България след местните избори: сега е необходима социална промяна

Трансгранични разговори с Михаил Мишев – български политолог за промяната и българската политика 

Местните избори в България се проведоха на 29 октомври и 5 ноември 2023 г. Всяка от основните политически партии има какво да обяви като успех в тях, съобщи Радио Румъния. ГЕРБ, партията член на Европейската народна партия, която е част от правителството, но през последните години традиционно е очерняна като покровителствена и корумпирана, спечели изборите в 11 града, сред които Пловдив, Бургас, Велико Търново, Плевен, Габрово и Враца. Въпреки че загуби София и няколко други града, влиянието ѝ на местно ниво остава силно. И това местно влияние е една от причините за нейната трайност в българската политика.

Съюзът „Промяната продължава-Демократична България“ – другата управляваща формация – спечели в София, Варна, Благоевград и Пазарджик. От една страна, това е успех, тъй като антикорупционната партия разширява влиянието си в българската политика. От друга страна обаче, резултатите могат да се смятат за скромни в контекста на големите амбиции на по-младите, по-технократски настроени български елити, които стоят зад тази тенденция.

Българската социалистическа партия (БСП) спечели изборите в Русе, Шумен и Монтана. БСП ще има известно влияние и в общинските съвети в различни населени места. По този начин партията показва, че все още има влияние в българската политика, макар за нея да гласуват предимно по-възрастните поколения.

Движението за права и свободи спечели кметското място в Кърджали, но има значително участие в общинските съвети на други общини, където например има по-значително присъствие на български турци. Партията на зелените спечели кметското място в Кюстендил, а във Видин, Добрич и Ямбол кметове станаха представители на по-малки местни политически групи или независими кандидати.

Всички наблюдатели отбелязват изключително ниската избирателна активност на втория тур – под 40 %. Коментаторите твърдят, че при толкова ниска избирателна активност няма реални победители сред политиците.

Друга интересна тенденция е, че градските съвети вече се състоят от няколко различни партии, които често дори не са представени на национално ниво, а само на местно. Според някои това е добре, тъй като означава, че в дадената община няма да има хегемонни сили, а общинските съветници ще трябва да развият умения за водене на преговори и диалог, ако искат да изведат населеното място напред. Съществуват обаче и мнения, че това разделение и раздробяване на местния вот означава, че корпоративните интереси ще могат по-лесно да купуват влияние сред по-малките партии.

Политологът Михаил Мишев се присъединява към Трансграничните разговори, за да обсъди последните местни избори в България, на които се получиха някои неочаквани резултати. Наред с другото, представител на либералната и проевропейска партия „Промяната продължава-Демократична България“ оглавява София след повече от десетилетие доминация на ГЕРБ и тежка надпревара с кандидата на левицата Ваня Григорова. Михаил Мишев обяснява защо ГЕРБ, корумпираната партия, срещу която българите масово протестираха през 2020 г., все още е една от най-силните сили на регионалния пейзаж. Той коментира и ниската избирателна активност и твърди, че макар българските партии често да приличат на бизнес лобита, има хора и сили, които наистина работят за така необходимата промяна в страната.

Здравейте на всички. Това е Cross-border Talks, подкаст, посветен на социалните въпроси и международните отношения в Централна и Източна Европа, на Балканите и отвъд тях. Казвам се Малгожата и се присъединявам към вас от Катовице, Полша.

Ще обсъдим регионалните избори в България, които се проведоха наскоро. А днес към мен се присъединява Михаил Мишев, политолог от България. Здравей, Михаил.

Добър ден.

Всъщност това е вторият път, в който „Трансгранични разговори“ отразява българските избори тази година, тъй като публикувахме материал за това какво се случи около и след парламентарните избори тази пролет. А когато дойдох в България, за да направя репортаж за тях, чух от някои хора, с които разговарях, че регионалните избори може би са още по-важни, защото ще ни кажат повече за това колко влиятелни са различните политически лагери и дали в България се случва истинска политическа промяна след години на управление на ГЕРБ и Бойко Борисов. Така че като начало бихме искали да разгледаме тези въпроси в нашата дискусия. Но първо, един леко провокативен въпрос. Владимир Митев, който е съосновател на Cross-border Talks и който за съжаление не може да бъде тук днес, ми каза, че в България, ако нямаш бизнес и ако нямаш пряк икономически интерес да гласуваш на изборите, няма партия, която да те представлява, и няма особен смисъл да гласуваш изобщо. Михаил, съгласен ли сте с това твърдение?

Не. Мисля, че е твърде просто да се обясни цялата динамика на политиката в България по този начин. Разбира се, има някои партии, които имат свои бизнес кръгове в някои от големите градове в България. Но като цяло, особено за младото поколение, най-големият стимул да отидат и да гласуват са демократичните ценности, в които вярват. Има необходимост от промяна. Така че не бих го опростявал толкова много. Това е по-скоро социален проблем, който чувстваш и искаш да решиш, особено за местните избори.

Добре, ако искате промяна в България, за кого бихте гласували? И колко голям е лагерът на промяната в момента? Какво ни казаха тези регионални избори за този лагер на промяната? Ако можем да го кажем.

Промяната зависи от това как я виждате. Тя се е случила в някои от най-големите градове. Например в София, след 17 години управление на ГЕРБ в София, настъпи промяна. Новият кмет на София е подкрепен от „Промяната продължава-Демократична България“ и „Спаси София“. Нов кмет е избран и в Благоевград – от името на “Промяната продължава”  и “Демократична България”, както и във Варна. Така че това са някои от най-големите градове, в които се наблюдава промяна в хората, управляващи градовете. В общата картина обаче не се е променило много, защото ГЕРБ запази повечето областни центрове, така че не бих казал, че има голяма промяна. Все пак има някои неща, които могат да се видят, че се развиват. Например в София. Бих искал да поговоря за София.

Добре, нека поговорим за София, още повече че изборите за кмет там бяха може би най-обсъжданите избори, не само заради това кой е победителят на изборите, но и заради опонентката Ваня Григорова, която се позиционира като глас на нечуваните досега, глас на работниците, потиснатите, бедните и т.н. Така че какво можете да ни кажете за този кандидат и за борбата около поста кмет на София?

Двете кампании бяха много интересни, бих казал, много различни от последните избори. Например това, което лично за мен направи разликата, е Ваня Григорова. Тя е с леви убеждения, фокусира се повече върху социалните въпроси. Беше много конкретна по отношение на нещата, които иска да промени, и имаше някои аргументи за това как ще реши проблемите, ако бъде избрана за кмет. Терзиев, който стана кмет, нямаше тези конкретни аргументи за това как той и екипът му ще решат проблемите, с които ще се сблъскат. Те се съсредоточиха повече върху това просто да се срещнат с хората, да представят кандидата. Антон Хекимян беше кандидатът на ГЕРБ. Той беше познат на повечето хора, защото беше водещ в една от най-големите телевизии в България, но Терзиев не беше толкова добре представен на широката публика. „Промяната продължава“ и „Демократична България“ трябваше да го представят. Те направиха доста дълга кампания, бих казал, че продължи 3-4 месеца, в която се срещаха с хората, за да представят своя кандидат. В последния момент обаче Антон Хекимян беше представен като кандидат. Не съм сигурен дали това беше решение, взето от местните организации на ГЕРБ. Аз имам своите съмнения по този въпрос.

Във всеки случай Ваня Григорова е по-известна на левите хора в София. Тя е публична личност през последните пет години, откакто се кандидатира и за Европейския парламент. Тя е доста известна личност. Тя е икономически анализатор. Това беше разликата в кампаниите, в които я виждам в началото, че другите две партии трябваше да представят своя кандидат, докато Българската социалистическа партия имаше свой кандидат, който е доста добре познат, и по конкретни въпроси Григорова имаше по-конкретни решения, със стъпки, които да се предприемат, докато другите говореха общо.

Добре. И сега въпросът е: ако Терзиев дойде на власт в София, ще има ли промяна по места? Искам да кажа, че всеки, който е посетил София, мисля, че е видял колко още много трябва да се направи по отношение на обновяването на инфраструктурата или по отношение на условията на живот в столицата. Надявате ли се, че нещо ще бъде направено тук?

Инфраструктурата е много важна. Това беше основният фокус на проекта „Спаси София“, например. “Демократична България” също е много фокусирана върху инфраструктурата. Но това, от което според мен имат нужда софиянци, особено сега, е не толкова инфраструктурата, колкото решаването на социалните проблеми.

Да вземем например минималната работна заплата. В големите градове е много трудно да се живее. Например, като София, трябва да имаш поне две работни места или да плащаш от 42 до 50% от заплатата си за наем. Това са по-спешни проблеми. Ето защо мисля, че кампанията на Григорова беше по-добре приета в по-бедните части на София, например, отколкото кампанията на Терзиев.

Не знам какво ще се случи. Всички знаят, че кметът е основната фигура. Местните парламенти обаче са субектите, които управляват и ръководят градовете. “Промяната продължава” и “Демократична България” няма мнозинство. Необходими са им 7-8 гласа, за да имат мнозинство. Трябва да знаем, че местната динамика е много по-различна от националната динамика. Например, ако точно сега, в този момент, “Промяната продължава”-”Демократична България” обедини сили с ГЕРБ на национално ниво, това може да не се случи на местно ниво. Има и други възможности за коалиции на местно ниво.

Това, което мисля, че е необходимо в този момент, е силна местна инициатива, която да натисне и да тича зад новоизбрания кмет и местната власт, местния парламент, за да ги принуди да се фокусират повече върху социалните въпроси. Защото точно това казаха хората, не само като гласуваха за Ваня като левица, но и като гласуваха за бъдещето, защото Терзиев беше възприет като нов актьор, нов субект, който може да управлява София.

Мисля обаче, че Терзиев всъщност не е готов за тежестта, която идва с тази позиция. Партньорите му в „Спаси София“ имат повече опит, тъй като техният лидер беше в местния парламент и миналия път. Той обаче изобщо не се фокусира върху социалните въпроси. Фокусира се единствено върху инфраструктурата. А, както казах, инфраструктурата е важна. Но има и по-належащи въпроси за обществото. Ако видите кой в кои райони на София печели, ще видите разликата между бедните и богатите квартали, например. Така че има различни проблеми за различните общности. Въпреки това смятам, че повечето хора, живеещи в София, се сблъскват повече със социални, отколкото с инфраструктурни проблеми.

Добре. Като погледнете към други градове, виждате ли други кандидати, които представляват желанието за социални промени? Или Ваня Григорова е била някакво изключително явление?

Има няколко такива. Например в Благоевград. Следих внимателно кампанията тук. Кандидатът, който спечели местните избори, е адвокат. Той беше подкрепен от „Промяната продължава” и “Демократична България“. Той спечели изборите с разлика от 600 гласа, което е изключително малко. Програмата му обаче беше силно фокусирана върху социалните въпроси, а не толкова върху инфраструктурата, например, ако я сравним с изборите в София. Така че различните партии имат различни кандидати с много различни подходи. ГЕРБ имаше повече, как да кажа, аргументи и програми, съобразени с различните кандидати. Въпреки това мисля, че има свобода за кандидатите на “Промяната продължава” да изберат своите приоритети. Това направи голяма разлика например в Сливен, където сегашният кмет спечели изборите и ще има трети мандат. Съществуваше известна неяснота относно начина му на управление. Да кажем обаче, че се наблюдава огромна промяна. Въпреки че кметът на ГЕРБ, беше негов икономист. Хората предполагаха, че той ще се съсредоточи само върху бизнеса и инфраструктурата. Той се съсредоточи и върху местните проблеми. И това му спечели изборите, в сравнение с кампанията на неговия опонент. Така че на местно ниво има кандидати, които са добре подготвени да се справят със социалните въпроси, особено в Бургас, бих казал. Но времето ще покаже.

Как си обяснявате трайността на популярността на ГЕРБ поне в някои части на страната? Силата им в регионите ли е? В края на краищата всички тези социални проблеми, които споменахте, са и наследство от управлението на групата на национално ниво.

Този въпрос има два аспекта. Да, наистина, ГЕРБ е в управлението от доста дълго време и за добро или лошо, повечето от резултатите са неща, които показват нейното влияние. Бих казал, че хората виждат проблемите с управлението на ГЕРБ. Въпреки това има огромни дезинформационни кампании и има откровени лъжи в социалните мрежи, например. Хората като цяло, особено по-възрастните поколения, се възприемат като леви и биха гласували за повече социални програми. Те не се страхуват. Но обикновено хората имат известни съмнения относно Българската социалистическа партия заради наследството ѝ от бившия комунистически режим. Така че, ако си ляв, можеш да гласуваш за това, което те са, бих казал, прокремълски сили. Социалистическата партия води много силна дясна кампания. Не виждам нищо, което да се отнася към по-дясна партия като лява. Ето защо много леви или центристки настроени хора гласуваха за „Промяната продължава“, а не за Българската социалистическа партия…

И последен въпрос трябва да ви попитам за избирателната активност, която не беше много висока. Тя отново беше под 50%. И затова въпросът е защо хората не гласуват?

Това е една дълга кампания, в която всички партии са участвали през годините, за отчуждаване на хората от процеса на гласуване, от процеса на вземане на решения на местно ниво, най-вече за това политиката да изглежда като нещо мръсно, нещо страшно, нещо зад затворени врати. Според мен това е била основната причина хората да не се интересуват от гласуването, защото не виждат смисъл да ходят до урните. Те не виждат, че са представени, и не виждат, че техните проблеми се разпознават от кандидатите в повечето градове, особено в по-малките градове. Въпреки това с протестите през 2020-2021 г. можем да видим известна надежда, след като „Промяната продължава” се появи като партия. Много повече хора, особено млади, се ангажираха политически с „Промяната продължава“ и „Демократична България“. Бих казал, че те имат предимство в сравнение с другите партии по отношение на включването на младите хора. Българската социалистическа партия изпитва затруднения в привличането на младите хора. Това е проблем, с който те ще се сблъскат и с който се сблъскват в момента. Ако погледнете парламентарните избори, тяхната подкрепа през различните избори намаляваше и за ГЕРБ, която премина през много, много труден период. Те успяха да се спасят като основни играчи на национално, но и на местно ниво. Подкрепата, която получават, обаче става все по-слаба и по-слаба. Връзките, които използваха, за да подкрепят и изберат своите местни кандидати, стават все по-слаби. Налице са някои разцепления в групите, позиции в по-големите градове, например в Сливен част от екипа на ГЕРБ се разцепи в полза на настоящия председател. Така че ГЕРБ губи избирателна сила. Въпреки това тя все още е най-голямата партия в България. Това е забележително и поради факта, че подкрепата им е постоянна през годините. Те са единствената партия, която е присъствала и присъства във всички национални парламенти. На местно ниво обаче виждаме, че някои от техните крепости са атакувани от „Промяната продължава“ и „Демократична България“. Те получаваха доста голяма подкрепа в предварително известни крепости. Така че има промяна. Тя зависи от това доколко различните партии могат да видят нуждите на младите хора или, ако не могат да действат достатъчно бързо, ще загубят подкрепата си доста бързо.

Благодаря ви много, Михаил, за тази информация и за коментарите ви за изборите в България. Това, което мога да кажа в заключение, е, че преди няколко години стагнацията беше може би най-използваната дума за описание на политическата ситуация в България при управлението на Бойко Борисов. Но сега изглежда, че това вече не е така. Както споменахте, младите хора гласуват за алтернативи. Споменахте за амбициозни местни политици, които излизат с по-просоциални програми, каквито не бяха виждани в България преди няколко години. Така че може би настъпват по-добри времена. Или поне има хора, които са готови да работят, за да видят тези по-добри времена. Много ви благодаря, че сте с нас днес, както и на всички, които ни гледат и слушат. Не забравяйте да се абонирате за нашите канали. Благодаря ви много и ще се видим отново.

Снимка: (източник: Cross-border Talks)

Абонирайте се за канала на подкаста “Трансгранични разговори” (Cross-border Talks) в YouTube! Следете страницата на медията във Facebook и Twitter! Cross-border Talks има и канал в Telegram!

About The Author

Donate

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

You may have missed

%d bloggers like this: