Животът на планетата е поставен под въпрос. Имаме предложение

Отворено писмо до генералния секретар на ООН

Агора на жителите на Земята, Other News, 14 декември 2023 г.

Уважаеми генерален секретар,

независимо от разглежданите глобални въпроси и проблеми, се очертава един драматичен факт: човечеството не е способно да даде конкретни, незабавни и общи отговори. Институционализираните сили на сегашната система не са в състояние да го направят, защото системата е в структурна криза.

Двата основни въпроса за бъдещето на живота

Искаме да привлечем вниманието ви и да се намесим в два ключови принципа на сегашния господстващ мироглед: частното патентоване с цел печалба на живи организми и изкуствен интелект и финансиализацията на природата и на глобалното обществено богатство. Силата на глобалната капиталистическа пазарна икономика все повече се основава на тези два принципа. Тяхната роля в регулирането на живота на планетата е фундаментална и решаваща, което обяснява отсъствието им от въпросите и дебатите (вж. резултатите от COP28) за това как да се управляват и да се излезе от сегашните кризи. За доминиращите сили това са две аксиоми, които не могат да бъдат обсъждани.

Узаконяването на частната интелектуална собственост върху живи организми през 1980 г. означаваше превръщане на знанието – духа на човешкото творчество – в стока, която е в ръцете на хищни търговци и собственици. То прехвърли контрола върху живота на господарите на данни, свеждайки знанието до суровина за икономически дейности. Това е една от най-големите исторически грешки, допуснати от лидерите на човечеството.

По същия начин теоретизирането, че природата е съвкупност от „природни капитали“, идеята за „природният капитал“ на планетата свежда природата до определена категория на пазарната икономика – капитала. Но това не е единствената възможна форма на икономика, нито пък, по наше мнение, най-добрата. Природата винаги е била разглеждана като екзистенциалната рамка на живота. Днес тя се разглежда основно като актив с голяма стратегическа стойност за доминиращата световна икономика. Това е кражба на живота и на човешкия вид.

Опитът от последните 50 години показва, че ако тези два принципа не бъдат изоставени или сериозно променени, защитата и насърчаването на универсалните основни човешки и социални права и правата на народите ще бъдат все по-малко гарантирани. Следователно премахването на факторите, които пораждат обедняване в света, вече няма да бъде цел на нашите общества!

Няма да има дори истинско устойчиво развитие, както показват сегашното намаляване на целите за намаляване на емисиите на CO², увеличаването на инвестициите в изкопаеми горива, неуспехът да се забранят пластмасовите бутилки, слабата регулация на силно токсичните химикали, по-специално пестицидите… Пример за това е удължаването с десет години на разрешението на ЕС за глифозат.

Финансиализацията на природата достигна най-напредналата си формулировка до момента на Конференцията на страните по Конвенцията на ООН за биологичното разнообразие COP15 (Монреал, декември 2022 г.). Международната общност одобри предложенията, представени през януари 2021 г. в „Протокола за природния капитал“ от Коалицията за природен капитал (повече от 450 частни компании от световна класа!) и известни като s 30+30+30. Това означава: възлагането на корпорациите за природен капитал (създадени от Нюйоркската фондова борса през октомври 2021 г.) на управлението на 30 % от природния свят на планетата, включително 30 % от най-деградиралите елементи, с цел тяхното опазване и възстановяване до 2030 г. (годината, в която ще приключи Програмата на ООН за периода 2015-2030 г.).

Г-н генерален секретар, ще разберете нашата загриженост, която се засилва от факта, че главният икономист на ООН открито е един от пропагандаторите на финансиализацията на природата, като се позовава на същите аргументи като авторите на Протокола за природния капитал.

Нашето предложение.

За кооперативно и реципрочно възстановяване на живота, основано на вода, храна и здраве, Планетата WFH“ (от water – вода, food – храна, health – здраве).

Изправено пред неспособността на системата да даде отговор на кризите, човечеството може да се възроди само чрез прилагане на ценности и принципи, противоположни на тези, които водят света към разруха.

Вдъхновяващите принципи на „The WFH Planet“: кооперативност и взаимопомощ далеч от хищническата капиталистическа система.

„Конституционните“ ценности и принципи на сътрудничество и взаимност са били в състояние да възстановят света от XIX в. и да насърчат обществото на благоденствието от XX в. на национално равнище, особено в неговия скандинавски вариант.

Днес планетарният хоризонт задължава човечеството да предвиди възстановяване на кооперативността и взаимността. Трябва категорично да надхвърлим прагматичния подход на мултилатерализма. Трябва да се ръководим от визия и страст.  От социално-икономически форми, паралелни на доминиращата пазарна икономика на национално равнище, корпоративизмът и взаимопомощта трябва да се превърнат , в планетарен мащаб, в същностен израз на социалния живот. Сътрудничеството и взаимността трябва да се превърнат в дух, който вдъхновява процесите на изграждане на глобалната общност на живота на Земята.

Три приоритетни области за регенериране: вода, храна и здраве.

Първоначално оперативното прилагане на процесите на регенерация ще се основава на три ключови области за живота и справедливостта: вода, храна и здраве, откъдето идва и името на проекта „Планетата WFH“. Тяхното развитие ще окаже силно въздействие върху останалата част от обществото.

Целта е да се обърне внимание на прилагането на универсалните права на вода, храна и здраве по интегриран (основен) начин, особено по отношение на принципите и средствата за действие; вкоренени в териториите на основните общности и местните власти; и основани на солидарността, т.е. на споделянето на отговорностите между общностите, териториите и институциите. Прилагането на универсалните права е сведено до резултат от по-високи цели в съзнанието на доминиращите, като например икономически растеж, икономическа и финансова ефективност, постигане на технологични иновации, абсолютна предприемаческа свобода и либерализация на пазара. Само възстановяването на трите жизненоважни измерения – Вода, Храна и Здраве – ще може да освободи живота на Земята от опустошителните последици на сегашното хищничество.

Инструменти и ресурси за WFH Planet

Това ще стане чрез създаване на местно равнище на ново поколение кооперативни и взаимоспомагателни предприятия, подкрепени от местни мрежи от обществени спестовни каси и колективни кредити. Опитът показва, че когато една територия е в състояние да гарантира водата, храната и здравето на всички свои членове като право, най-важната част от жизнения път е завършена. По този начин ще бъде постигната колективна сигурност за съществуване, благодарение и на споделения капацитет за социална, финансова и технологична устойчивост, и ще бъде постигната ефективна демокрация на участието.

Възстановяването не може да бъде постигнато в сегашната рамка на световните пазари и финанси. Трябва да работим за създаването на политическа и институционална система, основана на развитието и върховенството на глобална публична финансова система.

Днес финансите са в ръцете на неизбрани частни лица. Избраните публични органи вече дори нямат правомощия да създават пари. Трябва да създадем нова глобална публична финансова институционална рамка, съобразена с целите на „Планетата на WFH (вода, храна, здраве)”, т.е. Глобален фонд за депозити и Планетен фонд за гарантиране на общите стоки и услуги от съществено значение за живота, под надзора на Световен съвет за гарантиране на универсалните права.

Знаем, че наскоро ООН одобри предложението 2025 г. да бъде обявена за Международна година на кооперациите. .

Г-н генерален секретар

Възможно ли е да се подкрепи създаването на независима глобална работна група, която да се задълбочи в разглежданите тук въпроси и до края на 2024 г. да представи предложение за целесъобразността и осъществимостта на проекта „Планета WFH“?

Много Ви благодаря, г-н Генерален секретар, за любезното внимание.

В надеждата……

Подписи (членове и приятели на Agora des Habitants de la Terre)

Първи подписали се лица (на английски)

Argentina. Aníbal Ignacio Faccendini, Interdisciplinary Water Centre, National University of Rosario UNR.  Daniel Elías, Professor UNR. Flavio Faccendini, Water and Environment Diploma, UNR. Belgium Pierre Galand, former Senator, President of the North-South Forum.  Christine Pagnoulle, Professor Emeritus, University of Liège. ATTAC Brussels 2. ATTAC Liège. Catherine Schlitz, President of Présence et Action Culturelles d’Angleur. Kim Le Quang, Rise for the Climate. Marlène Wiame, Rise for the Climate. Pietro Pizzuti, actor and writer. Bernard Tirtiaux, sculptor and writer. Maria Palatine, harpist, singer. Alain Adriaens, activist for sobriety.  Fabrice Delvaux, Kréativa. Jean-Claude Polet, professor emeritus, UCL. Anne Rondelet, pensioner. Riccardo Petrella, Professor Emeritus, UCL. Vincent De Cat, entrepreneur. Paola Pizzuti, Professor of Education. Anne Molitor, citizen. Françoise Deville, citizen. Anne Sylvain, actress. Aïka Mittler, writer, translator. Éric Brucher, writer, teacher. Lisa Cogniaux, artist. Susann Heenen-Wolff, prof. dr. phil. Marie-Paule Kumps, actress and writer. Soumaya Hallak, soprano. Bernard Cogniaux, professor. Olivier Bastin, architect, president of the Federation of Belgian Architects’ Associations. Sylvie Lausberg, writer and historian. Éric De Staerck, director of the Théâtre des Riches Claires. Victor Lefevre, actor and director. Éric D’Agostino, director, musician. Roda Fawaz, actor, author. Karine Watelet, technician, audiovisual. Brazil. MarcosP. Arruda, Moema Viezzer, writer, feminist. Armando De Negri, doctor, Latin American Health Organisation. Marcelo Barros, theologian, Benedictine monk. Canada-Québec. Martine Chatelain, educator. Hélène Tremblay. Narrator for l’Humanité. Pierre Jasmin, pianist, Secretary General of “Artistes pour la Paix”. Jean-Yves Proulx, committed citizen. Chile. Luis Infanti De la Mora, Bishop of Aysén. Nicolás Labajos, educator, Aysén. Justice and Peace Commission, Aysén de la Patagonia. Carlos Andrade Oporto, evangelical pastor, Coyhaique. Adriana Fernández, educator. Egypt.  Hoda Houssein, writer, environmental activist. Mamdouh Habashi, architect, founder of the KIfaya Movement (Enough). Anwar Moghith, teacher and philosopher. France. Melissa Gingreau, la Boisselière, spokesperson for “Mega-Bassines non merci”. Philip Veniel, sociologist. Laury Gingreau, la Boisselière. Jean-Pierre Wauquier, President, H²0 sans frontières. Alassane Ba, Director, European Humanist Centre for Pharmaceutical Professions.  Jean-Claude Oliva, Director of the EAU Ile-de-France Coordination, President of the public water authority Est Ensemble. Yovan Gilles, theatre artist, “Les périphériques vous parlent” and Université du Bien Commun de Paris. Cristina Bertelli, “Les périphériques vous parlent” and Université du Bien Commun. Annie Flexer, documentary filmmaker, linguist, UBC, Patrick Viveret, philosopher, founder of “Les rencontres en Humanité”. Corinne Ducrey, President of the Chemin faisant Festival, Jordan.  Abla Abou Elbeh, former MP. Iraq. Hazem Mohamad Shoker, writer. Ibrahim Doulaymi, journalist specialising in environmental issues. Italy. Roberto Savio, world-renowned communication expert, president of Other News… Paola Libanti, Monastery of the Common Good, Verona. Luca Cecchi, commercial agent, retired, water activist. Marinella Nasoni, former trade unionist. Sergio and Clara Castioni, booksellers. Antonino Russo, civil servant.  Domenico Rizzuti, former trade unionist researcher, Italian-Tunisian Forum.  Consiglia Salvio, teacher, water activist.  Francesco Comina, writer, teacher. Roberto Musacchio, former MEP, Transform Italia. Roberto Morea, European Committee of Transform Europe. Elena Mazzoni, left-wing political activist. Patrizia Sentinelli, former Minister of International Cooperation, founder of Altramente. Guido Barbera, President of CIPSI-ETS. Roberto Colombo, former mayor and former president of a public water company in Lombardy. Maurizio Montalto, lawyer, President of the “Blue Movement”. Loretta Moramarco, lawyer, water activist. Michele Loporcaro, organic farmer. Christian Troger, trade unionist. Anton Auer, environmentalist, retired. Gina Abbate, Pax Christi. Mario Agostinelli, physicist, president of “Laudato sii”, Emilio Molinari and Oreste Magni, also members of “Laudato sii”. Daniela Padoan, writer and essayist. Paolo Ferrero, former Minister of Labour, essayist. Paolo Ferrari, councillor, peace activist. Paolo Rizzi, environmental activist, poet and singer. Carmelo Corso, teacher. Alfio Foti, President of L’Altra Storia, Pina Ancona, pensioner. Giuseppe Ungherese, head of Greenpeace, Florence. Giovanni Battista Novello Paglianti, pensioner, Cristina Stevanoni, pensioner. Silvana Risi, citizen and member of CLC. Bruno Risi, citizen and member of the Murolo Association of Naples. Maria Bertone, pensioner, CLC Italy member, Virginia Maroni, Anna Righetti, Claudia Marcolungo, Federico Russo, Mariella Marchezan, Diego Todeschini. Lebanon. Lilia Ghanem, anthropologist, editor-in-chief of “The Ecologist” in Arabic. Saad Mehio, journalist, President of the Regional Dialogue Club. Ezzedine Kassem, journalist and editor. Houssine Kobeissy, journalist and translator. Joud Haidar, poet and doctor. Ahlam Baydoun, teacher and jurist. Libya. Abdallah Maatouk, columnist. Abdel Kader Ghouka, former ambassador and writer. Palestine. Anwar Abu Eisheh, former minister, writer. Sahar Quasmeh, Member of Parliament.  Youssef Salman, President of an association. Portugal. Joao Caraça, former Director of the Science Department of the Calouste Gulbenkian Foundation.. Syria. Wagih Hamoud, engineer and activist. Tunisia.   Manubia Bengthahem, Lecturer and feminist activist. Rafic Boujdariah, Doctor and activist. Samir Besançon, philosopher, doctor and environmental activist. Samira Ghedish, teacher and community activist         

Този текст е отворено писмо до генералния секретар на ООН от Агората на жителите на земята – организация на глобалното гражданско общество, която се бори за конституирането на човечеството като субект на междунардоните отношения. Интервю с нейният основател Рикардо Петрела може да бъде прочетено тук.

Абонирайте се за канала на подкаста “Трансгранични разговори” (Cross-border Talks) в YouTube! Следете страницата на медията във Facebook и Twitter! Cross-border Talks има и канал в Telegram!

About The Author

Donate

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

You may have missed

%d bloggers like this: