Революция в полските обществени медии: Новото правителство поема контрола

Малгожата Кулбачевска-Фигат отговаря на въпросите на Владимир Митев за поляризацията в полското общество, където медиите са се превърнали в политически трофей за всеки, който е на власт.  Цялата транскрипция на записа е достъпна по-долу. Хронологията на разговора (достъпен на английски език) е следната:

00:00 Полският парламент прие закон за възстановяване на журналистическите стандарти в държавните медии, което доведе до уволнението на досегашните председатели и назначаването на нови надзорни съвети, предизвиквайки полемика за начина, по който това е направено.

02:56 И двете страни в Полша използват демократичните ценности, за да оправдаят действията си по отношение на държавните медии, но на практика проявяват липса на уважение към мисията на медиите.

04:39 И двете страни в Полша използват като оръжие понятия като свобода на словото, демокрация или суверенитет, което води до поляризация и малка надежда за промяна, тъй като хората постоянно са въвлечени в борба на символи и за господство.

06:50 Младите хора в Полша се борят с проблемите с жилищата и обществените услуги, а политиците не се занимават с проблема, което води до потенциално търсене на промяна.

08:44 Медиите биха могли да изиграят решаваща роля за деполяризацията в Полша, но настоящата ситуация изисква дълбока промяна, особено по отношение на финансирането и независимостта на медиите.

10:04 Полските журналисти оцеляват и създават качествена журналистика с подкрепата на читателите, зрителите и международните грантове, тъй като обществените медии в Полша нямат добро качество. Те са станали пристрастни и поляризирани при управлението на партия „Право и справедливост“.

11:58 Обществените и частните медии в Полша се използват за политически цели, което затруднява създаването на висококачествени медии.

13:50 Необходимост от промяна в полските медии и политика, надежда за по-малко поляризация и повече грижа за проблемите на ежедневието, критика към управляващата партия за разединяващата реторика и призив за положителна промяна.

Владимир Митев: Добре дошли в поредния трансграничен разговор. Този път се фокусираме върху Полша, където наскоро на власт дойде нов министър-председател – Доналд Туск. Едно от първите действия на неговото правителство беше да въведе отново по-голяма степен на поляризация в полското общество, като смени ръководителите на редица държавни медии. Малгожата, можете ли да започнете с това какво всъщност се случи? А след това ще се опитаме да разсъждаваме върху тези събития!

Малгожата Кулбачевска-Фигат: Да. Не е минало много време от последния ни разговор за събитията в Полша. И да, нещата се развиват много бързо. На 19 декември 2023 г. полският парламент прие закон, който е своеобразен призив към правителството да възстанови правилните журналистически стандарти в държавните медии, а именно Полското радио, Полската национална телевизия или TVP и Полската пресагенция. В отговор на това министърът на културата, действайки въз основа на Кодекса на търговските дружества, като представител на собственика на държавните медии, уволни всички досегашни председатели на управителните съвети на обществените медии и назначи нови надзорни съвети, които на свой ред избраха нови хора за ръководители на медиите.

Както виждате, това е доста противоречива правна конструкция. Някои правни експерти казват, че са били смесени различни правни порядки. Едно е да се обяви, че медиите не функционират правилно и не изпълняват конституционното си задължение да предоставят на обществото безпристрастна и достоверна информация. А друго е да се намесиш в надзорните съвети на държавните медии въз основа на Търговския кодекс. 

Общото впечатление е, че новото правителство искаше да действа възможно най-бързо и не искаше да чака преизбирането на така наречения Национален медиен съвет и идването на нови хора, които да назначат нови ръководители на държавните медии. Вместо това те искаха да се отърват от хората в държавните медии, които бяха лоялни към предишното правителство, възможно най-скоро. И както виждате, това е изключително противоречив ход, който вече се оспорва от някои юристи и се защитава от други. Той раздели обществото ни или просто засили поляризацията, която вече съществуваше.

Виждаме също така как се похищават различни идеи и как и двете страни основават действията си на много важни демократични ценности. Партията “Право и справедливост”, която превърна обществените медии в център на собствената си пропаганда (понякога много отвратителна пропаганда), сега твърди, че свободата на словото е нарушена. Тези политици призовават хората да защитят свободните медии. В същото време Туск по време на предизборната си кампания и през всички предишни години, когато беше в опозиция, той казваше, че неговата партия има различни стандарти от „Право и справедливост“. Твърдеше, че партията му ще спазва процедурите, ще спазва законите и по принцип възстановяването на върховенството на закона във всеки аспект на страната е нейна основна цел. Той заяви, че това е основната причина, поради която се борят за властта. В момента обаче имаме впечатлението, че всеки от основните политически лагери основно иска държавните медии за себе си, за своята пропаганда, за своето послание, за своето мнение и никой не се интересува от мисията на медиите.

В тази поляризация виждаме как и двете партии ползват като оръжие определени понятия и в същото време възприемат хегемонистичен подход. Когато и двете страни въоръжават понятия и се стремят към хегемония, те изглеждат отчуждени от автентичната функция на правовата държава или свободата на словото. Те просто я превръщат в оръжие и я използват като инструмент във войната си срещу другия. Чудя се откъде би могла да дойде промяната в тези специфични обстоятелства на голяма поляризация в Полша, които не са нови, а съществуват от дълго време.

Това е много труден и в същото време много важен въпрос. Става все по-трудно да бъдеш някакъв трети път в Полша. Много по-трудно е, отколкото преди няколко години, да не бъдеш въвлечен в тази екзистенциална борба между „Право и справедливост“ и „Гражданска платформа“. Теоретично би трябвало да има такава възможност, защото и двете партии произлизат от дясно движение и двете твърдят, че са десни. На теория би могло да има някаква лява опозиция и на двете, но реалността е такава, че най-голямата социалдемократическа партия в Полша сега е привърженик на Туск, при това много пламенен. Опитите за някаква алтернатива показват, че левицата е много слаба и почти невидима в обществения пейзаж.

Въпросът беше дали може да се види, че настъпва промяна. Но аз не мисля, че тя ще дойде скоро. Бих искал да оставя на зрителите един отворен въпрос. Какво ще се случи след, да речем, 2 или 3 години, когато хората осъзнаят, че постоянно са въвличани в тази битка между два лагера, която е за символи, която е за господство, хегемония и диктуване на интерпретацията на света, докато екзистенциалните проблеми не се решават, а ние имаме екзистенциални проблеми от реален формат.

Имаме например жилищния проблем, който с всяка изминала година става все по-остър. На практика се върнахме към ситуацията отпреди Втората световна война, когато младите хора не можеха да си позволят да живеят в голям град. Те не можеха да си позволят да наемат апартамент или не можеха да намерят друго евтино място за живеене и затова трябваше да се откажат от амбициите си да учат в университет. Връщаме се и към ситуацията, в която младите семейства не могат да си позволят да имат дете, защото все още живеят с родителите си, защото не могат да си позволят да имат собствено жилище, независимо дали е под наем или е взето на кредит, дори и да имате 30-годишна перспектива. Ситуацията с жилищата е много, много трудна и има много негативни последици за живота на хората. И все пак това е нещо, с което политиците наистина не искат да се занимават.

Дори няма да споменавам други области на обществените услуги, които също се нуждаят от комплексна реформа, като транспорта, обществения транспорт или въпроса за общественото образование. В последния случай той поне обеща на учителите известно увеличение на заплатите от следващата година и аз наистина се надявам да го направи. Но, и въпросът е, ако с течение на времето хората видят, че отново са въвлечени в някакви символични слова, а всъщност никой не се интересува от тяхното ежедневие, как ще реагират? Ще продължим ли да избираме пътя на това всеки да се занимава със собствените си проблеми или в най-добрия случай със семейните си проблеми? Или ще се опитаме активно да се организираме или да изискваме друг вид политика?

Предполагам, че медиите биха могли да изиграят важна роля в тази деполяризация, защото поляризацията, която наблюдаваме, се осъществява чрез медиите. В Полша тя също се случва чрез медиите, а не само на улицата. И така, какво е сегашното положение на полските медии в тези условия на поляризация? И къде може да има промяна в медиите и журналистиката? Говоря за положителна промяна, което вероятно означава деполяризация или може би утвърждаване на медиите като наистина независима обществена институция.

Е, медиите в Полша наистина се нуждаят от дълбока промяна и ми е много трудно да кажа откъде би могла да започне тази промяна. По принцип, ако искате да имате качествено медийно звено, се нуждаете от финансиране. А не е лесно да се намери такова финансиране. Имаше някои нови медийни инициативи, възникнали при управлението на „Право и справедливост“, които бяха финансирани от по-либерални, подкрепящи правата на човека журналисти. Тези от нас, които не само искаха да видят какво прави „Право и справедливост“ с върховенството на закона, но и които искаха да предложат някои по-широки репортажи. Някои от тези инициативи оцеляха, други – не. Някои от тях изградиха истински общности от читатели, слушатели, зрители, които ги подкрепиха с пари. И благодарение на международни грантове те успяха да оцелеят и да създадат наистина качествена журналистика.

Но бих казал, че това е нещо за хора, които вече имат добра политическа ориентация, които са наистина ангажирани не само в медийната сфера и които имат политическа осведоменост над средното ниво. Това, което ни липсва, са качествени средства за масова информация, които искат да образоват читателите, слушателите, които искат да водят диалог с тях и които не смятат, че имат политическа мисия, преди всичко да популяризират една или друга партия.

И тук трябва да кажа, че това, което беше направено с обществените медии по времето на „Право и справедливост“, беше наистина удар, от който искаме да се възстановим много бързо, защото не трябва да забравяме, че дори обществената телевизия да не беше съвършена, преди „Право и справедливост“ да дойде на власт, тя не беше толкова пристрастна, не беше толкова поляризирана, колкото стана, когато „Право и справедливост“ започна да вкарва свои верни хора в обществените медии. Разбира се, обществените медии бяха доста благосклонни към, да кажем, либералния мейнстрийм, особено към бизнеса. Въпреки това те не се колебаеха да пишат за политически скандали или дори да критикуват членове на правителството за лошите им действия. А това напълно изчезна при управлението на „Право и справедливост“.

Намираме се в парадоксална ситуация, в която медиите, които по конституция би трябвало да са отговорни за предоставянето на качествено съдържание на хората, обществените медии, сега се третират като политически трофей, а няма голям интерес от страна на тези, които имат частен капитал, да финансират медии, които би трябвало да са на наистина добро ниво и не са били и не са били фокусирани само върху печалбата, частните медии, като различните телевизионни канали, като основните либерални медии, които през цялото време бяха на страната на Туск. Понякога те също произвеждаха доста добро съдържание, но то винаги беше подчинено на логиката на политическата ангажираност и логиката на печалбата.

Тук нямам лесно решение. В момента бих могъл да кажа, че решението е в масовите или, да речем, колективно притежавани медии, създадени от ентусиасти. Но като човек, който е ангажиран с това, абсолютно съм наясно, че това е изключително трудно и може би хората, които се опитват да правят такива медии, трябва да работят едновременно и някъде другаде, което, разбира се, означава, че не могат да отделят толкова енергия за медийната дейност. Така че може би това звучи много песимистично, но в момента не виждам никакви лесни решения за промяна и мога само да се надявам, че променящата се политическа ситуация най-накрая ще накара хората да поискат да кажат, че не искаме поляризация, а просто искаме медии, искаме политици, искаме обществени институции, които се интересуват от нашето ежедневие и се интересуват от нещата, които засягат нашето ежедневие.

За да се случи промяната, тя първо трябва да стане част от съзнанието на хората. Трябва да се разбере, че тя е необходима. До каква степен поляците осъзнават, че поляризацията е вредна? И до каква степен те изискват преодоляване на поляризацията в обществото?

Не бих казала, че има голямо търсене на това. През последните години имаше някои опити за създаване на политически партии, които претендират да бъдат третият път. Сега имаме коалиция от партии, която всъщност се нарича „Третият път“. Тяхната амбиция е да предложат нещо различно от двата основни лагера. Но в крайна сметка всички тези партии, на практика всички тези партии, или изчезнаха, или се озоваха в лагера на Доналд Туск.

Очевидно днес е много трудно да се каже, че искаме най-доброто и от двата лагера, че искаме и върховенство на закона, и социални трансфери, че искаме и участие в европейската общност, и разбиране на полската ни идентичност. Днес, ако започнете някаква политическа, обществена организация или дори неполитическа, но по някакъв начин свързана с обществения живот, веднага ще ви попитат към кой лагер принадлежите. И ако кажете, че не сте в нито един от двата лагера, ще бъдете критикувани и от двете страни, а може би още повече от либералния лагер, който в някакъв момент излезе с теорията, че ако искате да запазите еднаква дистанция от двете страни, всъщност сте съюзник на „Право и справедливост“. В момента за нас е наистина трудно да бъдем възприемани като алтернатива и на двата лагера.

И ще кажа, че ако новото правителство започне да въвежда мерки за строги икономии или продължи да отнема държавна собственост, ще продължи да подчинява държавната собственост на политическите си цели, хората ще се обединят около „Право и справедливост“. Тогава за „Право и справедливост“ ще бъде много по-лесно да каже: „Вижте, ние допуснахме грешки, но поне осигурихме социалните трансфери, нещо, което нашите опоненти никога не направиха“. А това е дискурс, на който всяка трета опция ще може да се противопостави много трудно, защото поне една трета от полското общество има високо доверие в „Право и справедливост“, защото те обещаха и изпълниха нещо. А това е нещо, с което не всяка политическа партия може да се похвали.

Вдъхновявам се от това, което казахте за либералния лагер, който твърди, че всеки, който търси вариант за необвързване, подкрепя техните врагове. Мисля, че това е същата логика, която е имал Сталин, когато е казал: „Този, който не е с нас, е против нас“. Но ме вдъхновяват и други важни думи на Сталин, който казва, че кадрите или може би експертите в нашата ситуация в демокрациите решават всичко. Така че наистина се надявам, че полският народ и общество могат да имат такива лидери и експерти, а също и граждани, които са в състояние да направят промени, за да преодолеят тази постоянна фиксация върху другата половина на обществото, която се разглежда като абсолютно зло. Така че със сигурност ще наблюдаваме дали ще се появят такива хора и дали ще има промяна, а също така ще следим утвърждаването на полското общество.

Послепис: Няколко дни след като записахме разговора си, бившите директори на полските държавни медии отказват да приемат, че са били сменени. Някои депутати от „Право и справедливост“ активно им помагат, като окупират части от централите и офисите на медиите под претекст да ги контролират (което имат право да правят като депутати). Въпреки това и държавната телевизия, и агенцията по печата успяха да възобновят работата си, тъй като повечето от журналистите, подкрепящи „Право и справедливост“, вече бяха напуснали работа, когато любимата им партия загуби изборите. Изглежда, че „Право и справедливост“ няма да успее да мобилизира своите избиратели да излязат на улицата „в защита на свободните медии“. В същото време Хелзинкската фондация за правата на човека заяви, че поемането на контрола върху обществените медии от страна на правителството „поражда сериозни правни съмнения“ и дори може да наруши стандартите на Съвета на Европа. Това е първият случай, в който правителството на Туск получава подобно предупреждение.

Снимка: Полската телевизия

Абонирайте се за канала на подкаста “Трансгранични разговори” (Cross-border Talks) в YouTube! Следете страницата на медията във Facebook и Twitter! Cross-border Talks има и канал в Telegram!

About The Author