Вълна от ксенофобия в Румъния: От думи към дела

През последните две седмици ксенофобията в Румъния достигна нови върхове. Два акта на насилие срещу мигранти в Букурещ и Клуж, както и лавината от ксенофобски коментари в социалните медии на кметството на Букурещ, повдигат важни въпроси. Какво говори това за Румъния — страна на емиграцията сама по себе си? И защо тези събития се случват точно сега?

Румъния е исторически страна на емиграцията от революцията през 1989 г. насам. Хиляди румънци заминаха за Запада в търсене на по-добър живот. През последните пет години обаче се наблюдава обратна тенденция: увеличаване на имиграцията от страни извън ЕС, главно от Южна Азия. Тези имигранти работят предимно в четири сектора: производство, строителство, HoReCa и спомагателни услуги (например почистване или гледане на деца). Могат да бъдат видени по улиците на големите градове, докато доставят храна с раници на Glovo или Bolt, или да работят зад щандовете на известната верига пекарни Luca и в кухните на множество ресторанти.

Въпреки че годишната квота за новоприети чуждестранни работници нараства стабилно – от 5500 през 2015 г. до 100 000 през 2022 г. – се оценява, че приблизително 108 000 мигранти живеят и работят в Румъния (0,57% от общото население). Тъй като държавните власти не събират добре демографски данни, не е ясно дали всички мигранти, които получават разрешение за работа и виза, остават за повече от година, дали заминават за други страни от Шенгенското пространство или се връщат. Вероятно става въпрос за комбинация от тези три ситуации.

Ксенофобските изявления на AUR предизвикват насилие в реалния свят

Досега румънската крайна десница, представлявана от партии като AUR, SOS, POT и „Новата десница“, не е имала особено ксенофобски публичен дискурс, с няколко изключения. Пример за това е изказване от май 2025 г. на депутата от AUR Дан Тънасе: „Не искам да виждам никакви търсещи убежище или бежанци в Румъния“. Той веднага беше упрекнат от своя колега Мохамад Мурад, също депутат от AUR, който му отговори: „Как бихте се почувствали, ако италианците, испанците или германците се държаха така спрямо румънците?“ Лидерът на AUR Джордже Симион изглежда е последвал примера на Джорджия Мелони, заявявайки, че безкрайните войни в Близкия изток предизвикват вълни от миграция и че неоколониализмът трябва да приключи. Тези примери подчертават и факта, че румънската крайна десница бърка понятията „мигранти“ и „бежанци“.

Прагматичният подход на AUR към имиграцията може да се обясни с факта, че много румънски бизнесмени подкрепят партията, а вносът на работна ръка се изисква главно от румънски работодатели. Забележителен пример е самият съосновател и първи вицепрезидент на AUR, Мариус Дорин Луля, който притежава няколко строителни компании. На 19 август обаче Тънасе отново направи расистки и ксенофобски изявления в социалните си мрежи, като съветваше румънците да отказват храна, донесена от чужденци. Мурад отново го смъмри. Десет дни по-късно Джордже Симион публикува в профилите си стара новина от февруари 2025 г. за мигрант, обвинен в сексуално посегателство, със заглавие „Денят и случаят!“, което изглеждаше като защита на Тънасе.

Снимка от профила на Джордж Симион във Facebook от 28 август, в която той препубликува новина от февруари 2025 г. за мигрант, обвинен в сексуално посегателство. Източник: https://www.facebook.com/george.simion.unire

За съжаление, тези ксенофобски изказвания не остават само на думи, а се превръщат в актове на насилие както в реалния живот, така и в интернет. На 27 август 2025 г. 20-годишен румънец публикува видео, на което удря в лицето чуждестранен куриер. Той е бил бързо задържан от полицай извън служба и поставен в превантивно задържане. На същия ден мигрантски работник беше бит до кома от румънец в Клуж. Обстоятелствата около този случай все още не са ясни – изглежда, че става дума за румънски ром, който отмъщава на чужденец, който според него е нападнал сестра му. След този инцидент социалните медии бяха залети с невярна информация за предполагаеми случаи на изнасилвания или сексуални посегателства над жени в Румъния от страна на мигранти, без да се посочва източникът. Някои потребители се поддадоха на провокацията и започнаха да публикуват ксенофобски и расистки коментари.

Снимка на екран на това, което изглежда като фалшив профил във Facebook, разказващ историята на двама мигранти, които са отвлекли момиче в Румъния, без да се посочва източникът на информацията. Източник: https://www.facebook.com/TrenduriEconomice

Мигрантите като изкупителни жертви, за да се отвлече вниманието от политиките на строги икономии

Всичко това изглежда като стратегия на западната крайна десница, която разпалва страх сред местното население, че млади чужденци изнасилват или малтретират местни жени. Същото се случи по-рано тази година в Северна Ирландия, а иронията е, че обвинените мигранти бяха румънци. Този инцидент беше последван от седмици на ксенофобски безредици и бунтове, довели до насилие като подпалване на къщи, за които се смяташе, че са обитавани от румънци. Парадоксално е, че самите румънци са били жертви на ксенофобия и расизъм в Западна Европа в продължение на десетилетия, но сега започват да стават ксенофобски настроени в собствената си страна.

Много интересен е и моментът, в който се наблюдава това увеличение на ксенофобското насилие. След вълна от строги икономически мерки в началото на мандата на новоизбрания президент Никушор Дан, които засегнаха главно публичния сектор, образованието и здравеопазването, профсъюзите започват да се организират за есенни протести. На 8 септември е планирано да се проведат поредица от протести и стачни пикети около образователни институции. Бавно започва да се изгражда нещо като класова солидарност, като например учениците и студентите обединяват сили с учителите и професорите си в протест. Тази вълна на ксенофобия изглежда е започнала точно в подходящия момент, за да отвлече вниманието на работниците от реалния проблем (строгите мерки за икономии) и да го насочи към изкупителни жертви (мигрантите). За съжаление, само защото един народ е бил жертва на ксенофобия, когато е бил мигрант (ирландците, румънците), това не му пречи да проявява същата ксенофобия в собствената си страна, ако крайната десница поеме контрола над публичния дискурс.

Как да избегнем бъдеще, изпълнено с разделение и насилие

При липса на ясна, основана на факти миграционна стратегия, Румъния е обречена да повтори същите грешки, допуснати от западните ѝ партньори. В момента се правят някои опити за разработване на политики – главно стратегии за „интеграция на мигрантите“ на местно ниво – но те не са достатъчни. Всъщност миграционната политика на Румъния е силно повлияна от мощното лоби на работодателските асоциации, а настоящите местни „стратегии за интеграция“ са предмет на публичен дебат в интернет. Въпреки че опитът да се демократизира местната политика чрез организиране на публични дебати е похвален, той е обречен на провал, ако не се предотврати дезинформацията. Точно това се случи в края на лятото, когато Общинският съвет на Букурещ подложи на дебат в социалните медии своята стратегия за „интеграция на мигрантите“ и в рамките на няколко часа тя беше залята с ксенофобски коментари. Изглежда, че това е било организирано от крайнодесни групи, като най-вероятният катализатор е „Новата десница“. Обикновено онлайн публичните дебати по местни въпроси едва привличат вниманието на местните жители, но този конкретен дебат привлече хиляди коментари. Освен това на 2 септември „Новата десница“ беше планирала фашистки марш през Букурещ, който – невероятно – първоначално беше одобрен от Общинския съвет на Букурещ на основание свобода на изразяване, но след това беше отменен след многократни искания от неправителствени организации и институции за защита на правата на човека.

Ето защо е от решаващо значение държавните власти, медиите и НПО да предприемат сериозни мерки срещу расизма и ксенофобията, преди те да се наложат в общественото мнение. На първо място, важно е да се проведе координирана и силна комуникационна кампания срещу ксенофобията и расизма, която да включва и гласовете на мигрантите. Важно е да се апелира към чувството за солидарност на румънците с факта, че самите те са нация от мигранти, като им се припомнят собствените им преживявания с миграцията и се хуманизират чуждестранните работници, дошли в Румъния. Освен това държавата трябва да ангажира работодателските организации, които постоянно търсят повече чуждестранна работна ръка, като им наложи да финансират културни и социални инициативи за мигрантите и местните жители. В същото време са необходими координирани усилия от страна на държавните власти и медиите, за да се справят с едно сложно, но жизненоважно предизвикателство: борбата с дезинформацията на крайната десница относно мигрантите. В крайна сметка всяка интеграционна стратегия е обречена на провал, ако не включва мигрантите в своя дизайн. Това включва интегрирането на техните неформални сдружения в процеса на диалог, анализиране на техните нужди и включване на тяхното мнение. Без това включване политиките рискуват да останат нищо повече от амбициозни документи.

Снимка: (източник: Pixabay, CC0)

Абонирайте се за канала на подкаста “Трансгранични разговори” (Cross-border Talks) в YouTube! Следете страницата на медията във Facebook и Twitter! Cross-border Talks има и канал в Telegram! A тук е англоезичният му нюзлетър в Substack!

About The Author