Ще доведе ли договореното от САЩ споразумение между Армения и Азербайджан до напредък към справедлив и продължителен мир в региона?

Елица Капушева

Преди две седмици настъпи, както обяви американският президент Тръмп, ера на мир, сигурност и приятелство за региона на Южен Кавказ. Причината за това изявление е  тристранната среща на върха, която по инициатива на Тръмп се състоя във Вашингтон на 8 август 2025 г. с участието на президента на Азербайджан Илхам Алиев и министър-председателя на Армения Никол Пашинян. Целта на тази среща е да възобнови процеса по нормализация на отношенията между двете враждуващи държави и да се утвърди ролята на САЩ като основен външнополитически и икономически партньор в хода на постигане на мир и отблокиране на регионалното сътрудничество.

Докато всички погледи бързо се насочиха към усилията на Тръмп да посредничи в преговорите между Украйна и Русия – въпреки че те от самото начало не бяха фокусирани върху Армения и Азербайджан, както пролича от въпросите на медиите след церемонията в Белия дом – нека разгледаме параметрите на това историческо постижение, как сключените споразумения резонират с другите регионални сили и, най-важното, какво означават тези нови договорености за засегнатите от войната хора в Армения, Азербайджан и разселеното население на Нагорни Карабах.

Действително ли мирното споразумение е мирно споразумение?

Резултатът от срещата на върха във Вашингтон беше окачествен както от официалните говорители на Белия дом, така и от международните медии като „подписване на мирно споразумение и край на продължилия над три десетилетия конфликт между Армения и Азербайджан“. Определението „мирно споразумение“ обаче е неточно описание на документите, финализирани на срещата на върха. Наред с това, преждевременното приветствие на сключването на мир носи риск от провокация на излишно напрежение сред арменското и азербайджанското общество, за които да се научат да живеят в мир един до друг ще бъде продължителна и трудна задача, която се основава на много повече от възстановяването на междудържавните отношения. Над тридесет години конфликт, две войни и многобройни сблъсъци са отнели живота на хиляди хора и са оставили след себе си хиляди ранени и прогонени от домовете и общностите си хора. Преработването на тази колективна травма, надмогването на враждата, натрупвана в продължение на поколения, и усмиряването на тревогата, че по всяко време може да избухне следващата мащабна ескалация, не могат да бъдат наложени от лидерите с едно ръкостискане.

Какво, ако не мирно споразумение, всъщност се постигна във Вашингтон? Със съдействието на Тръмп и след месеци на дипломатически усилия от страна на САЩ, Пашинян и Алиев подписаха съвместна декларация, в която се посочват няколко конкретни точки, които ще послужат като основа за следващата фаза на преговорите. Въпреки че тази декларация не е окончателно споразумение за мир, тя безспорно е огромна крачка напред към видим и приложим напредък в преговорите, които през последната година бяха в застой. Най-важното е, че Алиев и Пашинян се споразумяха за рамката на Споразумението за установяване на мир и междудържавни отношения между Република Азербайджан и Република Армения. Последната работна чернова на това споразумение беше публикувана от министерствата на външните работи малко след срещата на върха. Обхватът на споразумението е плод на активна двустранна работа през последните почти две години, като няколко предишни версии бяха отхвърлени, най-вече поради искането на Алиев за конституционна реформа в Армения като предварително условие за мирното споразумение. Версията, посочена в съвместната декларация, е получила сериозен тласък благодарение на ангажираността на специалния пратеник на САЩ Стив Уиткоф, след като разузнавателните служби са съобщават за плановете на Азербайджан да поднови военните действия по границата, съпроводени с настъпление в територията на южния район на Армения Сюник.

Що се отнася до Сюник, вторият ключов елемент от сделката е споразумението за предоставяне на изключителни права на САЩ за срок от 99 години за разработване на стратегическия транзитен маршрут, носещ скромното име „Маршрутът на Тръмп за международен мир и просперитет“ или TRIPP. Това трасе, което преминава през провинция Сюник, граничеща с Иран, ще свърже Азербайджан с ексклава Нахичеван. Изграждането и въвеждането в експлоатация на тази връзка ще бъде от голяма икономическа полза както за Армения и Азербайджан, така и за Турция. Статутът на този маршрут обаче е основен източник на напрежение след подписването на споразумението от 9 ноември, което сложи край на войната за Нагорни Карабах през 2020 г., когато Азербайджан незабавно започва да прибягва до наратива за Зангезурския коридор.

Тази риторика е крайно проблематична по две причини. Първо, използването на термина „коридор“ предполага екстериториалност, което, в съчетание с искането на Азербайджан сигурността и митническият контрол по трасето да не се осъществяват от Армения, а от трета страна (най-вероятно Русия), се счита за пряка заплаха за суверенитета на Армения. Второ, позовавайки се на топонима Зангезур, проектът намеква за популярното в Азербайджан мнение, че арменските територии всъщност са исторически азербайджански земи. Този конкретен подбор на думи, наред с нерешения въпрос за азербайджанските войски, окупиращи суверенна арменска територия, подхранва страховете, че анексирането на Сюник може да е на дневен ред. Очаквано, на фона на реториката за Зангезурския коридор, зелената светлина за TRIPP предизвика разнопосочни реакции.

С разумна доза скептицизъм, тепърва предстои да видим какъв ще бъде (гео)политическият, икономическият и социалният ефект от перспективата за засилено присъствие на САЩ в южната част на Армения. Независимо от това, благоприятният резултат от инициирането на проекта TRIPP е, че той представлява ясен и категоричен отпор срещу идеята за екстериториален коридор. Освен това, от политическа гледна точка, изследователката Анна Оханян допуска, че този обратен подход към мирното споразумение между Армения и Азербайджан – мирен процес, заложен в проект за развитие с ясни икономически ползи за всички участващи страни, вместо мирен договор, който има за цел да стимулира икономическо сътрудничество и регионална интеграция, може да се окаже по-устойчива стратегия за региона в дългосрочен план.

Третият ключов елемент е съвместната декларация е призивът за разпускане на Минската група към Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ), която през 90-те години е създадена с цел да ръководи процеса на разрешаване на конфликта между Армения и Азербайджан. Всъщност през последното десетилетие Минската група и нейните структури постигат малко в рамките на мандата си и постепенно се превръщат само номинално във фактор в хода на множеството мирни преговори, като популярността и одобрението към тях намаляват. На няколко пъти Алиев призовава за разпускане на Минската група, което като цяло се подкрепя от арменското ръководство. Окончателното формализиране на това искане в рамките на Вашингтонското споразумение може да се тълкува като символично признание за ролята на САЩ в мирния процес.

„Президентът на мира“ и ролята на САЩ

При условие че съвместната декларация не е правно обвързваща, съществуват основателни опасения относно това доколко силни ще бъдат поетите ангажименти и кога може да се очаква ясен времеви хоризонт за оставащите етапи към финализирането на мирно споразумение между Армения и Азербайджан. По време на излъчването от Вашингтон президентът Тръмп гарантира, че лично ще следи за изпълнението на договореностите и ще бъде на разположение да продължи посредничеството в случай, че възникнат пречки. Трябва обаче да имаме предвид, че на този етап от мирния процес налице са два аспекта на участието на Вашингтон.

От една страна, е очевидният политически интерес на Тръмп да отбележи още едно мирно споразумение в ролята си на „Президент на мира“, част от неговата нестандартна политическа кампания за номинация за Нобелова награда за мир. Като се има предвид колко бързо могат да се променят приоритетите на Тръмп и как интересът му може да се пренасочи към други теми, да се разчита на обещанието му за личната ангажираност е рисковано. Остава да се види какви ще бъдат плодовете от другите му усилия за постигане на мир, като основа за евентуални по-нататъшни ангажименти към региона след тази среща на върха.

Другото измерение, свързано с политиката на администрацията на Тръмп, е нейният интерес да затвърди цялостните си позиции в региона. Наред с тристранната програма, бяха проведени и двустранни срещи, които донесоха положителни резултати както за Армения, така и за Азербайджан по отношение на подписването на стратегически меморандуми за разбирателство. Алиев се възползва от възможността да задълбочи отношенията на Азербайджан със САЩ, като ключово успя да договори отмяна на ограниченията за сътрудничество в областта на отбраната между Азербайджан и САЩ. За Армения, постигнатото в рамките на двустранните срещи, също даде положителен знак, че САЩ продължава да следва програмата за стратегическо сътрудничество в редица области.

В пресечната точка на тези два аспекта остават няколко въпроса, които чакат своя отговор, за да се разсеят резервите по отношение на гарантирането на дългосрочния характер на рестартирания процес на нормализация. На практическо ниво стои въпросът за своевременното изпълнение на проекта за свързаност TRIPP и коя компания ще бъде избрана да изгради и разработи транзитния маршрут? Второ, от решаващо значение е да се види кой във Вашингтон ще поеме ресора Армения-Азербайджан, след като конфликтът вече е обявен за решен. И не на последно място, какво трябва да се направи, за да се предотврати ново оттегляне на Азербайджан от преговорите?

Русия, Турция и Иран

Съвместната декларация, и по-скоро стартирането на маршрута TRIPP, отколкото инициирането на мирен договор, има сериозни последствия за трите големи регионални сили – Русия, Турция и Иран. Успехът на този формат застрашава още повече намаляващото влияние на Русия в двете държави. След бездействието на руските миротворци по време на блокадата на Нагорни Карабах и тяхното косвено участие във военния преврат, който доведе до изселването на цялото население на карабахските арменци, Армения постепенно засилва дистанцираността си от Русия.

За сметка на това, през същия период се забелязват все повече данни за сближаване и общи интереси между Русия и Азербайджан, които често изразяват сходни позиции по регионални въпроси. Въпреки това, през тази година отношенията между двете съюзнически държави изпадат в прецедентна криза. Напрежението започва с катастрофата на азербайджански пътнически самолет, за която Баку обвинява Москва. През лятото напрежението продължава да нараства насред масовите арести на азербайджански граждани в Русия и руски граждани в Азербайджан. Това постепенно влошаване на отношенията им достига връхната си точка, когато Русия нанася удари по нефтените съоръжения на SOCAR по време на целенасочени атаки в Украйна точно преди срещата на върха във Вашингтон. Трудно е да се каже дали готовността на Азербайджан да се ангажира с подкрепяната от САЩ сделка е знак за трайно отдалечаване от Русия. Но едно е сигурно, решението в полза на проекта TRIPP поставя Русия в неизгодна позиция. След години на активна подкрепа на идеята за Зангезурския коридор, с цел ФСБ да получи изключителни правомощия за упражняване контрола върху сигурността и митниците по протежението на коридора, това ново развитие, което в крайна сметка ще засили отношенията между САЩ и Армения и вероятно ще отдалечи още повече Русия, е тежък удар.

За другия исторически съюзник на Азербайджан, Турция, този обрат в събитията е много по-благоприятен. Наличието на действащ транзитен маршрут между Азербайджан и Нахичеван през Армения означава, че Турция ще може да избегне алтернативния проект в процес на разработване, който минава през Иран. Освен това напредъкът между Армения и Азербайджан може да се счита и като напредък в процеса на нормализиране и отблокиране на границата между Армения и Турция. Въпреки непрекъснатите усилия за осигуряване на материално и техническо оборудване за предстоящото отваряне на граничния пункт между Армения и Турция, Ердоган поставя мирното споразумение с Азербайджан като задължително условие за отблокирането на границата. Ако Вашингтонската декларация запази своята инерция, това може да се окаже чудесна възможност за стимулиране на търговията и икономическата интеграция не само за Армения, но и за целия регион.

Безспорно, декларацията има най-нееднозначни последствия за Иран. В продължение на години Иран се съпротивлява срещу реториката за Зангезурския коридор, като твърдо защитава позицията, че няма да позволи никакви териториални промени в региона. Въпреки че проектът за свързаност TRIPP се представя именно като гаранция за предотвратяване на териториални и суверенни посегателства срещу Армения, перспективата за засилено присъствие на САЩ в непосредствена близост до арменско-иранската граница се предполага, че ще влоши отношенията между Армения и Иран.

Интересна подробност в информационния поток след срещата във Вашингтон е, че арменските и иранските медии и каналите в Телеграм бяха затрупани със статии, цитиращи изявление на Али Акбар Велаяти, съветник по външната политика на върховния лидер на Иран, в което той изказва своето опасение, че този проект поставя под заплаха сигурността в региона. Тази новина бързо намери отзвук в международните медии. Въпреки това, съществува известно противоречие между този медиен разказ и последвалите дипломатически действия от страна на Иран.

На 19 август иранският президент Масуд Пезешкиан се отправя на официално посещение в Армения и, съдейки по резултатите от развоя на визитата, Иран е далеч по-малко разгневен, отколкото се представя в медиите. Пезешкиан и Пашинян подписват няколко важни споразумения за сътрудничество и обсъждат перспективите за издигане на двустранните отношения между Армения и Иран до ниво на стратегическо партньорство. Освен това, по време на пресконференцията иранският президент препотвърди, че Иран подкрепя постигнатия напредък към мир. Доколко това са дипломатични изявления и дали има истина в реакциите, които все още се разпространяват в интернет, ще се разбере с началото на изпълнението на TRIPP.

Отвъд геополитиката

Предвид преобладаващия фокус към това събитие от гледна точка изключително на геополитическите последици, е критично важно да се погледне отвъд геополитиката и да се обърне внимание на реакциите на хората, за които всъщност този мир е най-нужен. Ако не и задължително стабилност, този документ със сигурност осигурява известно облекчение и временно отлага вероятността от нова война. Предвид пресиленото отразяване на срещата на върха, подписването на тази декларация, макар и важна, не се възприема като особен значима стъпка. Медийните проучвания след срещата във Вашингтон показват, че и в двете страни реакциите са смесени.

В Армения реакциите се колебаят между облекчение и предпазливост. Обществените реакции и интерпретации следват вече съществуващите модели на поляризация между проправителствените и опозиционните фракции в обществото. Тези тенденции са лесно проследими в отразяването на срещата в арменските медии. За пореден път правителството трябва да поеме отговорността за осигуряването на ефективна комуникация, която да разсее страховете и съмненията на хората. Този път управляващите имат много повече за губене, като се има предвид, че през 2026 г.  предстои да се проведат парламентарни избори.

На фона на по-категоричните реакции в Азербайджан, пробивът в мирния процес повдига въпроса: ако процесът на нормализация продължи с това темпо, ще има ли място за автентични усилия за изграждане на мир отдолу нагоре? След системното потискане на гласовете в подкрепа на мира и политическите арести на активисти за мир – най-скорошният пример е 15-годишната присъда на изследователя и активист Бахруз Самадов по обвинение в държавна измяна – как ще се постигне тази държавна политика за мир, ако най-гласовитите и последователни застъпници вече са заглушени или се страхуват за своята безопасност и свобода?

С оглед на всичко това, интересите и опасенията на една трета страна – арменците от Нагорни Карабах –  остават до голяма степен изключени от разговорите по време и след срещата на върха. В хода на церемонията във Вашингтон въпросът за правото на завръщане на арменците от Карабах беше подминат от лидерите с приятелски закачки относно номинацията на Тръмп за Нобелова награда. Впоследствие, в пряко излъчения обзор на постигнатото в САЩ, Пашинян отбеляза, че въпросът за правото на завръщане поставя под риск бъдещето на мирното споразумение между Армения и Азербайджан. В отговор на декларацията и по всяка вероятност и на коментарите на Пашинян, представителите на Нагорни Карабах подадоха призив към ОССЕ да спре разпускането на Минската група, тъй като това ще доведе до поредния случай на вземане на решения без участието на всички заинтересовани страни.

Колкото повече се задълбочаваме, толкова по-крехко започва да изглежда това „окончателно“ мирно споразумение между Армения и Азербайджан. Все още има твърде много неизвестни  относно това как и с чия подкрепа ще се даде тласък за реализацията на точките от споразумението.

Снимка: (от ляво на дясно) Президентът на Азербайджан Илхам Алиев, президентът на САЩ Доналд Тръмп и министър-председателят на Армения Никол Пашинян (Източник: Белият дом)

Абонирайте се за канала на подкаста “Трансгранични разговори” (Cross-border Talks) в YouTube! Следете страницата на медията във Facebook и Twitter! Cross-border Talks има и канал в Telegram! A тук е англоезичният му нюзлетър в Substack!

About The Author