Германската държава подкрепя неонацистката преса

Томас Кликауер

Не толкова глупавите части от немските неонацисти издават месечно списание. То е озаглавено Compact, за да прикрие разюздания расизъм, антисемитизъм и неонацизъм на организацията.

Редакторите на брошурата са Юрген Елзасер и още по-откритият неонацист Гьотц Кубичек. И двамата работят в съучастие с неонациста Бенедикт Кайзер и прословутите NS-Boys. И двамата са и твърди поддръжници на неофашистката партия AfD.

На 24 юни 2025 г. Елзасер и неговата неонацистка брошура спечелиха решителна победа във Федералния административен съд на Германия. Решението на съда отмени забраната на правителството върху неонацисткото списание Compact.

В края на съдебното производство Елзасер отпразнува „победата“ си над демократичното правителство на Германия, като се похвали с тениската, която носеше. 

Надписът върху нея гласеше: Bundesregiertungs Besieger – Аз победих правителството. Това беше голям триумф за неонацизма в Германия.

За неонацистите тези неща са свързани с Sieg (победата) на обичания Führerprinzip над смъртния им враг – демокрацията. Те виждат подобно съдебно решение като част от вечната борба на арийската раса срещу мразения декадентски космополитизъм на Кант и либералната демокрация.

С думите „Besieger“ (победител) Елзасер подсказва на своите съмишленици, че „аз (Елзасер) мога да победя правителството. Мога да унищожа демокрацията“ – крайната цел на неонацизма.

Неонацистите са научили много повече от миналото, отколкото повечето германци. Те живеят според думите на не някой друг, а пропагандния шеф на Хитлер, Гьобелс, написани през 1935 г.

Завинаги една от най-добрите шеги на демокрацията е,

че тя е предоставила на своите смъртни врагове средствата, с които да я унищожат.

С неотдавнашното решение на германския съд неонацистите ще твърдят – парадоксално, хитро и подвеждащо – че са спечелили в името на свободата на словото и демокрацията. Междувременно те унищожават свободата на пресата, когато могат. 

За да постигнат крайната си цел – да изкоренят свободата на словото и демокрацията, германските неонацисти приветстват съдебното решение, което легитимира тяхната дехуманизираща пропагандна машина.

Правната битка в местния съд – в източногерманския град Лайпциг – завърши с ясно решение. Неонацисткото списание може да продължи да излиза, без да бъде преследвано от държавата.

Дебатът за списанието на неонацистите се води от миналата година, когато Compact – което за първи път излезе през 2010 г. – беше обвинено в:

• сензационни първи страници,
• измислени обиди към това, което нарича „либерално-демократичната елита“, 
• като същевременно 

разпространява антимюсюлманска и антисемитска омраза.

Наред с онлайн неофашизма, Compact е един от основните гласове на крайната десница в Германия и на често гладко говорещите улични бандити като Pegida – миниатюрните щурмоваци на неофашистката AfD. 

Според собствените – и най-вероятно силно завишени – данни на Compact, неонацисткото списание се продава в около 40 000 екземпляра. През 2020 г. германското правителство го класифицира като „крайнодесен екстремизъм“. Терминът „екстремист“ е официалният код на правителството за неонацизъм.

От 2015 г. Compact управлява и неонацистки канал в YouTube, наречен Compact-TV, с почти 515 000 абонати (юни 2025 г.) – нацизмът влиза в телевизията! Излъчването на неонацистка идеология се подкрепя любезно от Alphabet-Google-YouTube.

Крайно десният идеологически телевизионен пропаганден канал на Compact обсъжда новини по реакционен, екстремистки, десен популистки и неонацистки начин. 

В стремежа си да защити демокрацията от неонацистката пропаганда, тогавашният министър на вътрешните работи – Нанси Фецер – издаде забрана срещу Compact през 2024 г.

Министерството заяви, че Compact произвежда „антисемитско, расистко, антималцинствено, исторически ревизионистко и конспиративно-теоретично съдържание“ (да се чете: неонацистко съдържание). 

Правителството аргументира, че списанието и телевизионната му програма действат „срещу плуралистичната система на Германия, която зачита човешкото достойнство на индивида и насърчава свободното и равноправно участие на всички граждани в формирането на политическата воля“. 

Като пример правителството посочи етническите (да се чете: расистки!) и националистически нагласи на Compact, който описва негерманците като „етнически чужденци“. 

Този невинно звучащ термин се използва от неонацистите срещу неарийците – Untermensch. За неонацистите той е призив за етническо прочистване, предшествано от идеологически мотивираното погрешно убеждение, че съществува Rassenkrieg – война на расите.

Правителството на Германия се опасяваше, че читателите и зрителите на неонацистката пропаганда на Compact подкрепят свалянето на демократичния ред в Германия и че Compact подтиква хората към насилие срещу конституционния ред на Германия. 

С действията на Фецер срещу неонацистите списанието преустанови издаването си. Каналът му в YouTube беше блокиран. 

Както се очакваше, забраната на правителството на Compact предизвика възмущение в десния и неонацистки лагер в Германия. Други не критикуваха забраната на списанието, а твърдяха, че не е ясно какво се цели с нея.

Дори за пропагандни медии, които са откровено антидемократични и антиконституционни, забраната на цяла медийна компания е изключително рядко явление в германската правна система.

За разлика от забраната на отделни текстове или отделни броеве на „Compact“, такава мярка може да е в противоречие с член 5 от германската конституция, известен като Основен закон. Член 5 защитава свободата на мнение и свободата на печата.

Германската асоциация за свободна преса критикува правителството. Тя счита забраната за неоснователна. 

През 2025 г. тя все още може да го прави – стига асоциацията да съществува. Неонацистите имат много ясни представи за свободата на пресата. Нацизмът нарича това Gleichschaltung – елиминиране на свободната преса.

Самото списание Compact реагира на забраната, като се обърна към съда. С неотдавнашното решение на Административния съд на Германия (юни 2025 г.) вече е ясно, че неонацистката брошура Compact ще продължи да разпространява реч на омраза.

Дори в решението си съдиите признаха, че Compact заема борбена и агресивна позиция спрямо конституционните принципи. 

Освен това съдът призна, че в списанието има отделни текстове, които атакуват демократичната конституция на Германия.

Въпреки това той счете, че Compact не прави това преобладаващо. Камуфлажът на нацистите работи перфектно.

Накратко, замъгляването на неонацистите в Германия е успешно. Има моменти в германската история, когато Хитлер се представяше като „велик миротворец“. 

Десетилетия по-късно бруталният режим на Аугусто Пиночет измъчва до смърт хиляди хора, провъзгласявайки се за ангел.

След присъдата най-известното неонацистко списание в Германия е защитено от германската конституция. Нейните разпоредби за „свобода на печата“ подкрепят крайната дясна пропаганда, докато, разбира се, нейните бандити не ликвидират свободната преса.

С опасната халюцинация, че не може да има забрана на крайнодесните медии, съдът прие иска на неонацисткия издател. Това донесе славен триумф на заплашителните батальони на германските неонацисти.

Неонацисткият издател Елзасер не можеше да скрие усмивката си от късогледството на съдията, т.е. от борбата на неонацистите срещу демокрацията.

Във всеки случай, Compact никога не е бил обвинен в престъпления. Въпреки това, неонацистката организация привлича хора в своята идеологическа орбита. Някои от тях правят възможни 23 493 „официално регистрирани“ неонацистки престъпления в Германия:

• За съда няма връзка между двете.
• За германските неонацисти има връзка.
• За неонацистката пропагандна организация Compact тази връзка е смисълът на нейното съществуване.

Въпреки това, председателстващият съдия – Инго Крафт – сам оправда отмяната на забраната на Compact с доста парадоксалното твърдение, че Compact не е просто медийна компания, а преследва политическа програма, организира събития и кампании.

С други думи, фактът, че неонацистката пропагандна организация Compact е част от германските неонацистки отряди, нямаше значение – особено в страна, която е дала на света Аушвиц.

Част от установената структура на неонацизма е, разбира се, партията AfD. Compact нарича неонацистката партия „своята синя вълна“. Тя използва „синьо“, за да прикрие традиционния си цвят „кафяво“ – като кафявите ризи на Хитлер.

Опасната халюцинация на съда достигна апогея си, когато отбеляза, че Compact действително разпространява съдържание, насочено срещу демократично-конституционния ред в Германия. Въпреки това, това съдържание не е „формативно“ за Compact, както погрешно твърди съдът.

С други думи, чрез хитро смесване на неонацистка идеология с туристически съвети, идеи за готвене, педосатанистични идеи и измислици като „от фараона до Ватикана“ и „сатана, поп и Холивуд“, германските неонацисти вече не са неонацисти. Това беше умно и хитро и доста успешно заблуди съда.

По-лошото е, че съдът отбелязва също, че германската конституция гарантира свобода на мнение и свобода на печата дори на „враговете на свободата“ (съдия Крафт). Човек се чуди колко хора са казали същото през 1930 г., за да се озоват в нацистки концентрационен лагер през 1940 г.!

Гьобелс едва ли би могъл да бъде по-щастлив, ако можеше да види, че думите му (написани през 1935 г.) се спазват с такава съвършенство – това винаги ще остане една от най-добрите шеги на демокрацията, че е предоставила на своите смъртни врагове средствата, с които да я унищожат. 

През 2025 г. шегата на Гьобелс е любезно подновена от административния съд на Германия. Германският съд е предоставил на смъртните си врагове средствата, с които германските неонацисти могат да унищожат демокрацията.

Тревожно е, че съдът взел предвид омразата и изопачаването на фактите в изказванията на Compact относно:

• Мерките на Германия срещу коронавируса: най-вероятно Compact все още очаква толкова широко разгласената „диктатура на коронавируса”;
• Войната в Украйна: за Compact това не е война на Русия. Това е просто война „в“ Украйна – Русия, нападателят, магически изчезва от местопрестъплението;
• Конспиративни теории: Compact измисля крайни десни халюцинации; и
• Исторически ревизионизъм: например, когато Максимилиан Крах от AfD хвали офицерите от СС.

С такава решителна атака срещу демокрацията и германското правителство, внушителният Елзасер се наслади на националното медийно внимание в административния съд.

Елзасер беше в празнично настроение, продавайки нацистката си идеология колкото можеше. Сега той може да се представя като „победител“ срещу толкова мразеното демократично правителство. 

Сега неонацистът може да ръководи Compact с подновено медийно внимание. Това вероятно ще донесе много пари в касите му и по този начин ще подкрепи неонацистите в Германия.

Съдът сериозно омаловажи германския неонацизъм. Но победата на неонацистите беше и фатален знак. Тя допълнително нормализира, ако не и превръща в мейнстрийм, неонацизма.

Катастрофалното решение на съда има далеч по-голямо значение от съдбата на един-единствен пропаганден канал на неонацистите. Идеологически и организационно то дава тласък на крайната десница, популистката и неофашистка партия AfD и сродните й неонацистки организации в Германия.

За дребните либерали в Германия решението на съда е израз на „увереност в силата на свободния обществен дебат“. За неонацистите това е нещо, което може да се използва по пътя към диктаторската власт. 

Заплахите, тормозът и честите скандали в германските парламенти от страна на AfD са предвестник на това. За тях широко възхваляваният „свободен обществен дебат“ е платформа за неонацистка пропаганда с цел пълното унищожение на врага. Врагът е демокрацията.

Подкрепено от германската държава и с подновена увереност, списание „Compact“ вече може да разпространява своето неонацистко съдържание в печатни и онлайн издания, в социалните медии и във видеоклипове.

Това е съдържание, което е изпълнено с антисемитски, расистки, ревизионистки исторически фантазии, крайни десни конспиративни теории и неонацистка идеология.

Подстрекаването към омраза и насилие срещу дисиденти и открити опоненти е на дневен ред в „Compact“. Тази неонацистка агитация е насочена срещу либерално-демократичния ред и срещу всеки, който не се вписва в любимата им арийска Volksgemeinschaft (народна общност).

Показателно е, че „искаме да свалим режима“, написа Compact веднъж, когато призоваваше към директни действия срещу демокрацията. 

Освен това мигрантите са оклеветявани като „некултурни варвари“, което подразбира, че неарийците са нецивилизовани и представляват опасност за славата на „германската култура“. Това е „културата“ на хитлеровите SS и концентрационните лагери. 

По повод голяма част от това един от най-добрите германски философи – Адорно – някога отбеляза, че нацизмът е култура на „варварството“ и „да пишеш стихове след Аушвиц е варварство“.

Идеологията зад тази варварска (не)култура на нацизма е изложена в Compact. През 2018 г. фюрерът на Compact Елзасер го изрази ясно, като написа: „задачата на опозиционните медии е да допринесат за свалянето на режима и ние ще вървим рамо до рамо в това“. 

За германските неонацисти „рамо до рамо“ на Елзасер е препратка към прословутата реч на Хитлер „in uns marschiert Deutschland“ („в нас марширува Германия“), както и към една от най-зловещите маршови песни на нацистите, „SA Marschiert“.

Изявлението на Compact Führer е доказателство за неонацизма на Compact. То не оставя никакво съмнение: „Искаме да свалим режима в Германия“ [да се чете: да установим диктатура]. Шефът на Compact Елзасер каза това през 2023 г. на гала вечер за набиране на средства. Това беше в унисон с:

• адвокатът на Compact Улрих Восгерау, който беше участник в прословутата среща в Потсдам за ремиграция [да се чете: Wansee 2.0, да се чете: етническо прочистване на Германия от всички неарийци],
• Лауренс Нотдурт, който някога беше убеден неонацист и член на HDJ, и 
• Фабиан Валзер.

Крайнодесни адвокати като Валзер се опитват да представят речта на омразата като „просто изразяване на мнение“ и следователно „непроблематична“. В съдебния процес срещу Compact това проработи – перфектно.

Тази така наречена „непроблематична“ [да се чете: омразна] реч вече може – отново – да се излъчва по Compact-TV в YouTube с огромните 515 000 абонати и пред 81 000 последователи в Telegram групата на Campact.

Неонацистката пропагандна машина на Compact внушава, че съществува нещо, което неонацистите наричат „студен геноцид над германския Volk“ [да се чете: Volksgemeinschaft]. Тя разпространява неонацистката конспиративна фантазия за така нареченото „голямо заместване“ – заместването на арийците с Untermensch.

В тези идеологически измислици винаги има тайна елитна група. Тези конспиративни фантазии обикновено са подправени с много антисемитизъм. Някои от тях носят антисемитски конотации, често олицетворени от Джордж Сорос. 

Отново, разрастващият се антисемитизъм на Compact разказва приказката за заместването на предполагаемия бял християнски „Stammvolk“ [да се чете: арийска раса] от неарийски мигранти.

Това е сюжетът, на който се основава съвременният десен екстремизъм, неонацизмът, както и успехът на неофашистката AfD и сродните й крайнодесни популистки партии. 

В Германия Compact си представя това като „Синята вълна“ [да се чете: модернизирана вълна от кафяви ризи на Хитлеровите SA]. Това подхранва мечтата да владеят отново улиците, както в „Die Strasse frei, SA marschiert!“.

За да постигне това, неонацистката организация Compact открито подкрепя най-успешната неонацистка партия в Германия – AfD – в предизборни кампании и другаде.

Омаловажавани от съда, Compact и неофашистката AfD от години преследват идеологическата си програма, насочена срещу демократичната система. 

По-лошото е, че Compact създаде нещо като национален фронт в съучастие с различни крайнодесни медийни канали.

С тази нео-нацистка пропагандна стратегия той преследва целта да обедини различни крайнодесни лагери – далеч отвъд вече установената партия – неофашистката AfD.

Идеологията на Compact и неговата неонацистка-националистическа реторика варира от:

• Безмилостното очерняне на глобализацията, 
• Идеологическата борба срещу НАТО заради обожанието му към полудиктатора Путин, 
• Борбата срещу вечно въобразени елити и, разбира се,
• Борбата срещу миграционната политика, тъй като тя внася неарийци в тяхната расово пречистена Volksgemeinschaft.

Фашисткият фюрер на AfD – Бьорн Хьоке, който официално може да бъде наречен нацист и фашист – вече е обявен за „канцлер на мира“ от Compact. Бьорн Хьоке не е нито канцлер, нито човек на мира.

Отмяната на забраната на Compact изпраща много силен сигнал към фюрера на AfD Бьорн Хьоке, крайната десница в Германия и свързаните с нея неонацисти. Това ги укрепва в тяхната крайнодясна културна борба. 

От години Compact е основното медийно средство за тази идеологическа борба и за нормализирането на неонацизма в Германия.

Освен това Compact пое и идеологическа свързваща функция в радикализацията на определени слоеве от германското население. То подкопава доверието в либерално-конституционната държава, като разпалва антидемократични настроения. 

Не е изненадващо, че германският Комитет за Аушвиц изрази „разочарование“ от решението на Compact. Международният комитет за Аушвиц реагира с недоволство на решението по делото за забрана на Compact. 

Много от това е показателен пример за демокрация, която – отново – е наивна по отношение на хитростта на своите опоненти. Решението дойде в момент, в който оцелелите от Холокоста – отново – преживяват възхода на антисемитски настроения и наглите действия на неонацистки публицисти.

В речта си след присъдата лидерът на Compact Юрген Елзасер говори за „пълна газ“. Всеки неонацист разбира какво означава терминът „газ“ в този контекст. 

С присъдата германските неонацисти вече могат гордо да говорят за „газови камери“ – което сега се подкрепя от един от най-висшите съдилища в Германия.

Снимка: (източник: Германската обществена телевизия https://www.tagesschau.de/inland/gesellschaft/compact-urteil-100.html)

Абонирайте се за канала на подкаста “Трансгранични разговори” (Cross-border Talks) в YouTube! Следете страницата на медията във Facebook и Twitter! Cross-border Talks има и канал в Telegram! A тук е англоезичният му нюзлетър в Substack!

About The Author