Израелското общество е на ръба на пълното изтощение
Израелците наистина вярват, че Иран е бил на път да създаде атомна бомба. Израелското военно ръководство поддържа тази теза. Но аз лично не вярвам в това. И дори ако Иран е постигнал пробив – честно казано, нямам проблем с това. Напълно рационално е да се стремят към ядрени оръжия. Хората – включително израелските либерали – вярват на официалната версия. Те измислят всякакви извинения за войната срещу Иран, като цитират агресивни изявления на ирански политици срещу Израел. Но имаме също толкова агресивни изявления на израелски политици срещу Иран през годините – казва Офер Неймар, израелски лев активист, участващ в движението за бойкот, оттегляне на инвестиции и санкции.
Интервю на Войчех Алберт Лободжински. Разговорът се състоя на 14 юни 2025 г., веднага след първите израелски атаки срещу Иран и отговора на Иран.
Войчех Лободжински: Какво е настроението в Йерусалим сред вашите съседи, семейство, приятели?
Офер Неймар: Градът е затихнал. Хората са уплашени. От това, което виждам в социалните медии, повечето хора – както може да се очаква – подкрепят атаката срещу Иран, поне засега. Това не е изненада, особено сред десните. Разочароващо е да се види, че либералните ционисти подкрепят атаките по свой собствен грозен начин. Имам предвид, че те ги подкрепят, като възхваляват израелската армия – не Нетаняху – и казват, че това е „истинският Израел“, професионалният Израел, за разлика от Нетаняху и ултраортодоксалните, които не служат в армията. Те твърдят, че това е скъпоценният Израел, който трябва да запазим, въпреки че Нетаняху се опитва да го разкъса. В известен смисъл тези либерални ционисти показват дори по-голяма подкрепа за армията, отколкото израелското дясно крило.
Съществува мит, че израелските системи за противовъздушна отбрана са непробиваеми. А сега Иран е в състояние да пробие в тях. Да, това се е случвало и преди – като по време на сблъсъците миналата година – но този път израелските загуби са по-значителни. Има загинали хора.
Този път изглежда, че иранците са се прицелили много по-пряко в военния щаб в центъра на Тел Авив. Щабът на израелските въоръжени сили, Министерството на отбраната и командването на въздушните сили се намират в един комплекс. Това беше целта им. От това, което разбрах, те са ударили комплекса. Неотдавна петролна рафинерия в Хайфа беше силно ударена, както и няколко жилищни сгради в градове в цял Израел.
Степента, в която иранските ракети пробиха „Железния купол“, „Стрелата“ и каквито и да са другите системи, с които разполагат, е шокираща за израелците. С загинали хора и толкова много разрушения, някои улици в тези израелски градове в момента приличат на Газа. Хората се чувстват много по-уязвими. Израелските системи прихващат повечето ракети, но малкото, които успяват да пробият, са опустошителни.
Съвсем сигурен съм, че това ще продължи, ако Израел продължи да бомбардира Иран. А иранците разполагат с по-мощни ракети, както и с нисколетящи крилати ракети, които все още не са използвали.
Хората в Израел наистина ли вярват, че Иран е бил толкова близо до придобиването на оръжия за масово унищожение – имам предвид атомни бомби?
Да, абсолютно – кажете го на хората и те ще повярват. Имам предвид, че ако сте израелски военен, разбира се, че ще поддържате тази теза.
Аз лично не вярвам в това. Дори и Иран да е постигнал пробив – честно казано, нямам проблем с това. Браво на тях. Напълно рационално е да се стремят към ядрени оръжия.
Аз съм категорично против ядрените оръжия, особено в Близкия изток, но предвид обстоятелствата, е рационално и легитимно Иран да ги търси – стига да съществува геноцидна, агресивна израелска държава. Въпреки това израелците – включително либералите – вярват в тази версия. Измислят всякакви глупави извинения, като цитират агресивни изявления на ирански политици. Но всъщност през годините израелски политици са правили също толкова агресивни изявления срещу Иран!
Втората цел на израелското правителство е смяна на режима в Иран. Смятате ли, че това е възможно?
Мисля, че е лудост. Няма да се случи. Вижте – когато Израел систематично убива деца в Техеран и удря рафинерии и инфраструктура, това е много различно от твърденията, че бомбардират само военни цели. От моята ограничена гледна точка, предполагам, че виждайки какво прави Израел в момента, много иранци, които се противопоставят на режима – и мисля, че това са мнозинството от иранците – ще се обединят, за да се противопоставят на тази израелска агресия.
Ако Израел мисли, че може да смени режима в Иран, като убива деца в Техеран – това е лудост. И цялата атака е престъпление на агресия – престъпление срещу човечеството. И в същото време е политическа илюзия.
Говорителите в медийното пространство – наистина ли вярват, че Иран по някакъв начин ще… избухне?
Медиите тук повтарят като папагали официалните изявления на Израел. Не се чува никой да казва, че нещата не вървят добре или че такава промяна на режима е невъзможна. Отне им почти две години геноцид, за да започнат да говорят за страданията в Газа. И дори тогава, това са само няколко гласа, които не показват най-тежките кадри.
Засега не мисля, че ще видите израелските медии да критикуват идеята за промяна на режима или да казват, че тази война е несправедлива. Това ще отнеме повече време – ако изобщо се случи. Въпреки това фактът, че израелци умират в градове из цяла Израел, вече кара някои коментатори да задават въпроси, като например защо Израел атакува иранската инфраструктура, а не се фокусира върху ядрените съоръжения.
Има и втора версия, според която цялата криза е инсценирана от Нетаняху, за да спаси правителството си от крах.
Е, има криза тук около набирането на ултраортодоксални евреи в армията. Както знаете, повечето ултраортодоксални 18-годишни не са длъжни да служат или се записват в армията за много кратък период. В израелското общество има много гняв по този повод – хората казват: ”Ние умираме в Газа, а те дори не се записват в армията.”
Ултраортодоксалните партии искат да запазят тези изключения. Други партии искат повече ултраортодоксални млади мъже да се записват в армията. Ултраортодоксалните партии заплашваха, че ще се оттеглят от правителството, ако Нетаняху не гарантира някакъв вид изключение.
Става дума главно за „Обединен юдаизъм на Тората“, която сама по себе си е разделена на две фракции, а също и за „Шас“. Гласуването беше за – не съм сигурен за точния технически термин – нещо като отлагане на пленарното заседание на Кнесета или разпускане на Кнесета. За това са необходими 61 гласа. Опозицията и нейните поддръжници – включително някои ултраортодоксални членове на коалицията – имаха само 53 гласа. Коалицията имаше 61 гласа „против“, така че законопроектът не беше приет.
Председателят на Кнесета, от партията „Ликуд“ на Нетаняху, обяви някакъв законопроект, който ще реши въпроса, но ще чакаме да видим. Разбира се, сега с войната Нетаняху ще получи повече време, ако му е необходимо.
Хората ядосани ли са главно заради освобождаването от военна служба на категории граждани, или по-скоро защото армията наистина се нуждае от повече войници?
В момента това е огромен проблем. Хората винаги са били ядосани по този въпрос, но сега – с войната и толкова много загинали войници – нещата са различни. Армията наистина има недостиг на войници; те се сблъскват с големи трудности. Така че да, те се нуждаят от повече войници. Армията настоява за по-широки мерки за набор на войници.
Когато погледнете цифрите, те не изглеждат толкова високи. Официалното съобщение гласи, че загубите не надвишават 900 убити войници и около 6-7 хиляди ранени.
Да, но това вече е значителен брой. Около десет хиляди войници са ранени. Освен това има хора с психически проблеми, войници, които не се явяват на служба, или такива, които търсят психиатрична помощ. IDF твърди, че им липсват между 10 000 и 20 000 войници. Това е броят, от който според тях се нуждаят.
В момента се говори много за психологическа криза в Израел – злоупотреба с алкохол, употреба на наркотици, кокаин и други вещества. Това ли се забелязва в ежедневието?
Да. В ежедневието – може да се усети. Лично аз избягвам повечето обществени места по много причини. Но като цяло може да се каже, че хората са тревожни. Опитвам се да огранича излизанията си до по-тихи места. Ако погледнете шофьорите по пътищата – хората тук винаги са били нервни, но сега се усеща по-лошо. Просто чета новините: има повече насилие, повече хора са намушкани, повече жени са убити от съпрузите си. Сега усещането е за по-голям лудост.
И току-що намерих тази цифра: от юли 2024 г., през последната година, израелската армия се е опитала да мобилизира 10 000 ултраортодоксални мъже, но само 205 са били мобилизирани. Това е около 2%.
Защо ултраортодоксалната общност е толкова против това?
Това се дължи на тяхното убеждение, че е по-важно да се изучава Тората в йешивата – че тя е това, което защитава еврейския народ. А сега, освен това, кой иска да отиде да служи, да работи усилено и да бъде убит?
Първоначално това беше нещо като малка услуга, която Бен-Гурион направи на един от ултраортодоксалните равини. След Холокоста – повечето йешиви в Източна Европа бяха унищожени – равинът помоли Бен-Гурион да предостави временно освобождаване от военна служба на няколкостотин момчета от йешивата всяка година. И после нещата просто се разраснаха. Сега вече не са 400, а по-скоро 10 000 или дори повече всяка година.
Има и друг фактор: лидерите на общността се страхуват искрено – и с основание – че ако 18-годишните служат в IDF, очите им ще се отворят за по-широкия свят. Те могат да се откажат от ултраортодоксалния начин на живот. Ще бъде по-трудно да ги контролират, защото ще бъдат привлечени от по-широкото израелско общество и вече няма да бъдат религиозни.
Но с тази ескалация, има ли някаква масова мобилизация, показват ли хората някакъв нов дух – усещането, че наистина са във война? От иранска страна можеше да се видят хора по улиците, които демонстрираха подкрепата си за правителството. И в голяма част от Близкия изток видяхме подобни сцени.
Повечето израелци просто правят каквото им каже правителството. Не мисля, че ще видим масови протести срещу войната с Иран, поне засега. Броят на хората, които са готови да излязат и да демонстрират в момента, е минимален. Искам да кажа, че се надявам да бъда изненадан, но засега е трудно да си представим големи протести срещу войната.
Освен това полицията разгонва всеки малък протест срещу войната. Те твърдят, че лозунгът „Спрете войната“ е незаконен. Това е израелската демокрация в действие. Либералите, които протестират срещу правителството по различни причини, подкрепят израелската армия. Но под тази подкрепа се крие клаустрофобично усещане за обреченост, безпомощност и привързаност към най-простата сила, обединяваща раздробеното израелско общество – армията.
Въпреки това в някои части на страната ситуацията е по-спокойна, отколкото беше, например в северната част? Интересно е, че „Хизбула” обяви, че няма да участва в ескалацията?
Засега северната граница е спокойна. Въпреки това, има продължаващи проблеми. Израел все още окупира части от ливанска територия. „Хизбула” изисква изтегляне на израелските войски, както и ливанското правителство. Мисля, че позицията на „Хизбула” е: ако ливанското правителство може да реши този въпрос по политически път, добре. Но ако не може, тогава в даден момент може да има военни ответни мерки срещу Израел за окупирането на части от Ливан.
А как стои въпросът със социално-икономическата ситуация, влошава ли се още повече?
Цените продължават да се покачват. Мисля, че последния път споменах цената на тъмния шоколад Lindt. Преди да започне геноцидът, 100-грамова таблетка струваше около 12 или 13 шекела. Сега е 22 или 23 шекела, което е 5,54 евро. Така че цените се покачват. Някои хора са загубили работата си – дори тези, които са служили дълго като резервисти. Бизнесът на някои хора се е сринал.
Трудно е да се каже, че има усещане за тотален икономически колапс, но икономиката не е в добро състояние. Хората имат по-малко пари и перспективите не са добри. Туризмът почти не съществува. Повечето международни авиокомпании са спрели полетите до Израел, а някои са се оттеглили за неопределено време.
Има усещане за обсада. Хусите – йеменците – целят специално летище „Бен Гурион“. Най-малко една ракета или ракета е паднала там; видяхме кадри. Беше доста страшно. Има усещане за обсада и криза.
Много ще зависи от това, какво ще решат военните елити. Ако има критики в системата срещу Нетаняху – е, може би това би променило нещата. Но засега всички са единни: Военновъздушните сили, разузнавателните агенции, Министерството на отбраната – всички казват, че това е оправдано.
Но има и информация, че шефовете на силите за сигурност и военните не вярват на Нетаняху. Те не знаят какви са истинските му намерения.
Така че описваш общество в дълбока криза.
Да, абсолютно. И в отричане – отричане на дълбоката дупка, в която сме, отричане на геноцида в Газа, въпреки че знаят достатъчно. Те знаят, че Израел извършва нещо ужасно. Не могат да твърдят, че не знаят – но все пак се опитват да го отричат.
Те са в отричане на факта, че Израел е загубил бъдещето си. Това е общество, което се връща към примитивно състояние – грубо насилие, омраза, расизъм и много отричане.
А събитията в Газа – отразяват ли се изобщо в медиите? Имам предвид, това, което виждаме сега, вече не може да се нарече война. Повечето от нещата, които се случват, приличат на гладни хора, които се борят за храна. Израелските въоръжени сили са се оттеглили до голяма степен и сега там има – наемници, бандити, въоръжени от Израел банди. Може да се предположи, че израелските въоръжени сили са изморени, че хората са изморени да участват в това, което се случва в Газа. Каква е перспективата за това?
Има някои дискусии – за изтощени войници, страдащи от колапс. Но основното за присъствието на Израел в Газа в момента – има няколко аспекта.
Първо, Израел вече призна, че използва банди – очевидно подкрепяни и от Обединените арабски емирства. Армията все още е в Газа, но не отговаря за разпределянето на помощта. Дори и преди това не беше наистина отговорна; това беше оставено на международните агенции.
Сега има този много съмнителен „хуманитарен фронт в Газа“ с американски наемници. Ясно е, че както израелските въоръжени сили, така и някои палестински колаборационисти използват насилие – всъщност стрелят по палестинци, събрали се да получат помощ, по различни причини. Бих казал дори, че някои стрелби се извършват само за да се сломи духът на палестинците.
Разбира се, за това няма да чуете нищо от израелските медии. Фокусът е изцяло върху Иран – върху нашите страдания, върху бедните малки израелски жертви.
Да, все още има въоръжена палестинска съпротива – всяка седмица умират или са ранени войници. Но това е геноцид. Да го наричаме война е погрешно. Все пак израелците ще го наричат така – война, а не геноцид.
А каква е ситуацията в Западния бряг в момента?
Не чуваме достатъчно за ситуацията в Западния бряг, но това, което Израел прави там, е силно вдъхновено от действията му в Газа. Израел разрушава – изравнява – цели райони в бежанските лагери. Те на практика унищожават бежанските лагери, защото те са центрове на съпротива.
Има ужасно насилие от страна на заселниците и израелските въоръжени сили срещу малки палестински общности в долината на река Йордан и в южните хълмове на Хеброн – всъщност просто се опитват да ги изгонят. Убиват овцете им, крадат водата им, тероризират ги посред нощ.
Мисля, че светът трябва да обърне повече внимание на това, което се случва в Западния бряг. В момента там се извършва етническо прочистване и други престъпления срещу човечеството.
Вчера израелските въоръжени сили наложиха състояние на обсада.
В момента всички палестински общности в Западния бряг са на практика напълно обсадени или блокирани – така е от около 48 часа.
И трябва да добавя: там има огромна икономическа криза. Хората не могат да работят от почти две години. Някои имаха работа в Израел – неквалифицирана и квалифицирана – и я загубиха. Хората изразходваха спестяванията си.
Това е бомба със закъснител. Хората останаха без пари. В Западния бряг има толкова много бедност и мисля, че това е нещо, за което хората наистина трябва да знаят.
Страхувам се, че това ще бъде следващото място на ескалация и може би следващата част от продължаващото геноцид.
Абонирайте се за канала на подкаста “Трансгранични разговори” (Cross-border Talks) в YouTube! Следете страницата на медията във Facebook и Twitter! Cross-border Talks има и канал в Telegram! A тук е англоезичният му нюзлетър в Substack!
About The Author
