Кодру Врабие:  Молдова, Грузия и Украйна трябва да бъдат подкрепени икономически и човешки по пътя им към ЕС

Интервю с румънски експерт по въпросите на доброто управление в контекста на кандидатурата на трите страни за членство в ЕС

Владимир Митев

На 9 март 2022 г. „Трансгранични разговори“ интервюира румънския експерт по добро управление Кодру Врабие за това какво е реалистично по пътя към ЕС за Молдова, Грузия и Украйна, на чиято територия има война или замразени конфликти, какво могат да направят за тях източните страни от ЕС и какви добри примери за реформи има в тях, особено в Молдова. 

Добре дошли в поредното интервю от „Трансгранични разговори“. Продължаваме да обмисляме ситуацията в Украйна и какво означава тя за региона извън нея, както и за Източна Европа. Неотдавна, в началото на март, Украйна, Молдова и Грузия подадоха молби за членство в ЕС и сега имаме един въпросник, който вероятно има какво да каже за всички тези събития. Той е Кодру Врабие. Той е дългогодишен активист на неправителствени организации в Румъния, участвал през годините в редица инициативи за по-добро управление, експерт по борба с корупцията и т.н. А напоследък се занимава с проекта „Лидери в правосъдието“, в резултат на което провежда множество обучения с млади магистрати и адвокати от Румъния и Молдова. Така че имаме какво да обсъдим с него.

На първо място, Кодру, какво е мнението Ви за тази ситуация и за случващото се в Украйна? Дълго време имаше различни варианти, но най-вероятно Украйна, както и регионът, се развиваше по определен начин на координация, вероятно между различни геополитически сили. И така, каква е промяната сега с тази руска намеса?

Труден въпрос. Сложен и труден е от гледна точка на това, че в днешно време е почти невъзможно да се предвиди бъдещето. Мисля, че Украйна определено вървеше по пътя на по-голяма интеграция с Европейския съюз или със Запада, ако щете. И може би идеята за евентуално присъединяване на Украйна към НАТО беше едно от основните опасения за Русия. До каква степен намесата на Русия беше оправдана по някакъв начин, под някаква форма? Не искам да влизам в тази дискусия, защото смятам, че това е нарушение на правилата в международните отношения. Но по принцип до февруари, до интервенцията, хората в Украйна гледаха на Запада с голяма надежда. 

Какво ще се случи след руската интервенция в Украйна? Сега тази надежда расте не само в Украйна, но и в съседна Молдова, в Грузия и почти в цяла Източна Европа – от балтийските държави до Полша, Словакия и вероятно България. Не съм сигурен какво се случва в Унгария, но това е малко по-различна история. Не знам дали съм отговорил на въпроса ви.

Разбирам, че надеждата за развитие се противопоставя на оставането на място, на повтарянето на същото, което направи катастрофалният преход, а надеждата е свързана със Запада. Затова нека ви задам въпрос по този въпрос. Сега имаме ситуация, в която Украйна подаде молба за бързо членство в ЕС, а Молдова и Грузия последваха примера й само няколко дни след това. Знаем, че в Украйна се води война, а Грузия и Молдова също имат свои замразени конфликти. И особено в тази ситуация Приднестровието обяви, че може да обяви независимост, ако геополитическата позиция на Молдова се промени. Така че това е едно от нещата: геополитическото измерение. Но освен това има и част от отношенията с ЕС, които са отношения на вземане-даване. И така, какво променя кандидатстването за членство в ЕС за тези три държави? Какво може да предложи ЕС и какво е реалистично, като се имат предвид всички тези замразени и горещи конфликти, които се случват?

Имате няколко въпроса в един. Така че е малко трудно, но мисля, че трябва да започнем от концепцията за бързо присъединяване. Доколкото ми е известно, тя все още не е добре дефинирана. Всички знаем, че за да може една страна да се присъедини към Европейския съюз, тя трябва да изпълни критериите от Копенхаген. А критериите от Копенхаген са свързани главно със социалния мир в дадена страна. Това обаче не е съвсем вярно или приложимо за Украйна, която е въвлечена във война, докато в Грузия има замразени конфликти за Осетия и Абхазия. А в Република Молдова – заради така наречената Приднестровска република.

Така че считам, че концепцията за ускорено присъединяване е нещо, което ще се нуждае преди всичко от разяснения от Европейската комисия, основно от Европейския съвет, тъй като в известен смисъл става въпрос за изменения на договорите. Затова не очаквам ускорената процедура да започне да се прилага по-рано от шест месеца до една година. И не виждам идеята за ускорено присъединяване в приоритетите на френското председателство.

Така че, ако въпросът бъде поставен на масата по някакъв начин, под някаква форма, това вероятно ще се случи през втората половина на тази година, а първите стъпки, които може да видим по отношение на споразумение или политически процес, могат да бъдат най-рано през следващата година. След това, при условие че имаме нова рамка за това ранно присъединяване, ще има процес на преговори. Всички си спомняме, че когато Румъния и България бяха кандидатки за членство в Европейския съюз, се водеха преговори по конкретни глави,  за статистика, селско стопанство или правосъдие и вътрешни работи и т.н.. По-конкретно, преговорите по глава „Правосъдие и вътрешни работи“ ще бъдат много трудни за всички тези страни. Знаем, че в Грузия преди около десет години е имало огромна чистка в полицията. Те са в процес на реформиране на съдебната система. В Украйна започнаха реформата с един процес на проверка на магистратите, който беше заимстван, така да се каже, от Албания. А Молдова току-що започна процеса на проверка на магистратите. Тя продължава през цялата криза. Така че, ще бъде много трудно, когато разглеждаме съдебната система, правосъдието, и ще бъде много трудно от гледна точка на вътрешните работи. Достатъчен е само един поглед към горещата военна зона в Източна Украйна и в южната част на страната. И ако се замислите за многото така наречени замразени конфликти, погледнете Грузия и Молдова. Така че от тази гледна точка ще бъде изключително трудно да се осъществи бързо присъединяване, а когато имаме предвид бързо присъединяване, имаме предвид основно поне три години. Не мисля, че това ще се случи по-рано.

Свидетели сте на редица усилия, особено в Република Молдова, за модернизиране на страната. Известно ни е, че Република Молдова е постигнала известни успехи по отношение на електронното правителство, да кажем, и вие сами сте провели обучение и сте били в контакт с младото поколение адвокати и магистрати. Можете ли да ни разкажете повече за тези усилия, особено на Република Молдова, за модернизация? Колко успешни са те? Доколко има още какво да се направи? Какви са пречките?

Пътувам до Молдова поне веднъж годишно, но обикновено два пъти годишно. И имам контакти предимно с млади професионалисти в съдебната система. Мисля, че сегашната ситуация с инвазията, с руското нахлуване в Украйна, носи на Молдова както страх, така и надежда. Страх, защото всички мислят за най-лошия сценарий, при който Одеса може да бъде окупирана от руснаците? А след това може да се създаде коридор от Одеса до Приднестровието, където е разположена 14-ата руска армия за последните 30 години. Така че това би било един вид руско завладяване на нова държава точно на границата с Молдова. Това е страшното.

В същото време има надежда, която се изразява в това как Молдова ще се справи с новата вълна бежанци от Украйна. Ако не се лъжа, около 100 000 души вече са пресекли границата с Молдова. Не всички от тях остават. Някои от тях преминават в Румъния и стигат до Западна Европа. Но начинът, по който молдовският народ се справя със ситуацията с бежанците, е образцов. Това позволява на молдовския народ да се гордее с факта, че е достатъчно развит, за да може да приеме бежанци и да им осигури подслон, храна, спешна медицинска помощ и т.н. Това в известен смисъл означава, че икономическото развитие на Молдова, което беше доста ускорено през последните 10 години, сега има много конкретна и много ясна илюстрация на място. Хората в Молдова осъзнават, че макар да са бедни, днес имат по-добър стандарт на живот, отколкото преди 10 години. Така те могат да си позволят така наречения лукс. да отговорят на нуждите на бежанците в Украйна. Това е изключително важно от гледна точка на вътрешната мотивация за надежда и смелост.

Ако погледнем към съдебната система, ще видим, че новото молдовско правителство дойде с много надежди и обещания. След това се препъна в редица политически решения, свързани със съдебната власт, но в момента сме в процес на финализиране на проверката на кандидатите за Върховния съд и за Съдебния съвет. И за Прокурорския съвет този процес изглежда върви много добре, без никакви проблеми, или може би заради кризата с бежанците хората не му обръщат особено внимание. Но аз се съмнявам в това.

Така че, по същество, ние сме в процес, в който молдовската съдебна система в известен смисъл преминава на ново ниво на развитие, след което страната се надява да се превърне в модел на съдебна реформа в Западна Европа. И ако успеят с тази съдебна реформа в правосъдието, както успяха през последните 10 години с електронното правителство, това е изключително добра посока за развитие. Наистина сте прави. Електронното правителство в Република Молдова по отношение на услугите е много по-добро от това, което имаме в Румъния или България. И това е модел, към който светът може само да се стреми.

Добре, значи има надежда. И ако вземем трите страни заедно, каква е положителната теория за тяхното развитие при тези специфични условия? Както казах, в Украйна има война, а в другите две страни има замразени конфликти.  Какво наистина може да бъде положителното в тяхното развитие занапред?

Пропуснах най-важната положителна история. Става дума за това, че тези три държави в момента защитават свободата ни да разговаряме помежду си така, както го правим точно сега. В Букурещ е тихо. В Русе има мир. Можем да свържем и запишем този материал. Това е възможно преди всичко благодарение на Украйна. Но и благодарение на Грузия, която преди седем години се изправи срещу Русия. И защото Молдова е отличен буфер за поемане на първата вълна украински бежанци. Положителната история е способността за саможертва на тези три държави, ако мога да използвам този израз.

Можем да разгледаме тази положителна история по-късно, тъй като тя се възнаграждава с членството в Европейския съюз, ако това е нещо, което те евентуално ще искат да направят и ако това е нещо, което могат да направят. Но аз се надявам, че това ще се случи и че бъдещият Европейски съюз ще включва не само тези три държави, но и Западните Балкани. Надяваме се, че и Беларус ще се присъедини, освен ако не реши да стане поредната република на Руската федерация. Но това е погрешно схващане. 

Гледам с голяма надежда и към Армения, защото вярвам, че тя също е част от европейското наследство и в един момент трябва да стане част от Европейския съюз. С Азербайджан е малко по-сложно, в смисъл, че е подобно на начина, по който Турция е сложна от гледна точка на Европейския съюз. Но когато стигнете до този мост, ще го направите.

Мислех, че последният ми въпрос ще бъде за ролята на Румъния в това, което се случва на Изток, но начинът, по който описвате положителната история на тези три страни, ме кара да се запитам какво може или трябва да направи ЕС, или, ако искате, нашият регион, източната част на ЕС, за да подкрепи положителната история, както я определихте, в тези три страни?

Гледам към Полша, Румъния и България, защото смятам, че те са може би най-важните играчи в момента. Що се отнася до Унгария, за съжаление, е трудно да се обсъжда тази тема, защото Виктор Орбан в Унгария все още играе някаква двусмислена роля. Това е разбираемо, тъй като април е месецът на изборите в Унгария, така че в момента е трудно да се говори за Унгария. Не знам много за Словакия, но е ясно, че Полша помага на бежанците. Ако не се лъжа, около един милион души са напуснали Украйна, за да се преместят в Полша, и Полша оказва голяма помощ в тази насока. Румъния също оказва помощ на бежанците. България помага на бежанците. Има една интересна история за някои от украинските бежанци, които не могат да стигнат до Полша, но са намерили убежище в Румъния. Те казват, че им е трудно, защото не разбират азбуката и езика и им е трудно да се придвижват. Затова те предпочитат да се преселят в България. Те имат представата, че в България може би ще им е по-лесно, и вече знаем за автобус с хора, който е тръгнал от северната граница с Украйна към Букурещ и България с около 40 или 50 украински бежанци, специално по тази причина. Така че първият вид помощ е помощта за бежанците.

Европейският съюз вече прие директивата за временна закрила. Румъния все още не я е транспонирала. България я транспонира. Полша също. Затова чакаме румънското правителство да приеме решение, което ще помогне за прилагането на Европейската директива за временна закрила, защото тя е по-добра от статута на убежище. И е нещо по-добро от статута на турист. Така че ще видим как ще се развият нещата. Но след това, по-късно, от април, мисля, че Полша, Румъния и България, надявам се, ще си сътрудничат. За да могат да подкрепят украинците у дома.

Обсъждат се коридори за помощ, по които да се изпращат лекарства, храна, одеяла и много други неща, необходими на място. Освен това можем да видим как Румъния, България и Полша, а може би и Словакия, могат да си сътрудничат в рамките на Европейския съвет, за да предоставят европейска помощ за възстановяване и развитие на Украйна, Молдова и след това през морето на Грузия. Но мисля, че Украйна и Молдова са основният приоритет, тъй като те са най-засегнати от войната. Затова смятам, че това е ключът за бъдещето, за каквото и да било и за реално стимулиране на помощта, за възстановяване и развитие в Украйна и Молдова. За щастие, както в Украйна, така и в Молдова, имаме проевропейски правителства. Надяваме се, че това ще направи сътрудничеството с тези две правителства много лесно и, надяваме се, ефективно.

Ако мога да ви попитам накратко: доколко е оправдано военното участие в тази ситуация от страна на източния фланг на ЕС?

Е, може би е морално оправдано, но от политическа гледна точка би било самоубийство. Така че от тази гледна точка мисля, че единствената военна помощ, която би могла да бъде предоставена на Украйна на място, са някакви сини каски под егидата на ООН. Те могат да бъдат формирани само от държави, които са наистина неутрални. Финландия и Швеция вече започнаха политически преговори с НАТО. Затова смятам, че те вече не могат да служат за тази цел. Мисля, че единствената страна в Европейския съюз, която все още може да прави това, е Австрия. И тогава, разбира се, много хора ще кажат, че Австрия не може да бъде честен посредник, тъй като нейната държавна компания OMV има петролни интереси по отношение на Русия. Ситуацията е много сложна и мисля, че в близко бъдеще нито една европейска държава няма да окаже военна помощ на Украйна поради усложненията, свързани с НАТО. Така че ще седим и ще чакаме да видим кой друг по света може да помогне в тази ситуация? Може би Индия би била интересен фактор в тези усилия.

Снимка: Флаговете на Грузия, Украйна и Република Молдова (източник: Ukrinform.net)

Прочети на английски език!

Прочети на румънски език!

Абонирайте се за канала на Cross-border Talks в YouTube! И следвайте страницата на този блог във Facebook!

About The Author