Партията на Зара Султана и Джереми Корбин: ново начало за британската левица?

Войчех Алберт Лободжински

Бившият лидер на британските лейбъристи Джереми Корбин и младата депутатка Зара Султана обявиха създаването на нова политическа партия. „Ще изградим демократично движение, което да се противопостави на богатите и властните“, заяви Корбин. Засега формацията няма име и регистрация в Изборната комисия, но още в първите дни след анонса хиляди се записаха да следят инициативата.
По този повод “Трансгранични разговори” интервюира Гавин Рий – дългогодишен активист на Лейбъристката партия, за перспективите и предизвикателствата пред новия проект.

Защо Джереми Корбин и Зара Султана решиха да създадат нова партия именно сега?

Причините са няколко. На първо място – слабите резултати на лейбъристкото правителство и растящото недоволство сред неговите поддръжници. На второ – политиката на Киър Стармър, който отстрани и дори изключи редица членове и депутати, включително Корбин. Това създаде ситуация, в която видни фигури на левицата се оказаха извън партията. И не на последно място – подкрепата за Лейбъристката партия в социологическите проучвания е тревожно ниска.

Картината във Великобритания следва един по-широк западен модел: икономическа стагнация, строги икономии, милитаризация, възход на крайната десница, нарастване на расизма и авторитаризма. Разликата е, че тук всичко това се случва под управлението на партия, която все още се представя като лява. Този парадокс допълнително изостри вътрешните разделения в Лейбъристката партия.

В миналото също е имало опити за леви алтернативи – Respect, Left Unity, различни социалистически групи. С какво настоящата инициатива се различава?

Да, имало е опити, но те обикновено идваха от малки фракции и не застрашаваха сериозно позициите на Лейбъристката партия. Сега ситуацията е различна. Зад новия проект стоят фигури с обществена тежест, а недоволството в обществото е много по-дълбоко. Това вече не е периферен експеримент, а потенциален разрив в самата основа на лейбъристката традиция.

Виждаме събиране на няколко фактора: продължаващо социално и икономическо недоволство, разочарование от правителството на Лейбъристите и масовите изключвания от ръководството на Стармър. Всичко това създава почва за нова, реална политическа сила.

Джереми Корбин е познато име дори извън Обединеното кралство. А кой е новият му съюзник – Зара Султана?

Тя беше избрана за депутат през 2019 г., когато Корбин все още беше лидер на Лейбъристката партия. Представлява избирателния район Ковънтри и е само на 31 години – част от новото поколение, политизирано именно в ерата на Корбин.

По убеждения Султана е твърдо вляво. Комбинира социално ориентирани икономически политики, противопоставяне на бюджетните съкращения, защита на работническите права и силни антиимпериалистични позиции. Това я доближава до Корбин и я прави рядко явление в британската политика.

Особено категорична е по темата за Палестина – и именно заради това е обект на постоянни атаки от десните медии. Само преди месец тя излезе в парламента срещу решението групата Palestine Action да бъде обявена за терористична. С изказването си „Всички ние сме Palestine Action“ ясно показа, че няма намерение да отстъпва от позициите си. След това реши сама да напусне Лейбъристката партия, вместо да чака изключване. И почти веднага обяви, че заедно с Корбин започват нов проект.

Впечатлението е, че именно Султана е дала тласък на инициативата. Така ли е?

Мисля, че да. Корбин винаги е бил по-предпазлив – не бива да забравяме, че той прекара целия си политически живот в Лейбъристката партия, докато не беше изключен през 2024 г. Той дори се кандидатира като независим срещу Лейбъристите и спечели. Затова за него въпросът „Кога да стартираме? С кого? При какви условия?“ беше тежък и личен.

Султана, напротив, изглежда е настояла за действие. Макар че дискусии за нова лява партия се водят от години, именно тя направи решителната стъпка – заяви публично „Правим го сега“. Възможно е да е имало различия около лидерството – дали партията ще има съвместно ръководство, кой ще застане начело – но е факт, че Султана се позиционира като централна фигура и ясно заяви претенции за лидерска роля.

Днес вече имаме по-ясна картина: проектът „Твоята партия“ е публично обявен, макар формално да не е учреден. Очаква се конференция наесен, която да реши името, програмата и структурата. Но именно натискът на Султана даде начало на този процес.

Какви са първите резултати от инициативата?

Само за два дни след обявяването на проекта над 400 хиляди души подписаха декларации за потенциално членство. Днес вече говорим за половин милион. Разбира се, това не означава, че всички тези хора са реални членове – по-скоро са се регистрирали за бюлетин и са заявили интерес. Но въпреки това цифрата е впечатляваща.

За сравнение – Лейбъристката партия, която при Корбин достигна пик от над половин милион, днес има около 300 хиляди членове. А Reform UK е в пъти по-малка. Ако гледаме само по този показател, новата формация вече е по-голяма от Консервативната партия и двойно по-голяма от Reform UK.

 Това знак ли е, че новата партия може да се превърне в реален фактор?

Точно така. Това вече не е малка коалиция от маргинални групи, каквито сме виждали преди. Тук има потенциал за истинска лява партия с широка база и социална тежест.

Да не забравяме, че повечето британски партии от десетилетия страдат от намаляващо членство. Масовото участие и демократичната ангажираност дори се приемаха за неудобство от традиционните лидери. Киър Стармър например умишлено ограничи влиянието на редовите членове и вътрешната демокрация. Това е пълна противоположност на подхода на Корбин, който насърчаваше участието на хората от социалната база на партията.

Новата инициатива връща тази идея – партия отдолу нагоре, вкоренена в общностите. Именно затова толкова много хора реагираха толкова бързо.

Какъв вид подкрепа могат да очакват Корбин и Султана в парламента?

Признаци вече има. На последните общи избори, преди малко повече от година, видяхме първите сериозни пукнатини в британската политика. Десетилетия наред Обединеното кралство беше класическа двупартийна система – първо либерали и консерватори, преди това уиги и тори, а през ХХ век – Лейбъристи срещу Консерватори. Мажоритарната избирателна система с един мандат затвърждаваше това разделение.

Но на тези избори в парламента влязоха четирима–петима независими депутати. Корбин беше един от тях. Други бяха про-палестински кандидати от мюсюлмански общности – избиратели, разочаровани от позицията на Лейбъристите по войната в Газа и от завоя на партията надясно. Имаше и още няколко независими кандидати, които бяха съвсем близо до победата.

А какво става с вече изключените или отстранени депутати от Лейбъристката партия?

Това е ключов въпрос. Зара Султана вече е независима. Дайън Абът – знакова фигура за левицата – също беше изключена след обвинения в антисемитизъм, които мнозина смятат за абсурдни. Тя заяви, че расизмът срещу чернокожите не е по-сериозен, а различен поради корените си – ръководството на Стармър обяви този коментар за антисемитски. Възможно е Абът да се присъедини към новата формация.

В момента шестима депутати са отстранени от парламентарната група на Лейбъристите, а някои вече са окончателно изключени от партията. Те остават народни представители, но със статут на независими – без право да действат от името на Лейбъристката партия.

Разбира се, това не означава, че всички ще се влеят в новата партия. Някои вероятно ще го направят, други ще изберат да останат настрана. Но самият факт, че левите редици се разширяват извън Лейбъристката партия, показва, че разривът е реален.

Това напрежение личи и в гласуванията, нали?

Абсолютно. Наскоро Лейбъристката партия предложи реформи в социалните помощи, включително ограничаване на помощи за отопление и прословутата мярка за „две деца“. Именно последната предизвика най-голямо недоволство. Общо 47 лейбъристки депутати гласуваха против – бунт, който принуди ръководството да отстъпи от някои мерки.

Това е показателно. Мнозина депутати усещат, че губят връзка с избирателите си и че следващите избори може да им костват мандатите. Несигурността поражда вътрешно напрежение, което вече се превръща в политическо действие.

Какви са отношенията със Зелената партия? Възможно ли е нова лява коалиция?

Зелените са единствената по-стабилна по-малка партия в Англия и Уелс. Те вече имат четирима депутати в парламента и силни позиции на местно ниво. Имат прогресивна програма по социални въпроси, климата и външната политика, така че общите теми със социалистическата левица са много.

Разбира се, отношенията между Зелените и лейбъристката левица винаги са били малко напрегнати. В миналото Зелените често заемаха пространства, изоставени от Лейбъристите, което създаваше конкуренция. Но сега ситуацията е различна. Вече има разговори за сътрудничество, включително и в парламента. Не е изключено при определени обстоятелства Зелената партия и „Твоята партия“ на Корбин и Султана да работят заедно.

Важно е да се подчертае, че Зелените имат установена организационна структура, докато новият проект тепърва ще изгражда своята. Това означава, че поне в началото ролите ще бъдат асиметрични. Но при добре обмислена стратегия би могло да се формира широка лява коалиция, способна да оказва реален натиск върху правителството.

А как изглежда ситуацията в Шотландия и Уелс? Там също има силни местни партии.

Точно така. В Шотландия например управлява Шотландската национална партия, която съчетава националноосвободителна кауза с прогресивни социални политики. В Уелс съществува партията Плайд Камри, също с ляво-националистически уклон. И в двете страни Зелените имат представители, а левите движения са активни.

Няма как проектът на Корбин и Султана да игнорира тези фактори. Ако искат да се превърнат в национална сила, ще трябва да изграждат връзки с вече съществуващите партии в Шотландия и Уелс. В противен случай рискуват да останат ограничени основно до Англия.

Какви са основните предизвикателства пред новата партия?

Първият и най-голям риск е организационният. В момента говорим за движение, което събира стотици хиляди симпатизанти онлайн, но без ясна структура, без местни секции, без реални механизми за вземане на решения. Ако тази енергия не се канализира в устойчива организация, ентусиазмът може бързо да се изпари.

Второто предизвикателство е финансирането. Кампаниите в Обединеното кралство са скъпи, а новата партия ще трябва да разчита на дарения от редови членове. Това е предимство по отношение на независимостта, но е и риск, ако подкрепата не се окаже достатъчна.

Третият проблем е медийният натиск. Вече виждаме как десните таблоиди атакуват Султана, а Корбин е подложен на кампания на демонизация от години. Враждебността на големите медии ще бъде постоянна.

И накрая – избирателната система. Мажоритарната система с един мандат е конструирана така, че да затруднява новите партии. Дори с половин милион членове, превръщането на подкрепата в парламентарни места ще бъде много трудно.

Има ли и вътрешни рискове?

Да. Всяко ново движение е изложено на напрежение между „старите кадри“ и новите активисти, между по-умерени и по-радикални тенденции. Ако лидерите не намерят механизъм за демократично участие и баланс, може да се стигне до вътрешни разцепления.

Друг риск е свързан с очакванията. Хиляди хора влязоха в инициативата с надеждата за бърза промяна. Ако не видят резултати, може да се разочароват. Това се случи в миналото с други опити за леви алтернативи.

Какви са тогава шансовете новата партия да се превърне в устойчива политическа сила?

Зависи от това дали ще успее да съчетае три елемента:

1. Масово участие и демократичност – ако хората се почувстват реално въвлечени, това ще задържи енергията.
   
2. Ясна програма – не само лозунги, а конкретни политики за икономиката, социалната сфера и външната политика.
   
3. Стратегически съюзи – със Зелените, с независими депутати, с местни партии в Шотландия и Уелс.
   

Ако тези условия се изпълнят, „Твоята партия“ може да се превърне в най-значимата лява формация във Великобритания от десетилетия.

Как виждате бъдещето на британската левица в този контекст?

Британската левица е в критичен момент. Традиционната структура на Лейбъристката партия е отслабена от години на вътрешни конфликти, скандали и загуба на доверие. Това създава вакуум, който новите формации могат да запълнят. Ако новата партия успее да предложи ясна визия, честна комуникация и реални политики, тя може да привлече не само ядро от активисти, но и по-широка част от обществото, уморена от старите играчи.

Може ли обаче новата партия да промени политическия пейзаж във Великобритания?

Да, но това ще бъде постепенен процес. Мажоритарната система ограничава новите партии, но дори няколко ключови спечелени места могат да предизвикат вълна от внимание и доверие. Ако движението се задържи и се разшири в местната политика – съвети, общини – то ще се превърне в сериозен фактор, който ще влияе върху дневния ред на Лейбъристката партия и на националната политика като цяло.

Какво е най-важното, което новата партия трябва да постигне през следващите години?

Най-важното е да се изгради като устойчива организация с вътрешна демокрация, ясно определени приоритети и способност да мобилизира хората на терен. Успехът няма да дойде само от онлайн енергията или медиите, а от реалната работа с гражданите, с общностите и с местната власт. Ако успее в това, партията ще има шанс да се превърне в постоянна част от британската политика.

Какво е вашето лично впечатление от Султана и Корбин като лидери на това движение?

Те са различни, но допълващи се. Корбин носи опита, авторитета и познаването на политическите механизми, а Султана внася новаторство, харизма и способност да мотивира младите хора. Заедно имат потенциала да обединят различни слоеве на обществото и да създадат реална алтернатива на статуквото. Въпросът е дали ще успеят да превърнат този потенциал в траен резултат.

Снимка на корицата: Зара Султана говори на протеста на медицинските сестри, 2023 г.

Абонирайте се за канала на подкаста “Трансгранични разговори” (Cross-border Talks) в YouTube! Следете страницата на медията във Facebook и Twitter! Cross-border Talks има и канал в Telegram! A тук е англоезичният му нюзлетър в Substack!

About The Author