Осмисляне на изборното инженерство в Иран и неговите глобални последици

Сияваш Шахаби, The Fire Next Time, 6 юли 2024 г.

В публикацията се обсъжда сложната политическа динамика в Иран, включваща отношенията му с Русия, Запада и Китай. В нея се набляга на декларацията на министъра на вътрешните работи за “нова ера” и на притеснението на Владимир Путин относно иранско-руските отношения в контекста на президентските избори.

Статията подчертава необходимостта Иран да се ангажира със Запада, за да намали санкциите и да се стабилизира икономически, като вероятно се водят тайни преговори. Публикацията засяга и военната политика на Иран и променящото се стратегическо значение на “Хизбула” спрямо палестинските групировки.

В статията Пезешкиан е представен като любимия кандидат на Хаменей, като се подчертава неговата лоялност и намерението му да изпълни одобрените планове, като същевременно се изявява като реформатор, за да повиши избирателната активност. Въпреки това избирателната активност продължава да бъде предизвикателство, което отразява разочарованието на обществото от репресивните и манипулирани политически събития.

В този акт на политическо инженерство Пезешкиан беше предпочитаният кандидат на Хаменей и силовите структури на режима и победител в изборите. Списъкът на одобрените кандидати от Съвета на пазителите изглеждаше предназначен за неговата победа.

Това е добра новина и за онази част от ционизма в Израел, която се противопоставя на Нетаняху и неговата политика на подстрекаване към война. Това мощно лоби със сигурност ще създаде много предизвикателства за следващия президент на САЩ при постигането на дългосрочно споразумение с Иран. Ерата на Нетаняху и поддържането на страха и ужаса от войната в Израел приключи.

Но проблемът на ислямския режим не е подобен на този на Бразилия или Гърция. Той по-скоро прилича на този на Русия след разпадането на Съветския съюз. Проблемът с иранския капитализъм не е икономически; той е политически, идеологически и правителствен.

Заглавията от Иран са много интересни. Първото твърдение е на министъра на вътрешните работи, който заяви, че сме навлезли в “нова ера в историята на Ислямската република”. Да, защо не. Путин също от седмици предупреждава, че отношенията между Иран и Русия не бива да се променят заради изборите и назначаването на нов президент. Очевидно е, че Ислямската република се нуждае повече от отношения със Запада, отколкото с Русия. Ето защо Путин е по-загрижен от всеки друг за политиката на Ислямската република след изборния спектакъл.

От тази гледна точка беше ясно докъде ще доведе това изборно инженерство. Преговорите със Запада (които може би се водят тайно, както по времето на Ахмадинеджад, и за които самият той не знаеше!) за отмяна на санкциите и разширяване на икономическите отношения със Запада са много вероятни, особено сега, когато Иран застраши жизненоважни икономически пътища с марионетните си сили. Преди два дни главнокомандващият на Революционната гвардия заяви, че “никоя държава не смее да спре нашите кораби, защото ние сме направили същото с тях”.

От 7 октомври до смъртта на Раиси тази политика се провеждаше сериозно, а сега, с идването на власт на т.нар. реформаторска държава, която се застъпва за свободни отношения със Запада, тя със сигурност ще следва този път.

Ето защо през последните две седмици Русия се стреми към цялостно дългосрочно споразумение с Иран и все още уточнява подробностите. Като дава гаранции за доверие на Русия, Иран проправя пътя за дългосрочни споразумения със Запада. Междувременно Китай даде знак, че е съсредоточен единствено върху разширяването на икономическите отношения и за разлика от Русия не желае да се намесва във вътрешните работи на Иран. Разширяването на отношенията на Китай със страните от Персийския залив и фактът, че Иран остава сам с Русия, е един от мотивите за сключване на споразумение със Запада. Китай ще извлече много ползи от разширяването на отношенията си с Иран, но провокативната военна политика на Ислямската република възпрепятства това разширяване вече повече от десетилетие.

Това е добра новина и за онази част от ционизма в Израел, която се противопоставя на Нетаняху и неговата войнствена политика. Това мощно лоби със сигурност ще създаде много предизвикателства за следващия президент на САЩ при постигането на дългосрочно споразумение с Иран. Ерата на Нетаняху и поддържането на страха и ужаса от войната в Израел приключи.

Палестинската съпротива вече не е от същото стратегическо значение за ислямския режим, както някога. Всъщност нейната позиция е дори по-малко ценна за Ислямската република от тази на хутите в Йемен. За сметка на това позицията на Хизбула в Ливан е укрепнала до такава степен, че Насрала дори се осмелява да заплашва Кипър. С формирането на световен консенсус за признаването на палестинска държава Хизбула ще се превърне в основен защитник на тази новосъздадена държава, а не Хамас и други палестински групировки. В най-добрия случай тези групировки ще се превърнат в инструменти за потискане на несъгласието в Палестина и ще гарантират, че ислямистите ще останат на власт, без да играят съществена роля в борбата за членство на Палестина в Организацията на обединените нации или в осигуряването му.

Това са важни сценарии, които ще си струва да бъдат обсъдени след президентските избори в САЩ.

Но защо хората гласуват?

В този инженеринг Пезешкиан беше предпочитаният кандидат на Хаменей и силовите структури на режима и победител в изборите. Списъкът на Съвета на пазителите в момента на обявяването изглеждаше предназначен за неговата победа.

Биографията на Пезешкиан е ясна: верен на Хаменей и на Управлението на ислямските юристи, той никога не се е намесвал ефективно в ключови области като външната политика, сигурността, отбраната и военните въпроси, като винаги е следвал директивите на лидера в съответствие със собствените му изявления. Той е благоприятна фигура за преговори със Запада, макар че основният контрол остава в ръцете на ключовите агенти и институциите на властта на Хаменей.

Пезешкиан не се представя като разработчик на програми, а като изпълнител на одобрени планове и потвърждава тази позиция по време на предизборната кампания и дебатите. Той обещава да направи режима по-ефикасен, не представлява заплаха за Хаменей и институциите на властта, не изостря вътрешните разногласия в системата и ще се стреми да изглади тези разломи. Той кооптира лозунгите на реформаторите и някои протестиращи, като насърчава реформаторите да участват в изборите и след това да подкрепят неговото правителство и в крайна сметка режима, като им предостави пропорционален дял в правителството.

В действителност бруталното потискане на народните въстания и неспособността на демократичната опозиция да предложи силна алтернатива, съчетани с жестоките репресии срещу иранската левица дори в чужбина от страна на сили, подкрепящи ислямския фашизъм, и в допълнение към разпространението на страх и насилие от страна на крайната десница (като муджахидините и монархистите), които обикновено са подкрепяни от западните правителства, различни групи хора са толкова отчаяни и безнадеждни, че вместо да се надяват на подобрение, мислят да избегнат влошаването на положението в страната чрез по-консервативна държава. Това е ситуацията, която позволява на режима да организира избори в Иран в условията на фалшива дихотомия между реформатори и хардлайнери.

Въпреки че тактиката на Пезешкиан за повишаване на избирателната активност и участие не беше много ефективна, той успя да постигне успех срещу един по-консервативен опонент, който разполагаше само с конспиративни теории и обвинения, че е прозападен. Този негов образ е приемлив и на Запад.

Ислямската република е в безизходица, защото в епохата на недостиг на глобален капитал, неуспешни стратегии за развитие, основани на поддържането на вътрешния пазар, глобализацията на капитала и ключовата роля на западния капитал и технологии в промишленото производство, както и в епохата на свободни пазари и технологична конкуренция за транснационални пазари, тя си остава “ислямска република”. Иранската работна ръка, предвид общото ниво на промишлен, технически и практически капацитет, е сред най-евтините в света.

Но дори заплатите да бъдат сведени до нула, а стачките да бъдат посрещнати с екзекуции, Иран все още няма да се превърне в икономическа зона с органична връзка със западния капитализъм. Проблемът на иранския режим не е подобен на този в Бразилия. По-скоро прилича на този на Русия. Проблемът с иранския капитализъм не е икономически, а политически, идеологически и правителствен.

Снимка: Техеран през нощта (източник: Kamran Gholami от Pexels https://www.pexels.com/photo/photo-of-a-city-at-night-3799176/CC0)

Абонирайте се за канала на подкаста “Трансгранични разговори” (Cross-border Talks) в YouTube! Следете страницата на медията във Facebook и Twitter! Cross-border Talks има и канал в Telegram! A тук е англоезичният му нюзлетър в Substack!

About The Author

Siavash Shahabi

See author's posts