Румъния унищожава своята образователна система и заедно с нея и своето бъдеще

„Не са ви нужни бомби, за да унищожите една нация, достатъчно е да унищожите образованието ѝ“. Това е изявление на Даниел Давид през 2021 г., тогава ректор на Университета „Бабеш Бояй“ в Клуж – най-високо оцененият университет в Румъния. Само четири години по-късно, същият Даниел Давид вече е министър на образованието и в момента ръководи прилагането на най-суровите мерки за икономии в образованието от финансовата криза през 2008 г. Румъния вече имаше недофинансирана образователна система с катастрофални резултати. Сега, с огромни нива на емиграция, нискоквалифицирана работна сила и застаряващо население, тези мерки биха могли да бъдат последният пирон в ковчега на бъдещето на страната.

От последно място към още по-лошо

Ако погледнете Евростат и потърсите публичните разходи за образование за последните 12 години, ще видите, че страните променят позициите си всяка година в зависимост от бюджетите си. Само една страна запазва същото място всяка година: Румъния. На последно място в ЕС, тя е страната, която е изразходвала най-малко от БВП си за образование в целия съюз. Същото важи и за публичните разходи за изследвания и развитие.

Какви са последствията от тази липса на финансиране или интерес към образованието? Цифрите говорят сами за себе си. Румъния има най-ниския процент на завършилите висше образование (т.е. колеж) на възраст между 25 и 34 години (23% в Румъния спрямо 44% средно за ЕС). Погледнато от тестовете PISA за 15-годишни, Румъния също е на последно място в ЕС по всички умения: математика, четене и науки.

Румъния обаче заема първо място в няколко области. Например, 16% от румънските деца напускат училище рано – почти двойно повече от средната стойност за ЕС от 9%. Освен това страната има най-висок брой NEET – т.е. лица на възраст между 15 и 29 години, които не работят и не учат. По-конкретно, 19 % от младежите в Румъния не учат и не работят. Не става въпрос само за лоши класирания. Става въпрос за това как румънската държава е изоставила няколко поколения деца.

„Теоретично това е глупаво…“

Румънската образователна система не се справяше добре, каквито и да са критериите, но с последните мерки за икономии тя може само да се влоши. Стипендиите бяха съкратени, а различни училища в селските райони, считани за прекалено малки, трябваше да бъдат интегрирани в по-големи училища от съседните села, за да продължат да съществуват, . Оттогава 500 училища загубиха юридическата си личност, което улесни значително местните власти да ги закрият.

Министърът на образованието също така игнорира или публично излъга за различни данни. Например, за да оправдае удължаването на работното време на учителите, Даниел Давид заяви, че румънските учители работят много по-малко от колегите си в други европейски страни. По-късно това се оказа невярно. Същият министър също така цензурира доклад, изготвен от Института по образователни науки. От 23-те страници на доклада, които в по-голямата си част противоречаха на позицията на правителството, Даниел Давид го съкрати до само 2 страници.

„Теоретично това е глупаво […], но ще трябва да вземем парите за военната промишленост от секторите на образованието и здравеопазването“, заяви президентът Никушор Дан. Но всички тези съкращения, които трябва да намалят публичния дефицит, в крайна сметка са довели до спестяване на едва 0,02 % от БВП. Въпреки че не правят нищо за решаване на проблема с държавния дефицит, те със сигурност ще се отразят на засегнатите от строгите мерки. За сравнение, само една военна сделка през тази година – договор за 2 милиарда евро с Израел – беше 25 пъти по-голяма от всички тези съкращения.

Ако президентът смята, че това е „теоретично глупаво“, тогава как би могло да се окаже умно на практика?

Държава, която работи единствено за средната класа

Упадъкът на публичното образование не се дължи само на пасивна липса на интерес от страна на държавата, а е резултат от силно лобиране на две основни групи. Едната е секторът на частните училища, който е растящ бизнес в Румъния. Техни лобисти често заемат ключови постове в Министерството на образованието и имат влияние върху политическите партии. Те успяха да променят националните закони, за да понижат стандартите и да улеснят функционирането на частните училища и получаването на държавно финансиране, докато правителството намалява средствата за държавните училища.

Другата група са елитните държавни училища и институции, като например националните колежи. Техният основен интерес е престижът и привилегиите, което ги подтикна да лобират за въвеждане на собствени специални приемни изпити, различни от тези на останалите гимназии. Тази мярка би стимулирала учениците да посещават частни уроци, облагодетелствайки семействата на висшата средна класа. Общото между тези две групи е тяхната елитарна визия за образованието, фокусирана единствено върху интересите на средната и висшата средна класа.

Семействата от средната класа, които често са се изкачили по социалната стълбица благодарение на свободния достъп до публичната образователна система, сега са развили егоистична визия, подкрепяйки идеята държавата да ги освободи от данъци и да намали средствата, предназначени за „бедните и мързеливите“, но същевременно да субсидира техните нужди – неолиберализъм за бедните, социализъм за нас. Практика като незаконно деклариране на местожителство в близост до елитни училища в Букурещ, с десетки или стотици „наематели“ в един апартамент, се извършва напълно открито, а властите не правят нищо. Освен това, образователната система е много щедра във финансовото възнаграждение за ученици с отлични резултати, които предимно произхождат от заможни семейства, но изведнъж „няма пари“ за помощ за учениците от семейства в затруднено положение. Този приоритет показва чии интереси обслужва държавата, тъй като богатите и средната класа разполагат с ресурсите да прокарват интересите си.

Мрачното бъдеще, което ни очаква

В интервю на живо по националната телевизия един учител каза, че може би правителството трябва да обмисли и възможността да доведе 100 000 южноазиатци, които да работят като учители. Предложението, разбира се, беше саркастично. То беше критика към начина, по който правителството разглежда образованието като още една услуга, която трябва да се предоставя, в идеалния случай с възможно най-ниски разходи. Това обаче не попречи на едно информационно издание, наречено „Частно образование”, да го вземе на сериозно и да го постави като сериозен заглавие.

Изявлението показва и как националните елити се справят с нарастващите екзистенциални проблеми. Броят на азиатските работници е нараснал експоненциално през последните 10 години и вероятно ще продължи да нараства. Причината за това не е толкова икономическите резултати на Румъния, колкото огромните емиграционни потоци от страната. Милиони румънци са заминали в чужбина на работа и много от тях вероятно няма да се върнат. Демографията е друг важен фактор, тъй като населението на страната ще намалее с 3 милиона души, главно поради естествени причини.

По този начин през следващите 25 години страната ще бъде свидетел на бързо намаляване на работната сила, повишаване на средната възраст и увеличаване на дела на пенсионерите. В съчетание с разпадащата се система на публичното образование, това е перфектната рецепта за една страна да пропусне икономическия растеж и развитие. Досега така нареченото решение, предложено от политиците и бизнес сектора, беше да се наемат мигранти от по-слабо развитите страни. Те се наемат предимно за нискоквалифицирана работа, с по-ниски заплати и по този начин по-висока печалба за работодателя. Мигрантските работници имат и по-малко права, страдат от многобройни злоупотреби и са подложени на нещо, което прилича на прословутата система „Кафала“ в страните от Персийския залив.

Вместо да се занимават с дългосрочните структурни проблеми, румънските правителства избраха да задоволят стремежа на частния сектор към краткосрочни печалби. Те направиха това в областта на обществения транспорт, здравеопазването, а сега и образованието. Не може да бъде по-ясно, че днешните политически елити служат само на бизнес интересите. Те дори вече не се преструват: президентът Никусор Дан открито поиска от бизнес сектора да напише сам законите.

Разбира се, Румъния не е първата страна, в която политическите елити започват да служат на интересите на бизнес елитите, вместо да застанат на страната на хората. Но рядко се вижда такава късогледство и невежество по отношение на дългосрочните последствия. Като унищожават малкото, което е останало от румънската система на публично образование – заедно с всички публични сектори всъщност – политическите елити карат кораба към пропастта. С намаляващо и застаряващо население и нискоквалифицирана работна сила, каква друга посока може да поеме една страна, освен надолу? Когато осъзнаем последиците от това, че политическите елити продават бъдещето на страната, вече ще е твърде късно.

Снимка: Румънският министър на образованието Даниел Давид (източник: Министерство на образованието и изследванията (Румъния))

Абонирайте се за канала на подкаста “Трансгранични разговори” (Cross-border Talks) в YouTube! Следете страницата на медията във Facebook и Twitter! Cross-border Talks има и канал в Telegram! A тук е англоезичният му нюзлетър в Substack!

About The Author