Войната в Украйна, последиците за Балканите и ролята на България

Българска гледна точка за ролята на страната и на ЕС в Западните Балкани

Д-р Антон Панчев

Антон Панчев е преподавател по албански език, култура и общество в Софийския университет. Той е и един от редакторите на сайта Obshtestvo.net, който де факто е българската медийна връзка между албаноезичния и българоезичния свят. 

Тази статия е публикувана в албанското списание Shenja в неговия 132 брой през април 2022 г., на страници 27-29. 

Войната в Украйна, като резултат от руската агресия, създаде една нова ситуация в областта на регионалната и на глобалната сигурност. Балканите ще бъдат засегнати дълбоко от тези геополитически процеси не само заради географската близост с Русия и с конфликта в Украйна, но и заради хроничните слабости на нашите държави – нестабилните политически институции, структурните икономически слабости, социалните проблеми, възможните междуетнически напрежения в някои страни, дестабилизиращата политика на Белград и други.

Последиците от войната в Украйна за България

Хуманитарните и демографските последици – над 300 000 българи живеят в южните райони на Украйна. Десетки хиляди от тях, заедно с много украинци, руснаци, гагаузи търсят спасение в България (до 20 март над 80 000 дойдоха в България, търсейки убежище). Българският бизнес е готов да създаде 200 000 работни места за тези хора и има много позиции, особено за ИТ специалисти. Също така, десетки хиляди руснаци имат недвижима собственост в България и по тези и някои други причини, може да очакваме, че много от тях, които бягат от режима в Москва, ще се установят в България. Тази ситуация води до засилването на българската държава в демографски аспект в бъдеще, но и създава различни предизвикателства. 

Политическите последици – правителствената коалиция от четири партии в София е изправена пред много предизвикателства (като всички правителства в Европа) и правителствената стабилност е много необходима при една такава криза. Трябва да се вземат много трудни решения и е нормално да има неразбирателства между коалиционните партньори, особено, когато се знае, че те имат различни идеологически профили. На България не ѝ са необходими нови предсрочни избори в една напрегната ситуация, защото и нови избори най-вероятно няма да донесат политическа стабилност и страната може да потъне в дълбока политическа криза с последица и за другите държавни сфери. Следователно, върху това правителство не бива да се оказва външен натиск във връзка с други въпроси, които са съществени за българския интерес в едно време с толкова напрежения.    

Икономическите последици – България е ключов производител на стратегически стоки като пшеница (7,16 милиона тона през 2021 г.), слънчоглед (940 000 тона през 2021 г.) и на други хранителни продукти, както и на електрическа енергия в района на Балканите (България има възможност да изнася около 1300 мегават часа електрическа енергия). По едно време, когато основните производители в света (Русия и Украйна) не могат да снабдяват света с пшеница, както и поради блокирането в голяма степен на транспортните канали, икономическата роля на България нараства непрекъснато. Макар и относително малка страна, България има своята тежест и на световния пазар на някои стратегически продукти и в няколко основни сегмента – мед, химически продукти, електроника, оръжие и муниции.  

Стратегическите и военните последици – България се превръща в страна от първостепенна важност в политиката на НАТО и на ЕС за блокиране на руския диктатор и за защитата на евроатлантическия блок в Черно море и в Югоизточна Европа. Военната помощ за Украйна зависи до голяма степен и от България заради това, че оръжията, техните части и мунициите, които са в притежание на българската войска и се произвеждат в българските фабрики, са по съветски лицензи, т.е. същите като в Украйна и военните в тази държава могат да ги използват без специална подготовка. В тази динамична ситуация България може да се превърне в един от основните доставчици на украинската армия.

Във време на война, когато България заема една толкова важна за Балканите и за евроатлантическия блок позиция, всяко некоректно поведение към България, към българите извън Отечеството, трябва да се третира като част от руската хибридна война срещу българската държава, но и срещу ЕС и НАТО.

Политиката на Европейския съюз спрямо Балканите

Хуманитарният аспект е от голяма важност, защото от една страна, всички страни от ЕС ще се засегнат в една или друга степен от милионите бежанци от Украйна, докато от друга страна, институциите в Брюксел трябва да подпомагат държавите, които са близко до Украйна и които приемат повечето бежанци. Българският министър-председател предложи на 11 март ЕС да създаде един фонд за бежанците от 10 милиарда евро и това предложение се прие, но ще бъдат необходими непрекъснати усилия за справяне с тази криза. Страните от Европейския съюз трябва да прилагат общи правила за регистрирането на бежанците, за даването на разрешения за престой, за движението на украинците между държавите, за работните места, за включването на децата в местните детски градини, училища и университети, за гарантирането на здравните, социалните и културните услуги.   

Икономическият аспект на кризата има много големи измерения. Европейският съюз трябва да се ангажира с подкрепата на страните от Западните Балкани посредством своите финансови инструменти, но и с нови програми и фондове при нужда. Трябва да се предприемат бързи стъпки за регулирането на пазара на електроенергия, защото цените са много високи и застрашават не само благополучието на гражданите в района, но и икономическата стабилност. При такива условия, трябва да се изменят и енергийните политики и да се продължи продължаването на работата на термоцентралите с въглища, дори и да се изграждат нови производствени мощности, вземайки предвид отказа от руския газ и нефт (например българското правителство планира да се откаже от руския газ от 1 януари 2023 г.). 

Геополитическият аспект също е от особена важност. В тази опасна геополитическа ситуация ЕС трябва да бъде силен и обединен и не може да позволи разцепления между страните членки, нито компромиси с различните критерии за приемането на новите кандидати за членство, нито с принципите на неговата външна политика. Достатъчно е да цитираме критериите от Копенхаген – политическите критерии: стабилност на институциите, които гарантират демокрацията, правовата държава, човешките права и защитата на малцинствата. Европейският съюз и страните членки трябва да се ангажират по ясен начин в района на Западните Балкани и да придвижват напред евроинтеграционния процес, спазвайки своите принципи и правила. Започването на преговорите за членство, затварянето на главите, дори и приемането на новите членове по формален начин ще създаде тежки проблеми за интегритета на Европейския съюз и за неговото единство в различни кризи като цяло. В тази връзка, Сърбия 10 години преговаря за членство в ЕС, но този процес не играе роля за намаляването на руското влияние в политиката на Белград – напротив – именно Сърбия е отворената врата за руското влияние на Балканите и извън тях.

Европейският съюз прилага всестранни процедури на одобрение, които гарантират, че новите членове ще се приемат само, когато те могат да демонстрират своята воля да поемат своите отговорности, именно:   

• да отговарят на всички стандарти и правила на ЕС;
• да получат одобрението от институциите на ЕС и от всички държави членки;
• да имат одобрението на своите граждани – изразено чрез одобряването в съответните национални парламенти или посредством референдум. 

За да реализира своите дългосрочни цели за стабилизирането на района и за неговата интеграция, Европейският съюз трябва да гарантира териториалната цялост, границите, суверенитета на всяка държава в района на Западните Балкани. Не трябва да има никакво колебание в тази посока;

Защитата на правата на гражданите трябва да се реализира според конституциите и законите на страните от района, но с осъществяването на нужните изменения в съответствие с европейските ценности. Спазването на тези права е предусловие за членството в ЕС и не може да става изобщо дума за „компромиси”, за „преговори”, за „мултиперспективност” и други. В тази връзка трябва да се уважава идентичността на всички хора, където се включва и нефалшифицирането на историята, да се премахне езикът на омразата, да се уважават артефактите и да се възстановят унищожените паметници, част от общото европейско наследство. Въпросите за правата на човека са същността на Европейския съюз и те не могат да се заместват с развитието на икономическите контакти или с изграждането на инфраструктурата; 

Държавите от Западните Балкани, които желаят да станат част от Европейския съюз, трябва да осъдят по категоричен начин престъпленията на комунистическия режим в района. Архивите на тайните служби и тези на държавните организации на тоталитарните режими трябва да се отворят, докато жертвите на тоталитаризма трябва да се реабилитират; 

Изпълнението на договорите и на споразуменията между страните от Западните Балкани, както и между тях и държавите членки на ЕС, е много важно условие за започването на преговорите и за хода на целия процес напред;

Спорните въпроси между страните трябва да се разрешават върху ясни принципи, а не да се вземат решения въз основа на „моментния интерес”. Нито един въпрос не трябва да се игнорира, а да се търси бързо решение;

Европейският съюз трябва да се концентрира и върху борбата с руските хибридни атаки на Балканите. Освен руската пропаганда, използването на екстремистки групи и други, тук се включват и руските (съветските) геополитически проекти от миналото, които се използват и днес за създаването на разделения между страните от района и вътре в тях.

Заключение

През следващите месеци, а вероятно и години (ако няма някакво позитивно развитие в руското ръководство и след това в политиката на Москва), основният термин около който ще се изгражда външната и вътрешната политика на европейските държави, ще бъде „сигурността”. България трябва да се грижи не само за своята национална сигурност, но ще поеме и една важна част от евроатлантическата защита. 

1) Военната сигурност – освен своята географска позиция, България ще бъде ключов фактор и за снабдяването на Украйна с оръжие заради профила на българската войска и военна индустрия. България може да изпрати най-малко 30 самолета от типа „МиГ” и „Су”, както и противоракетните системи С-300 за Украйна, заедно с други оръжия и муниции. Това беше и центърът на посещението на американския секретар на отбраната в София на 18-19 март, но въпросът ще се дискутира в следващите седмици в зависимост от развитията в Украйна. Все пак, тези развития могат да се случат, ако другите държави членки на НАТО снабдят българската армия със съответните оръжия;

2) Енергийната сигурност – България получава природен газ основно от Русия (около 85%). През лятото ще бъде готова газовата връзка с Гърция и България ще се снабдява с газ от Азербайджан и с втечнен газ, но западните съюзници трябва да гарантират сигурността и цените на доставките, както и да позволят работата на българските термоцентрали, т.е. да се откажем от „зелената политика” за известен период;

3) Хуманитарната сигурност – в България ще продължат да идват бежанци от Украйна и в бъдеще, защото икономическите и социалните проблеми в тази страна ще продължат независимо от евентуалния край на войната. Европейският съюз трябва да осигури достатъчно фондове за постоянното настаняване на тези хора;

4) Регионалната сигурност – българските институции най-добре знаят проблемите, постиженията и заплахите пред интеграцията на Западните Балкани в Съюза и официална София трябва да получава пълна подкрепа от институциите на ЕС за реализирането на своята мисия, докато Брюксел трябва да се ангажира с всички български инициативи за гарантирането на европейския път на страните от района.

Снимка: Мостът в Мостар, Босна и Херцеговина, който е символ на балканското османско културно наследство (източник: Pixabay, CC0)

Прочетете на английски език!

Абонирайте се за канала на Cross-border Talks в YouTube! И следвайте страницата на този блог във Facebook!

About The Author