Георги Господинов: Работниците в мини “Марица-Изток” не вярваме на политиците, защото дълго време са ни лъгали
Интервю с председателя на синдиката на КНСБ в мини “Марица-Изток” относно отношението на работниците в мините към справедливия преход в региона на Стара Загора, до каква степен той предлага работещи решения и е справедлив
Владимир Митев, Малгожата Кулбачевска-Фигат
Георги Господинов е председател на синдиката на КНСБ в мини “Марица-Изток”. В това си качество той участва в различни дискусии, свързани със справедливия преход на национално ниво и поддържа връзки с колеги от синдикати в региона и в Европа.
Интервюто бе взето на 15 януари 2025 г. – ден преди сформирането на кабинета на Росен Желязков, който от една страна заяви, че иска да запази въглищната индустрия в България, а от друга страна търси да усвоява средства по Плана за възстановяване и устойчивост, като провежда съгласувани с ЕС реформи.
Владимир Митев: Господин Господинов, знаем, че профсъюзите “Подкрепа” и КНСБ извършват в момента картографиране на уменията на хората, които ще бъдат освободени от мините “Марица-Изток” в резултат на справедливия преход. Това е първата стъпка в програмата за обучение в нови умения. Каква е концепцията, по която се прави това картографиране? Какви умения могат да усвоят хората в мините, за да се преквалифицират?
Въпреки, че картографирането започна миналия месец, то не беше представено както трябва. Макар, че двете конфедерации го извършват, колегите от “Подкрепа” по-скоро го отхвърлят. Аз не споделям изцяло тяхното мнение.
За мене картографирането би трябвало да се случи. Само че в България винаги изглежда, че има нещо скрито, сякаш целта е само да се усвоят едни средства. Така го усещат нашите миньори.
Има ли нещо, което не им се казва?
Има съмнение, че ще се вземат едни пари по този проект без да бъде полезен за работещите.
Но дефакто самото картографиране е полезно. Даже в него, един от въпросите е дали искаш да останеш да работиш в този сектор и да продължиш да работиш в комплекса. Друг въпрос е каква заплата да получаваш, искаш ли да се развиваш в района на Стара Загора. Тези отговори после ще се ползват в анализите от картографирането.
При нас, специално в Мини “Марица-Изток”, процесът на картографиране върви трудно. В другите райони – в Бобов Дол, в Перник и в частните ТЕЦове, мина. Но в държавния ТЕЦ и в държавната мина, където сме ние, е трудно.
Хората не приемат картографирането. Повлияха се от приказки, че които се картографират, ще бъдат първите съкратени. Поддадоха се на емоции и инсинуации.
Малгожата Кулбачевска-Фигат: Това ни каза и Вашият колега в София – Огнян Атанасов, който отговаря за справедливия преход в КНСБ.
Това е нашия вицепрезидент на КНСБ. При нас нещо се случи, и аз не мога да ви кажа какво точно е. Нашите хора не приемат картографирането и трудно върви този процес.
Наясно съм, че навсякъде по света – в регионите, в които големите индустрии намаляват производството, се прави това нещо. Трябва да го има. Но то трябва да се направи на всички жители, не само на работниците в мините и ТЕЦовете.
До каква степен хората мислят, че ако участват в това картографиране, ще бъдат уволнени? И това наистина ли е вярна интерпретация от тяхна страна?
Не уволнени, а съкратени.
Другото което е, че, нашият комплекс храни хора от четири области – Стара Загора, Хасково, Ямбол и Сливен. Много странични бизнеси са свързани с комплекса “Марица-Изток”. Тук се връщаме на справедливия преход.
Откакто у нас се заговори през 2017 г. за зелена сделка и че тук ще идват големи инвеститори, няма абсолютно нищо. Дори един малък инвеститор не е дошъл.
Нашите хора се питат – “Ако се преквалифицирам, за каква професия да се преквалифицирам”? Гъбар? Овчар? Фризьор?
Ако около нас има някакъв друг бизнес и други индустрия, ще се преквалифицираме в тази посока. Но за съжаление в България днес, ако има някакви държавници сред политиците, то те са натикани в ъгъла. В последните години политиците се сменят на 3-6 месеца.
Имаше един министър на енергетиката, който искаше да прави 40 000 декара фотоволтаици на наша територия. Вече не се говори въобще за него. Няма го.
Има планове Стара Загора да става водородна долина. И това май се замете някъде. Сега предстои да се сформира редовно правителство. Не знам какво да очаквам от него. Ние сме били много пъти лъгани и вече не вярваме на никого.
Кой нормален човек ще събори готовата си къщичка и ще чака да му се построи нова, някога някъде си? Първо трябва да се сложат основите, да започне да се гради нещо ново и тогава да се събаря старото. Вижда се в момента, че комплексът няма алтернатива.
Дори когато работи ТЕЦ “Контур-Глобал”, пак внасяме ток. През 2022 г. имахме рекорден добив на въглища – близо 35 милиона тона въглища. Всички печалби отидоха във фонд “Енергийна сигурност”. Комплексът “Марица-Изток” и АЕЦ “Козлодуй” поддържаха бизнеса в тази държава в трудните моменти през последните години (тъй като средствата от фонд “Енергийна сигурност” се използваха за помощи по отношение на цената на тока за бизнеса – бел.ред.) . В следващия момент нещата се обръщат и ни се казва – “Махайте се!”. Не става така.
Нямаме държавници, които да ударят по масата и да кажат, че комплексът “Марица-Изток” е критична инфраструктура, че тук има военновременни запаси – каквото изискване имаме по концесионния договор. Никой не обръща внимание на тези неща. Когато изгрее слънце и се стопли, винаги ни казват че сме излишни. После като застудее, се сещат да благодарят на миньорите, че сме спасители. Не става така.
Съществува теза, че на мини “Марица-Изток” се дават субсидии, за да продължават да функционират.
Няма такова нещо. Ние субсидираме цялата българска икономика, ние субсидираме всички останали. Ако бяхме послушали политиците да унищожим комплекса, да съкратим хората, сега кой щеше да осигурява електричеството и баланса в системата?
През 2020 г. пак се каза нещо такова – че добивът е паднал, че трябва да съкратим работници и могат без нашите централи. Ако трябвало, щяла да се внася електроенергия.
Тогава се разбрахме с ръководството на мината да не се приемат нови работници, а персоналът да намалява по естествен път. След това през 2021 г. и 2022 г. мината трябваше да работи на пълно натоварване. 2022 г. беше рекордна от гледна точка на добива.
Трябва да се разбере, че е нужно да има планиране за извънредни ситуации. Ние не знаем какво ще се случи. Говори се за нова финансова криза и промяна на геополитиката. Затова работниците в комплекса “Марица-изток” и в самата мина са важни.
Ако бяхме послушали тогава политиците през 2022 г., нямаше да можем да дадем това рекордното производство . Тогава целият бизнес в България оцеля на наш гръб, а сега от април-май миналата година сме на кредит от Българския енергиен холдинг.
В наши разговори и в публикации в медиите се посочва, че бъдещето на региона след евентуалната декарбонизация е да се развиват специфични индустрии – мехатроника, земеделие и водородни технологии. Какво е Вашето мнение за тези намерения? До каква степен е реалистично да се развият и до каква степен са атрактивни за миньорите?
Това са само пожелания. Едно колче няма забито. Една бучка пръст няма преместена, така че нещо ново да се изгради.
Нашият труд е тежък физически труд. Всеки би искал да иде на едно по-добро място. Ако има такива заводи, даже няма да има нужда да се правят усилия. Хората сами щяха да отидат на по-доброто място. Но такова няма.
Тези идеи са приказки на политиците. Нека някой ми покаже в момента един проект за нещо ново в региона. Това са приказки за усвояване на средства.
Има водородни проекти, които е трябвало да започнат досега, но все още не са стартирани…
Доколкото чувам, водородните технологии искат много вода. Не ми се вярва, че ще се случат тези проекти. Имахме среща с хора от Гърция преди време. В Гърция са направили завод за водород. Едно от условията, че е задължително наблизо трябва да има пристанище, магистрала и тръбопровод. Казаха, че бил построен, но в него момент не са работили, защото нямат пазар.
Има идея за водородопровод от Гърция до тук.
Има идея, както за пренос на водород, така и на природен газ. За мен това всичко е пожелателно. И в следващите години няма да се случи. В близките 5-10 години, аз не вярвам да се случи.
Има и аргумент, че ако тези дейности, които сега се извършват – като картографирането, не се извършат, просто в един момент цялата индустрия ще бъде закрита. Как гледате на един вариант, в който не се прави нищо? Работниците нямат доверие в политиците. Дейностите по плана за справедлив преход не се извършват. Какво ще стане тогава?
Доверието ще се върне, когато насреща има някакви реални действия. В момента, вече шест-седем години има само празни приказки. Само голословие. Нашите политици се чудят как да откраднат едни европейски средства. Ако в Западна Европа с тези средства се изгражда нещо, това е супер. При нас няма нищо. Само лъжи. Затова нашите хора не вярват. И аз не вярвам.
Има ли политици на национално ниво или на местно ниво, които са влизали в контакт с вас?
Всички политици общуват с нас, докато вземат властта. Оттам насетне, бягай далеч от тях.
В момента държавата иска да ни натресе чрез едно дружество ангажименти, които са пагубни за нас. Иска да ни вземе земята. Искат да вземат дейността ни, а това дружество да може да наема външни хора да вършат нашата работа, т.е. да ни заменят. Няма как да се съгласим с това нещо.
Имаме три решения на Народното събрание за запазване на комплекса “Марица-Изток”. Питахме ги: “Трябва ли да се отменят решенията на Народното събрание?”. Казват, “да”. Да, ама не. Няма да се съгласим.
Каква дейност ще извършва това дружество, за което говорите?
Нашият концесионен договор е за добив на въглища и рекултивация. Те ни говорят за “гръцки модел” на действие. Само че гръцкият модел е за една частна затворена мина, която, според мен е преметнала Европейския съюз. Там се прави едно дружество, което взема земята която трябва да се рекултивира, тъй като замърсителят трябва да плаща, частникът я дава на държавата, после държавата го наема пак той да работи , нещо от този тип, не го казвам точно, и ЕС дефакто му дава пари за рекултивация за затварянето.
Но ние в момента сме действаща мина. И сме държавна мина. При нас апетитите на хората, които са в сянка около властта, са за земята. Имаме огромни площи, имаме 150 хиляди декара площи. Апетитите са за земята и се чудят по какъв начин да ни измамят, за да ни вземат земята.
Утре ще се срещаме във връзка с един законопроект относно това дружество. Една от целите и възможностите, които му дава този закон е да отстъпим задължението си по концесионен договор за рекултивация на него. Така ще му предадем и земята, която ще е за рекултивация. Там пишеше , че примерно, може вие сте минен специалист, финансиран от някого, който да ви осигури техника, то дружеството може да ви възложи на вас, вие да извършите тази рекултивация.
Нашия синдикат отдавна сме казали, че последната бучка, която трябва да се премести в този комплекс, трябва да е с нашите хора, с нашата техника. Нищо друго не искаме. Искаме ние да извършим всичко.
Пред медиите твърдят, че става въпрос за усвояване на 400 млн лева по Плана за възстановяване и устойчивост, а дефакто са по-малко от 50 млн лева, срещу които да ни вземат земята за рекултивация. В законопроекта пише, че Министерският съвет може да възлага, да нарежда с указ други дейности на това предприятие. Ако утре се смени властта, както става в България – на всеки шест месеца се сменя, и дойде някой друг с по-шантави идеи, той може да ни затрие изцяло. Това е борбата ни в момента.
Другата борба е за минен или енергиен отпуск, както е в Полша и Германия. Вие имате в Полша, доколкото знам, сигурно над 20 закона за минното дело. Ние се опитаме да хванем всички тези възможности с един първи закон. Но трудно става.
Какъв е опитът Ви от общуване с колеги относно справедливия преход в различните страни в региона – Полша, Чехия и т.н.?
Бяхме в Германия в RWE. Видяхме тяхната IPG програма. После се свързаха някои мои колеги с колеги от Полша. Миналата година през май се прокара идеята за минен енергиен отпуск и при нас. Днес разговаряхме по този въпрос в работна група в София. Утре пак ще сме в София във връзка с идеята за предприятие, което да извършва рекултивацията.
Единият ни рудник е почти пред затваряне. Защо да не може Европа, като е загрижена за нас, да вкара тези пари в този рудник?
И какво Ви отговарят, когато им поставите този въпрос?
Не ни отговарят. Държат ни настрани от дискусиите. Просто искат да се съгласим без никакви гаранции за хората и мината.
Държат ни настрани от преговорите с Европейска комисия. Министерството преговаря. И какво преговаря, не ни е ясно.
До скоро, допреди няколко седмици казваха, че това предприятие е изискване на Европейска комисия. Миналата седмица се оказва, че това предприятие е по изискване на българска държава. Те се оправдават с европейските институции.
Пак повтарям. Ние просто не им вярваме. Много сме лъгани. Нямаме държавници. Имаме политици, но не и държавници.
Европейските синдикати оказват ли ви някаква помощ?
И двете миньорски федерации и конфедерации на КНСБ и Подкрепа комуникират с европейски партньори . Лично с нас тук на място комуникацията е по-малка. Тя обикновено се случва в София, на по-високо
Тук целият регион, община Гълъбово, община Раднево, целият бизнес с изключение на земеделието и услугите – всичко тук е свързано с комплекса. Фирмите в региона масово работят с комплекс “Марица-Изток”.
И в един момент, когато затвори централата “Контур-Глобал” и беше обявено, че 300 души са съкратени, около 200 души, които бяха охрана, почистване и други услуги бяха съкратени . Но за тях не се каза нищо. Има изчисления, че 120 000 души са пряко и косвено засегнати от евентуалното бъдещо затваряне на комплекса. Къде ще работят тези хора?
На 25 април 2024 г. бяхме в София на митинг. Тогава ни обещаха по 250 милиона лева на година. Тогава попитах министъра кога ще дойдат тези пари. Той каза – “До месец”. Към днешна дата няма една стотинка и не е ясно дали ще дойде нещо. Всички тези обещания се забравят, тъй като имаме избори два пъти в годината. Правят се гръмки обещания, а накрая няма нищо. Затова нашите хора не вярват.
Сега се сещам, че в близко бъдеще в Стара Загора ще се изгради завод за слънчеви панели. Това е може би първото по-голямо предприятие, което ще се открие тук за последните години. Как да вярваме, че регионът ще запази своите кадри, поминък и доходи? Затова сме се вкопчили едни в други и се пазим, колкото можем. Докога ще търпим всичко това не знам. Но няма да се дадем лесно. В никакъв случай.
Доколкото разбирам, не сте в позиция, в която Вие може да излизате с Ваши предположения…
То няма реална политическа власт. Няма човек с ресурси да взема решения, с когото да седнеш да разговаряш.
Но имате ли някаква Ваша визия, как справедливия препод трябва да върви или как някакви неща още трябва да се направят, а не само да чакате да Ви убеждават с предложенията на другите?
За мене най-важното е да се осигури някакъв поминък тук. Няма значение какви са работните места, но трябва да имат по-голяма добавена стойност. 60% от инженерно-техническия персонал на Старозагорска област работят в комплекса. Специалисти имаме. Хора има. Нека осигурят инвеститори. Но да има поминък в региона, така че хората, които напускат мината да се преквалифицират и да идат там. А няма нищо подобно.
Има завод за кашони. Не става така. От години се повтаря едно и също. Няма нищо насреща.
Ние сме на много добро място от логистична гледна точка. На 160 км има пристанище. На 200 км е столицата. Пътят между Русе и Истанбул през Свиленград минава оттук. Има магистрала. Имаме 110,220,400kWt-ови електропроводи. Имаме вода. Имаме всичко. Защо ние да не се направим на индустриална зона на нашите терини?
Какво е участието в справедливия преход на местните власти?
Те са подчинени на централната власт. Ако не се случи нещо в София, тогава не се случва и тук.
Можете ли да обясните минния енергиен отпуск? Какво конкретно предлагате да е неговото съдържание и какви са числата, които се свързани с Вашето предложение?
Това е идея, взета от Германия. Пет години преди навършване на пенсионен възраст, да се случи това, което някои наричат ранно пенсиониране. Аз го наричам минен или енергиен отпуск.
До каква степен политиците – поне тези, които са ресорни за енергетиката, имат представа от вашата дейност, от проблемите в бранша и т.н.?
Един министър – виден лидер на “Промяната продължава”, ни говореше, че 7000 души ще работят в дружеството за рекултивация. Ние му казахме, че целите мини нямат 7000 души. Тогава той смени веднага числото на 1000-2000. Толкова разбират нашите политици.
Има ли политици, които бихте дали за пример?
Има политици, които са загрижени за нас. Те ни помагат, но неофициално. Казах в началото, че са натикани в ъгъла. Има сериозни и умни хора във всички партии. Има специалисти, има знаещи и можещи хора.
Надявам се Европа да започне да се отрезвява от зеления популизъм. Сроковете и числата, които са заложени в плановете за зелен преход са нереалистични. Дано европейски политици помислят за народите си.
Ако Ви кажат, че въздухът в Стара Загора е замърсен заради комплекса “Марица-изток”, какво ще отговорите?
Замърсяване имаше тук, когато гориха ракетите СС-23 в Змеево. Тогава се усещаше замърсяване.
Аз имам въпрос. Как до 2005 година нямаше замърсяване и не се говореше въобще за такова?
На ТЕЦ-2 серочистката е японска. И една от най-добрите технологии. На Contour-Global серочистката също е нова, американска.
Приказките за лошия въздух са долни спекулации. За централата “Брикел” няма да коментирам. Тя е по-малка. Но за мене е долна лъжа, че мръсният въздух идва от ТЕЦ-2 или от комплекса.
Четох някакви писания колко хора били умрели от лошия въздух. Ако това бе вярно, тук нямаше да има живи хора.
И като ме питате за замърсяването, бил съм в Краков, доста преди ковида. Като пристигнах там, хората ходеха с маски, а аз се чудех защо. Отворих прозореца на хотела през нощта и разбрах какво значи мръсен въздух.
Наистина, Краков е полският град с най-лош въздух. Хората там се отопляват с дървен материал.
Снимка: Георги Господинов (източник: Георги Господинов)
Абонирайте се за канала на подкаста “Трансгранични разговори” (Cross-border Talks) в YouTube! Следете страницата на медията във Facebook и Twitter! Cross-border Talks има и канал в Telegram! A тук е англоезичният му нюзлетър в Substack!
About The Author
