза на основа сексуалната ориентация, половата идентичност и половото изразяване, тъй като огромна част от ЛГБТИ+ хората, особено транс и интерсекс жените, системно се сблъскват с физическо, сексуално и структурно насилие, а към този момент хомофобията и трансфобията не биват признавани от съда като мотиви, утежняващи въпросните престъпления. Държавата следва също така да забрани подлагането на интерсекс пациенти на оформящи физическия пол операции без тяхното свободно, информирано и предварително съгласие.

7. Гарантиране на условия за полово равенство в грижовния труд.

Жените извършват огромния дял от грижовния труд – отглеждане на деца и грижа за болни или възрастни хора. Когато обществените услуги в тази сфера са липсващи или неадекватни, товарът пада върху жените, задълбочава се половото неравенство и се засилва рискът от безизходица, когато има насилие. Жена, която няма собствени доходи, защото извършва подобен труд в семейството си, е особено уязвима към насилие от интимен партньор, защото е зависима от него. Жени от общности с нисък достъп до обществени услуги и високо недоверие към държавните органи са лишени от каквато и да било защита. Време е държавата да разпознае своята роля в утвърждаването на половите неравенства и да противодейства на това, като осигури адекватно здравеопазване, достатъчно места в детски градини, както и допълнителни и отговарящи на нуждите грижи за деца и възрастни.

8. Борба с икономическото неравенство.

Намаляването на неравенствата ще повиши социално-икономическото положение на жените и ще неутрализира последиците от ниското заплащане на женския труд. В настоящето „женските“ професии включват медицинските сестри, грижовните работнички, учителките, работничките в чистотата, шивачките, продавачките и др. Държавата следва да поеме отговорност, както да повиши заплатите на работничките в публичния сектор и да се погрижи за подобряване условията им на труд, така и да гарантира повишаване на доходите и подобряване условията на труд на работещите в частния. 

Социално-икономическите неравенства засягат жените в страната непропорционално и поставят допълнителни бариери пред тези жени, които искат да избягат от насилие или рискови ситуации. Поради това ние настояваме за въвеждане на подоходно облагане, което да намали неравенствата и да осигури необходимите средства за публични инвестиции в социални политики, които да освобождават жените от товара на „двойната смяна“ на работа и вкъщи. 

9. Демократизация на управлението чрез целенасоченото включване на жени от всички маргинализирани групи при вземането на решения.

Единственият начин структурните, икономическите и всички други изброени проблеми да бъдат адресирани адекватно е чрез равнопоставеност в процесите на вземане на решения въз основа на принципа на интерсекционалността. Осигуряването на водещи позиции във властови структури на индивидуални жени, обикновено от привилегирован произход, често означава, че проблемите на мнозинството жени остават нечути. Всички решения, свързани с икономическия, социалния и политическия живот, трябва да бъдат вземани с участието на различни социални групи. Проблемите, причинени от социално-икономически неравенства, расизъм, сексизъм, ксенофобия, трансфобия и пр. трябва да бъдат адресирани от политики, съставени и приети с участието на всички, чиито животи са засегнати. В сферата на политиката това означава повече репрезентация и възможности за пряко участие на гражданките във вземане на решения по отношение на техните общности.

От колектива на Феминистки мобилизации

Абонирайте се за канала на подкаста “Трансгранични разговори” (Cross-border Talks) в YouTube! Следете страницата на медията във Facebook и Twitter! Cross-border Talks има и канал в Telegram!

About The Author

Donate

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

You may have missed

%d bloggers like this: