Себастиан Бурдужа: Ако гражданите не подкрепят енергийния преход, няма да стигнем доникъде

Cross-border Talks, Малгожата Кулбачевска-Фигат, Владимир Митев, 22 април 2025 г.

Себастиан Бурдужа, румънският министър на енергетиката в правителството на Марчел Чолаку, отговори на въпроси от екипа на Cross-Border Talks относно енергийната политика на Румъния в контекста на зеления преход и декарбонизацията. Той обясни какво е имал предвид, когато е казал, че предпочита „умна сделка“ пред „зелена сделка“, какви са реалистичните цели и темпото на енергийния преход в Румъния и дали Румъния може да се превърне в регионален център за офшорна вятърна енергия. Други въпроси засягат справедливия преход на комплексите в Олтения и Хунедоара и тяхното бъдеще след излизането от въглищата, бума на румънските просуматори и перспективите за още по-граждански ориентиран енергиен преход, както и отношенията на министъра с екологично ориентирани НПО.

Интервюто се състоя на 7 април 2025 г. То може да бъде гледано със субтитри на български език по-долу:

Малгожата Кулбачевска-Фигат: Г-н Бурдужа, преди няколко седмици Вие обявихте необходимостта от преминаване от „Зелен пакт“ към „Умен пакт“ и също така казахте, че Европа се нуждае от енергия, която е достъпна за гражданите и която е зелена – зелена на последно място. Междувременно Националният интегриран енергиен и климатичен план на Румъния предвижда 85% намаление на парниковите газове само в следващите пет години в сравнение с 1990 г., а до 2045 г. Румъния трябва да бъде климатично неутрална. Въпросът ми е: какво ще промени този преход от „Зеления пакт“ към „Умния пакт“ за енергийните и климатичните цели на Румъния и ако достъпността е по-важна от зеления преход, какви промени в националната енергийна стратегия можем да очакваме?

Себастиан Бурдужа: Всяка страна в света, включително Румъния, трябва да реши този истински енергиен дилема: енергийна сигурност, енергийна конкурентоспособност и достъпност, и разбира се, зелена енергия. Моето лично мнение е, че това е правилният ред на приоритетите и че не можем да компрометираме енергийната сигурност и благосъстоянието на нашите граждани за сметка на шокова терапия за екологизиране на нашия енергиен сектор, нашата икономика.

Румъния е страната номер едно в ЕС по отношение на намаляването на емисиите на парникови газове. Мисля, че в момента те са с около 77% под нивата от 1990 г., а това само по себе си говори за ангажимента на моята страна към декарбонизацията. В същото време, за да защитим сигурността на енергоснабдяването, както и конкурентоспособността на нашата икономика, не можем да си позволим да продължаваме да закриваме въглищни или дори газови електроцентрали, без да ги заменим с подобен базов производствен капацитет. В този момент визията е да преминем от въглища към газ, а след това в средносрочен и дългосрочен план изцяло към ядрена енергия, което би гарантирало сигурността на енергоснабдяването на страната, но и доста конкурентни цени.

Само за да посоча нещо – до 2022 г. сме затворили над 7000 мегавата въглищни и газови групи, а сега, когато нивата на потребление са високи, често се налага да се обръщаме към вноса, което ни прави уязвими, но и ни кара да плащаме много висока цена за този внос. Обикновено в момент, когато Румъния внася, същото правят и България, Гърция и други страни в нашия регион, така че енергията става изключително скъпа.

Това е гледната точка, която защитавам в Брюксел: време е да оставим настрана идеологията и да се фокусираме върху много прагматичните, реалистични проблеми, които засягат нашите граждани, защото в крайна сметка наш дълг е да представляваме интересите на нашите граждани и да се уверим, че тази енергийна трансформация е разумна. Тя трябва да бъде подкрепена от нашите хора, защото в противен случай ще се провал.

Каква е реалистичната посока за енергийната трансформация? Какъв енергиен микс предвиждате за следващите 15 или 20 години? Какъв процент от общия енергиен микс може и трябва да идва от възобновяеми източници и кои са те? Колко важна трябва да бъде ядрената енергия?

Мисля, че за 2035 г. нашите цели са около 30-40% да идват от възобновяеми източници – слънчева и вятърна енергия, около 20-30% от ядрена енергия, а останалата част да идва от високоефективни водноелектрически и газови централи.

Ядрената енергия, както казах, е решението в дългосрочен план. Нашите планове са много амбициозни – имаме над 2000 мегавата в процес на реализация, много напреднали сме с удължаването на експлоатационния срок на блок 1 в Черна вода, което работи много добре за нас. Мисля, че Румъния е единствената страна на изток от Берлин със западна ядрена технология и западна ядрена програма. Всички останали все още зависят от бившата съветска, а сега руска технология, инженерство, може би дори гориво.

Ние също сме в процес на реализация на проекта за блокове 3 и 4 в атомната електроцентрала в Черна вода, което ще удвои капацитета там. На COP29 в Баку миналата година подписахме EPCM договор за 3 милиарда евро. Консорциумът, по наше мнение, не може да бъде по-добър. В него влиза Atkins Realis от Канада, която притежава технологията CanDu, която вече имаме в блокове 1 и 2. Има и Ansaldo, доставчикът на турбини, който също участва в блокове 1 и 2. Има и САЩ чрез две много важни компании – Fluor и Sargent and Lundy.

Ние също сме в напреднала фаза с нашия SMR проект в Дойчещи, който се базира на американска технология, наречена NuScale. Оценихме различните технологии и решихме, че това е правилният път, поне в краткосрочен план. Това е единствената технология, която е сертифицирана от регулаторния орган – Комисията за ядрено регулиране. Нашият проект се състои от шест модула с мощност 77 мегавата всеки и в момента е във фаза 2, която е основно подробното проектиране. Така до края на тази година, в началото на следващата, ще можем да стигнем до фазата на окончателното инвестиционно решение.

Това означава, че до 2030 г. се надяваме да имаме поне един модул в експлоатация, който може да бъде първият в Европа, може да бъде един от първите в света, и ние виждаме това като стратегическо конкурентно предимство, което Румъния може да има в региона. Както всички знаем, тази технология се основава на икономии от мащаба – така че колкото повече строите, толкова по-евтино става. Надяваме се да можем да подкрепим програма за разгръщане на SMR в цяла Европа, включително експлоатацията на Nuclearelectrica, като тези съоръжения допринасят за обучението.

Имаме единствения симулатор в Европа в Политехническия университет в Букурещ. Той е функционален, вече обучава бъдещи инженери, така че не може да бъде по-важен.

Следващият ми въпрос е за проекта за офшорна вятърна енергия. Според проучване на Световната банка от 2024 г. Румъния би могла да покрие повече от една трета от общите си нужди от електроенергия от този единствен източник – офшорната вятърна енергия, ако се направи масивна инвестиция и строителство на 360 турбини. Има дори пътна карта за 2024 г. и бих искала да попитам какви стъпки са предприети, за да се реализира този проект, защото превръщането на Румъния в офшорен енергиен център би могло да има не само национално, но и регионално въздействие. Продължава ли този проект и какви са предизвикателствата?

За нас офшорната вятърна енергия е голяма надежда. Гордеем се, че миналата година приехме закон за нея. Аз подкрепих този закон, аз го инициирах и, доколкото ми е известно, ние сме единствената страна в Черноморския басейн със закон за офшорната вятърна енергия.

Този закон определя пътната карта, която трябва да следваме. Така сега определяме целевите области, защото нашата концепция е да направим всички екологични проучвания, проучвания на биоразнообразието и всичко останало преди концесиите, а след като обявим концесиите за търг, това са жизнеспособни области, където инвеститорите могат просто да се установят и да строят.

Ние оценяваме помощта на Световната банка. Всъщност проучването показва, че общият потенциал е огромен – 76 гигавата, но между 3 и 7 гигавата могат да бъдат реализирани до 2032-2033 г. Уверен съм, че дотогава ще видим първата турбина да се върти в Черно море от румънската страна.

Работим и по модернизирането на инфраструктурата си. Трябва да евакуираме тази енергия по някакъв начин през източното крайбрежие. По принцип HVDC кабелът за високо напрежение с постоянен ток между черноморското крайбрежие и западната граница напредва. Наближаваме края на фазата на проучването за осъществимост и, разбира се, този проект е част от Зеления коридор, по който работим с Азербайджан, Грузия, Унгария. Сега и България иска да се присъедини, което е добре дошло и ще помогне за евакуирането на енергията от двата допълнителни ядрени блока, както и от офшорните вятърни паркове.

Също така създаваме някои важни стимули за инвеститорите. Нашето законодателство предлага стабилна 30-годишна концесия. Надяваме се това да бъде привлекателно и работим по усвояването на средства от ЕС за подкрепа на тези инвестиции. Миналата година проведохме първия си търг за договори за разлика. Разбира се, той беше за наземни слънчеви и вятърни паркове, но премина много добре, и това законодателство обхваща и офшорните вятърни паркове, така че имаме рамката. Когато проектите са достатъчно зрели, ще можем да стартираме търга за договори за разлика и, разбира се, това ще гарантира цена за продажбата на тази електроенергия за около 15 години. Това би трябвало да е важно за инвеститорите.

Има и предизвикателства. От геополитическа гледна точка това е чувствителна област. Очевидно всички очакваме с нетърпение края на конфликта в Украйна, но не при всякакви обстоятелства. Смятаме, че мирът трябва да бъде сигурен и това е добре за всички, включително за Черноморския регион и за инвестициите там, защото това са проекти за милиарди долари, и ако има усещане за липса на сигурност и предвидимост, тогава, разбира се, те няма да се осъществят.

Ние също сме щастливи да работим заедно и мисля, че миналата година подписахме меморандум за разбирателство с Гърция и България за споделяне на най-добри практики в областта на офшорната вятърна енергия – и не само офшорната вятърна енергия. Така ние виждаме това като много сътрудническо усилие за развитие на Черно море като център за производство на енергия, а също и, ако ми позволите, за производство на оборудването, което ще се използва за тези офшорни вятърни турбини. Мисля, че Констанца би била естествен кандидат. Това е най-голямото и най-дълбокото пристанище на Черно море, така че защо да не произвеждаме основните части за вятърни турбини и вятърни генератори там, като по този начин създадем работни места и благоденствие за нашите хора.

Владимир Митев: Един от успешните елементи на зеления преход в Румъния е бумът на просуматорите. Към септември 2024 г. в Румъния имаше 150 000 просуматори, което се дължеше и на политиката на румънската държава, на различните стимули, които тя предоставяше. Но периодично румънската държава се намесваше в този сектор, например като обсъждаше дали да наложи данък върху приходите на хората от просуматорска дейност, или дали да се поставят батерии за домакинствата-просуматори. Какви са перспективите на този сектор и каква е настоящата политика на румънската държава по отношение на просуматорите?

Себастиан Бурдужа: Просуматорите са част от нашето енергийно бъдеще. Те са част от 3D визията: декарбонизация, дигитализация и децентрализация. Моята лична визия е, че трябва да дадем възможност на всяко домакинство, което иска да стане просуматор, да го направи, да поеме контрола над енергията си, понякога в буквалния смисъл на думата, и да може да намали сметките си за енергия, както и да бъде по-автономно.

Всъщност мисля, че в Румъния тече просуматорска революция. През 2020 г. мисля, че имахме само около 1600 просуматори, а днес те са над 160 000. Все още чакам последния доклад, но броят им може да е дори около 200 000. Общата инсталирана мощност е около 2000 мегавата, което е повече от нашата атомна електроцентрала – разбира се, с варираща мощност.

За просуматорите основната необходимост е да модернизираме инфраструктурата на мрежата си. Имаме достъп и сме подписали договори за над 1,7 милиарда евро безвъзмездни средства от Фонда за модернизация. 1,2 милиарда са само за дистрибуторите на разпределителната мрежа, така че цялата тази работа помага да се приспособят повече просуматори.

В същото време премахнахме, бих казал, прословутия данък върху слънчевата енергия или възможността за неговото въвеждане. Има нова директива, която по същество позволява на държавите-членки да облагат с данък произведената енергия. Ние напълно премахнахме това от нашите закони, което беше основно искане на общността на просуматорите. Понастоящем няма изискване за батерии, така че мисля, че това би било добра идея, стига държавата да може да субсидира батериите с безвъзмездни средства, защото в момента помагаме на просуматорите да получат намаление на ДДС за слънчевите панели, и много скоро ще има закон за батериите, както и за намалението на ДДС.

Така че има много да се направи. Мисля, че системата трябва да бъде справедлива – например една идея, която искаме да обсъдим публично, е колко струва тази енергия, защото по същество, ако компенсирате енергията едно към едно, разбира се, просуматорите произвеждат през деня, когато енергията е евтина, и консумират през нощта или сутринта, когато няма слънце и енергията е скъпа.

Така че, макар да има схема за количествено компенсиране, мисля, че е необходимо да се разгледа и каква е паричната стойност на произведената/консумирана енергия и да се гарантира справедливо компенсиране, в противен случай, разбира се, тези, които не са просуматори, ще бъдат в неравностойно положение, а нашата цел е да има равни условия за всички потребители.

Наблюдава се бум на просуматорите, което е много добре, но се отправят критики, че това е от полза предимно за средната класа в Румъния. Бих искал да ви попитам и за политиките, които планирате или вече прилагате по отношение на т.нар. енергийно бедни хора в Румъния, които, предполагам, не са малко.

Енергийната бедност е критична област, която ни е много близка. Около една трета от домакинствата ни са в някаква степен енергийно бедни и, разбира се, има около 10 000 домакинства, които все още са в крайна енергийна бедност, според данните, с които разполагаме. Това са домакинства, които по същество са напълно изключени от електропреносната мрежа – те се намират в отдалечени села, и за тях сме реализирали социална програма с местната НПО, наречена „Асоциация за интелигентна енергия“. Ние сме инсталирали слънчеви панели и батерии в отдалечени домакинства и за първи път те са могли да включат осветлението си, а децата им вече не трябва да учат на свещна светлина и могат да имат малък хладилник и малък телевизор и да бъдат свързани със света.

Освен това Министерството на европейските фондове тук стартира програма на стойност половин милиард евро за борба с енергийната бедност – не само за домакинствата, които са напълно изключени от електропреносната мрежа, но и за бедните домакинства, уязвимите домакинства. Това включва панели, батерии, но и инвестиции в енергийна ефективност.

В краткосрочен план, разбира се, имахме и схема за компенсации за сметките на хората – сметките за комунални услуги, както за електроенергия, така и за газ, което гарантира, въз основа на данни на Евростат, че в продължение на повече от две години и половина, преди да поема поста, имахме петата най-евтина електроенергия в ЕС и четвъртата най-евтина газ.

В дългосрочен план мисля, че е много необходимо да удвоим инвестициите си в енергийна ефективност, включително в бившите комунистически или от комунистическата епоха жилищни блокове, които имаме в цялата страна и в целия регион, и разбира се да разширим електропреносната мрежа там, където това е икономически изгодно. Инвестираме доста в разширяването на електропреносната мрежа както за електроенергия, така и за газ, но ЕС е много неохотен да финансира проектите за разширяване на газопреносната мрежа.

Ние вярваме, че газът е преходно гориво и се надяваме, че позицията в Брюксел също ще бъде по-гъвкава – ако не чрез безвъзмездни средства от ЕС, макар че това би било идеално, то поне чрез достъпно финансиране от международни финансови институции като ЕБВР, ЕИБ или други, за да можем да гарантираме, че нашата енергия достига до колкото се може повече румънци.

През есента на миналата година Вие отправихте конкретна критика или оплакване, че има затруднение в енергийната мрежа на ЕС, което пречи на евтината енергия от Западна или Северна Европа да достигне до нашия регион в Югоизточна Европа. Какво се случи след това. Получихте ли подкрепа от други колеги на ниво ЕС или някой предприе ли действия за решаване на този проблем с достигането на евтина енергия до нашия регион?

Всеки, който погледне картата на европейската енергийна мрежа, знае и може да види, че за съжаление междусистемните връзки в сърцето на Европа липсват или са много недостатъчни. Ние сформирахме екип, състоящ се главно от България и Гърция, но и други държави-членки изразиха подкрепата си – Унгария, балтийските държави, Финландия и много други, защото по принцип трябва да имаме едни и същи правила на вътрешния пазар, но на практика, много прагматично, по отношение на инфраструктурата, това не е вътрешен пазар и не е функциониращ пазар.

Затова поставихме много строги срокове на държавите-членки за разработване на междусистемни връзки. Мисля, че Румъния и България, между другото, са в процес на разработване на междусистемни връзки. От тази гледна точка ние сме добри примери за държави-членки, които следват европейския модел – ние сме свързани с всички наши съседи, имаме около 4000 мегавата капацитет за междусистемни връзки, така че можем да гарантираме сигурността на всички около нас. Много помогнахме на Република Молдова по време на енергийната криза. Говорим един и същ език, румънски, и ще продължим да го правим.

Но ако погледнете енергийната карта и цените за следващия ден, ще видите, че през повечето дни Румъния, България и Гърция в частност плащат два до три пъти повече от Западна Европа, а това е тежест за домакинствата. Това е тежест за икономиката, това е липса на конкурентоспособност на нашите компании, особено защото, както знаете, Европа като цяло вече плаща три пъти повече за енергия от САЩ или Китай. Така Източна Европа, нашият източен фланг, е под още по-голяма тежест, и това трябва да бъде разрешено.

След като повдигнахме въпроса пред Комисията и в Съвета на министрите на енергетиката миналата есен, виждам, че новият комисар по енергетиката, Дан Йоргенсен, е направил междусистемната свързаност свой приоритет номер едно. Виждам, че председателят на Комисията, Урсула фон дер Лайен, също е споменала междусистемната свързаност като спешен приоритет. Виждам, че въпросът е бил обсъден в Европейския съвет между държавните и правителствените ръководители на държавите-членки.

Мисля, че сме на прав път – просто трябва да добавим към всичко, ако искате, моркови и тояги. Така че може би субсидии от ЕС за подкрепа на държавите, които работят за развитие на междусистемната свързаност – а ние вече имаме инструмента PMI PCI. Мисля, че това трябва да бъде финансирано още повече. Но също така, ако сте държава-членка и продължавате да отказвате да развивате вашите междусистемни връзки, тогава трябва да бъдете подложени на определено ниво на санкции.

Не мисля, че можем да толерираме повече тази ситуация, но мисля, че е в интерес на всички да имаме истински единен европейски пазар. Докато в повечето дни енергията е по-евтина на запад, има дни, когато вятърът духа по нашето крайбрежие и цените са по-ниски от тези в Западна Европа. В крайна сметка това е общ интерес и мисля, че е въпрос на принцип, в съответствие с визията на основателите на Европейския съюз – Жан Моне и други. Ако това наистина е съюз на въглищата и стоманата в миналото и на енергията днес, тогава тази енергия трябва да може да циркулира свободно, което ще гарантира равни условия.

Малгожата Кулбачевска-Фигат: Последният въпрос е свързан с изтеглянето от употреба на въглищата и предизвикателствата за определени региони. Бих искала да попитам за енергийните комплекси в Олтения и Хунедоара. Какви сценарии се обмислят за тях, колко реалистично е да се разглежда бъдещето им във връзка с възобновяемите източници или водорода – тъй като Румъния също има стратегия за развитие на водорода, и колко време може да отнеме преобразуването и колко работни места могат да бъдат създадени, като се имат предвид всички хора, които сега работят в производството на енергия от въглища в тези комплекси?

Себастиан Бурдужа: И двата въпроса са сред нашите основни приоритети – ние се фокусираме върху тях всеки ден, защото в крайна сметка става въпрос за живота на хората и отвъд зелената идеология трябва да се уверим, че наистина не оставяме никого настрана – не само на думи, но и на практика.

Разбира се, имаме достъпен Фонд за справедлив преход – мисля, че е над 2 милиарда евро. И Олтения, и долината на Жиу отговарят на критериите за допустимост и тези проекти ще започнат, надявам се много скоро, с Министерството на европейските фондове, но, разбира се, и нашето Министерство на енергетиката също помага.

В Олтения има открити мини, където все още работят около 8000 души, а инсталираната мощност е около 1800 мегавата. В долината на Жиу има 2000 въглищари, дълбоки мини и много малък принос към нашия енергиен микс – остава функционална само една въглищна електроцентрала, Парошени.

Долината на Жиу с дълбоките си въглищни мини трябва да се откаже напълно от въглищата до 2032 г. За Олтения крайният срок, определен от Националния план за възстановяване и устойчивост, е 1 януари следващата година. Ние сме изразили становището, че не можем да продължаваме да закриваме блокове, без да имаме алтернатива, и работим по тази алтернатива, която са нови газови електроцентрали, но за съжаление, по причини, които не са свързани с това, не сме успели да ги реализираме.

За съжаление, по причини извън наш контрол, обявихме търгове и не получихме оферти – няколко търга. Цените на газовите турбини са се повишили драстично и са се увеличили с над 50%, има огромно търсене, особено от Украйна, а има много малко EPC изпълнители, които могат да реализират такива проекти. Затова ще настояваме за четиригодишно удължаване в Олтения, което означава, че ще запазим крайния срок 2032 г. за извеждане на въглищата от енергийния ни микс.

Но отново, в Олтения се нуждаем от това време, за да се уверим, че газовите групи ще започнат да работят и безопасно ще заменят производството ни на въглища, особено след като първият ни ядрен блок ще спре за две години през 2027 г. за проекта за удължаване на експлоатационния му срок.

В Олтения имаме план за преструктуриране – имаме достъп до средства от Фонда за модернизация, работят по над 700 мегавата слънчева енергия плюс двете газови централи с обща мощност над 1300 мегавата. Така че това е просто въпрос на време, а не на липса на ангажираност, а на прагматично и обективно признаване на причините за забавянията и гарантиране, че двата времеви хоризонта са съгласувани: премахването на въглищата и замяната им с газ в краткосрочен и средносрочен план.

За социалния проблем – наистина не е лесно за тези хора. Спомням си, когато посетихме мините в долината на Жиу, в края на едно от посещенията ни един миньор дойде при мен и ми каза: „Погледнете ръцете ми“. Наистина, те бяха най-трудолюбивите ръце, които съм виждал, и най-черните заради въглищата. Той каза, че не го интересуват всички тези вятърни генератори и слънчеви панели, а го интересува семейството му и да сложи храна на масата им.

Трябва да има такова социално измерение, защото в крайна сметка, ако нашите граждани не подкрепят тази енергийна трансформация, няма да стигнем доникъде и трансформацията ще се провали. И така, отново, ние застъпваме прагматизма, отклоняваме се от шоковата терапия и чистата идеология и се фокусираме върху решения, които действително работят за хората.

В същото време възнамеряваме да привлечем всички възможни средства от ЕС за енергийната трансформация и с гордост отбелязвам, че миналата седмица имахме нова среща на Комитета на Фонда за модернизация. Румъния е номер едно в ЕС по привличане на средства от Фонда за модернизация – като за нашата страна вече са одобрени общо 10 милиарда евро, а над 6 милиарда вече са преведени по нашите сметки.

Моят аргумент не е, че трябва да се откажем от такива инвестиции – ние се нуждаем от тях, а да ги ускорим и да бъдем много реалистични относно това, което можем да премахнем от нашите системи, без да въведем нещо равностойно на тяхно място.

Владимир Митев: Още един въпрос от мен. Има конфликт между Вас и зелените НПО в Румъния. Чудех се ако прагматизмът е линията, която следвате – има ли някакви въпроси, по които има общ интерес между румънското министерство на енергетиката и тези НПО?

Ние сме отворени за дискусия и диалог – много скоро ще проведем публичен дебат, но това, което подчертах, е редица случаи, които считаме за злоупотреба с процеси, инициирани от редица НПО – не от всички, а от много малко, в които те са блокирали инвестиции или са се опитали да блокират или забавят много необходими инвестиции в Neptune Deep.

Тези необходими инвестиции в нашия газов проект Neptune Deep ще донесат над 20 милиарда евро в бюджета, в джобовете на нашите граждани. Те ще удвоят производството ни на газ и ще укрепят лидерската ни позиция. Вече сме номер едно в производството на газ в Европа.

А тези НПО твърдят, че на дъното на Черно море има древни реликви. На 160 километра от брега, на дълбочина между 100 и 1000 метра, трудно е да повярваме, че някой би завел съдебен процес по този повод, но те го направиха. Ето защо спечелихме всички дела срещу тях, или по-скоро инициирани от тях. Досега сме спечелили тези дела и ще продължим да водим тази битка, но не мисля, че това е в полза на никого.

И със сигурност затруднява постигането на енергийна независимост. Така че в този смисъл мисля, че всички трябва да имаме общи цели като отговорни граждани. Мога да разбера неправителствените организации и техните екологични каузи, подкрепям ги, стига това да не прави страната ни по-уязвима.

Не мисля, че можем да преговаряме с никого за енергийната независимост и сигурност на нашия народ. Същото важи и за нашите водноелектрически централи. Имаме повече от 700 водноелектрически централи, които са започнати преди 1989 г. Тяхното завършване е било систематично оспорвано в съда, въпреки че много от тях са почти завършени. Те са завършени между 70 и 98 процента. Трудно е да си представим рационално каквато и да е допълнителна екологична вреда от водноелектрическа централа, която е завършена на 98%.

Ние сме много заинтересовани да работим с НПО и да отговорим на всички разумни опасения, но в същото време моята задача тук, в министерството, е да гарантирам, че румънците имат достъп до сигурна, достъпна и чиста енергия.

Това интервю е изготвено с подкрепата на Journalismfund в рамките на по-широк проект, свързан с справедливия преход в България, Румъния, Полша и Чехия.

Снимка:Румънският министър на енергетиката Себастиан Бурдужа по време на интервюто с него (източник: Cross-border Talks)

Абонирайте се за канала на подкаста “Трансгранични разговори” (Cross-border Talks) в YouTube! Следете страницата на медията във Facebook и Twitter! Cross-border Talks има и канал в Telegram! A тук е англоезичният му нюзлетър в Substack!

About The Author